Дори могъщият СССР се разпадна за един следобед, без нито един съветски гражданин да застане в негова защита. Защото граждани вече нямаше. Същото очаква сега и Путин - защото сам ликвидира гражданите. От Евгений Дайнов:

Всеки диктатор започва установяването на режима си с разнебитване на гражданското общество - дори преди да се заеме с подчиняване на медиите. В края на режима обаче може да се случи така, че диктаторът да разбере колко по-добре щеше да е положението лично за него, ако отнякъде внезапно изникнеше едно пълноценно гражданско общество. Не е далеч моментът, в който Владимир Путин ще стигне до точно това прозрение.

Изолирани, самотни, безволеви

Унищожаването на гражданското общество не само заличава желанието на гражданите да се събират и да работят за обща кауза. Самият процес на унищожаване принуждава гражданите да престанат да вярват, че изобщо някъде могат да съществуват някакви каузи.

Така хората се превръщат в „идеалните“ граждани: изолирани един от друг, самотни, имащи отношения - отдолу-нагоре - единствено с държавата. И рано или късно те губят дори способността да проявяват каквато и да е инициатива за каквото и да е. Стават безволеви изпълнители на волята на вожда и, ако не получават съответните указания, не правят нищо. Седят си изолирани зад стените на своите апартаментчета и нито се вълнуват, нито се интересуват от онова, което става навън, на по-големите арени на обществото. Според известната руска поговорка: „Моя хата с краю - я ничего не знаю“ (в буквален превод: „Къщата ми е накрая - нищо не зная“). Изпадат в потрес и пълна неспособност за каквото и да е разумно действие в момента, в който се оказва, че ставащото „някъде там навън“ може да ги засегне съвсем пряко.

Това е състоянието на мнозина московчани, което виждаме всеки ден в онези клипове, които те снимат, откакто украинските дронове и ракети започнаха да удрят индустриални обекти в Москва. „Какво става? Защо става? Защо нас? Ние какво общо имаме с каквото и да е?"

Зашеметеността от събитията е трайното състояние на тези хора. Затова по дефиниция те не са способни да се съберат и да противостоят на някаква катастрофа - като например да бранят режима на своя вожд тогава, когато той се окаже под атака.

Това вече се видя по време на метежа на военната група „Вагнер“, предвождана от бившия готвач на Путин Евгений Пригожин. Тръгнал от фронта към Москва да „наказва виновните“, Пригожин превзе Ростов на Дон без съпротива. А това е може би най-военизираният град в цяла Русия, с огромно количество военни и военни щабове. Колоната на Пригожин влезе в града, установи се на лагер в центъра, а Пригожин привика висшите генерали, за да им се кара пред камера. После продължи към Москва и преустанови офанзивата само защото нещо договори с Путин и му повярва на някакво обещание. И беше съответно паднат от самолет малко по-късно.

Диктаторите всеки път правят една и съща грешка

Преди Путин в същото положение се оказваха вождовете на режими в Египет, Либия, Сирия. А преди тях - комунистическите вождове из цяла Източна Европа. Дори могъщият Съветски съюз се разпадна за един следобед, без нито един съветски гражданин да застане в негова защита.

Диктаторите всеки път настъпват една и съща мотика, тъй като не се учат от историята. Всеки един от тях, гледайки падналите преди него колеги, си казва: „Тези паднаха, защото бяха тъпанари. Аз съм умен и на мен няма да се случи“.

Под натиска на украинското геройство броженията в руския елит се усилват с всеки изминал ден. В процес на формиране са множество различни групички, които вече си правят номера една на друга. Целта на всички е една и тя не е спасяването на режима на Путин. Напротив, те се боричкат покрай стартовата линия, за да заемат по-изгодни позиции за свалянето на руския вожд и за поемането на властта в свои ръце.

Когато това се случи, в цяла Русия няма да се намери и един гражданин, който да застане в подкрепа на режима и на самия Путин. Защото в Путинова Русия все още има хора, но вероятно вече няма граждани. Той самият ги ликвидира отдавна.