Кризата с горива обхвана пазарите в Централна Азия

Казахстан се съгласи да достави на Русия 50 000 тона бензин „като хуманитарна помощ“, съобщи „Ройтерс“, позовавайки се на четири източника. Бензините АИ-92 и АИ-95 ще бъдат доставени през юли и август.

Горивото се произвежда в рафинериите Павлодар и Конденсат в Уралск, която използва руска суровина. „Ройтерс“ добавя, че доставките могат да бъдат усложнени от рискове, свързани със санкции.

Доставката е чисто символична (ще стигне за половин ден потребление в Русия) и няма да задоволи пазара на горива в Русия, който изпитва сериозен дефицит, след като украинските дронове извадиха от строя голяма част от нефтопреработвателните заводи. Пред бензиностанциите се извиха огромни опашки, цените скочиха драстично и напрежението сред населението рязко се повиши, като се стигна до грозни сцени и рев на бензиностанциите.

Казахстан, най-големият производител на петрол в Централна Азия, също взима мерки, за да не се стигне до дефицит на вътрешния пазар. Той забрани износа на определени петролни продукти и леки дестилати с железопътен транспорт и затегна граничния контрол - превозни средства могат да минават през границата с Русия само веднъж на ден, отбелязва Bloomberg. 

Казахстан беше принуден да ограничи работата на нефтено-газовото находище Карачаганак в края на юни. Газът от находището се доставя до газопреработвателен завод в Оренбург, Русия, който спря дейността си след атаката с украински дрон, и след това се връща в Казахстан. Карачаганак осигурява приблизително 10% от производството на петрол в Казахстан. Тъй като нефтът и газът се добиват едновременно в находището, е невъзможно значително да се намали производството на газ, без да се засегне и производството на петрол.

Недостигът на гориво в Русия започна да се отразява на пазарите в Централна Азия. Киргизстан поиска помощ от съседните страни с доставките, а цените на бензина в Узбекистан скочиха с почти 12% за месец.

Киргизстан получава над 90% от бензина си от Русия и кризата там веднага се отрази. Бишкек се обърна към Казахстан, Беларус, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан за съдействие за осигуряване на стабилни доставки, съобщи Министерството на енергетиката на Киргизстан. Властите започнаха да регулират цените на горивата.

От април Русия наложи ембарго върху износа на бензин, а се обсъжда и забрана за износ на дизел. Формално ембаргото не се прилага за доставки до страни от Евразийския икономически съюз, включително Киргизстан, или по междуправителствени споразумения, както в случая с Узбекистан. Поради недостиг на собствено гориво обаче, Русия среща все по-големи трудности при износа му. 

„Проблемът на руския пазар на горива вече не са логистични трудности или пазарни дисбаланси, а физически недостиг на гориво“, казва Сергей Вакуленко, бивш топ мениджър в „Газпром нефт“ и сега старши сътрудник в Центъра Карнеги Берлин за Русия и Евразия пред The ​​Wall Street Journal.

Потрес

Договорката за внос на бензин от Индия в Русия изуми даже Z-блогърите. Заради санкциите Русия е принудена да продава суров петрол на Индия с огромни отстъпки, а после го купува като бензин с голяма надценка. „Това е новата икономическа реалност, която можем да наречем обогатяване на индийския нефтопреработващ сектор за сметка на руския бюджет и спестяванията на гражданите“, пише Юрий Баранчик.

„Отделно трябва да споменем логичистчния танц. Преди част от доставките от нефтопреработвателен завод до Краснодар например минаваха по тръбопровод. Сега този маршрут изглежда така: руският нефт плава до Индия, обикаляйки половината свят, там се превръща в бензин, пълни се в танкери и се изпраща обратно около Азия, през Суец в руски пристанища. И всичко - гориво, застраховки, заплати на индийските работници влиза в „световната цена“, която руснаците плащат на бензиностанциите. После защо бензинът вече струва не 60-70 рубли, а 120-150“, възмущава се той.

И добавя още цифри - 60 00 тона вече са разтоварени, планът е да се достигне до 400 000 тона месечно, а само за едно денонощие Русия употребява 110 000 тона. „Свикнахме да сме велика енергийна страна. В тази ситуация приличаме повече на богат, но безхаберен земевладелец, който продава на търговеца зърно за копейки, а след това купува от него хляб за безумни пари, защото по някаква причина собствената му пекарна не работи“, завършва той.