Редакциите уж са заради евродиректива, но на практика преграждат всакакви колективни искове
Гражданският процесуален кодекс е променен така, че на практика обезсмисля института на колективните искове. Промяната, прокарана в началото на годината от 51-вото Народно събрание, „лъсва“ сега покрай идеята на група адвокати да бъде заведено дело срещу държавата, с което властите да бъдат принудени да си свършат работата и да осигурят безопасна инфраструктура.
„След делата за изместването на трамвая и мръсния въздух държавата в лицето на депутатите са решили да затворят вратата на българските граждани да се борят срещу неправдите чрез колективни искове и дела в съда“, обяви във „Фейсбук“ адвокат Елица Буенова, която лансира идеята за колективно дело заради лошите пътища.
Тя обяснява, че промяната в чл. 379 от ГПК е влязла в сила на 3 февруари. Текстът вече гласи, че колективен иск може да бъде предявен, когато това е предвидено в закон. „А това е предвидено само и единствено в Закона за защита на потребителите. Нашият иск не попада в този закон“, сочи Буенова и допълва, че това връзва ръцете искът за лошите пътища да бъде заведен като колективен. Това, според нея, означава, че трябва да бъдат заведени множество индивидуални искове, което би било много скъпо.
Проучване на „Сега“ установи, че въпросните промени в ГПК са приети от парламента на 21 януари през преходни и заключителни разпоредби в Закона за защита на потребителите. Законопроектът е внесен от Министерския съвет, като автор е министерството на икономиката в кабинета на Росен Желязков. Всъщност предложението, което влиза в Народното събрание, е в ГПК да бъде създадена нов текст, който да гласи, че „колективен иск за защита на индивидуалните интереси на група лица чрез тяхното обезщетение или други средства за правна защита може да бъде предявен само когато законът изрично предвижда това“. Целта на проекта е да се въведат изискванията на евродирективата от 2020 г. за представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите.
Според юристи, с които „Сега“ разговоря, първоначалното предложение на практика е разширявало възможностите на колективните искове, включително и за претендиране на обезщетения. Но икономическата комисия, която е водеща за този проект, и която уж „подкрепя текста на вносителя“, създава редакцията, която днес е в сила. Тя е гласувана на второ четене от пленарната зала без никакви забележки.
ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
