Повечето български туристи планират пътуването си из Китай по сравнително предвидим маршрут: Пекин заради Забранения град, Шанхай заради небостъргачите, Си’анзаради Теракотената армия, Гуейлин заради планините, Луоян заради древните столици и пещерите Лунмън, Чунцин заради футуристичните неонови гледки и Чънду заради пандите.

А как би изглеждал Китай, ако го опознаем не чрез туристическите пътеводители, а чрез побратимените градове на България?

През последните десетилетия десетки градове у нас са изградили побратимени отношения с китайски партньори. Резултатът е една необичайна карта на Китай, която прескача туристическите клишета и отвежда пътешественика от небостъргачите на Шанхай до покритите мостове на Тайшун, от контейнерните терминали на Нинбодо древните столици, технологичните мегаполиси и индустриалния Североизток. Тя разказва история за Китай, различна от тази в туристическите брошури.

Това не е маршрут, създаден от туристическа агенция. Това е Китай, видян през решенията на различни български кметове, общински съвети, университети, предприемачи и дипломати. И може би именно затова тази своеобразна „българска карта на Китай“ е толкова интересна. Вместо да показва само най-известните забележителности, тя разкрива различните лица на една държава, която често възприемаме твърде обобщено: глобалния Китай на Шанхай, търговския Китай на Нинбо и Йентай, технологичния Китай на Шънджън, историческия Китай на Луоян и онзи по-малко познат Китай на малките градове и планинските окръзи.

За да се разбере Китай, трябва първо да се разбере неговият мащаб. Страната е почти колкото Европа по площ, а над сто китайски града имат население над един милион души. На този фон побратимените градове не са просто точки на картата. Те са врати към различни светове, които съществуват едновременно в рамките на една и съща държава.

Няма единен и често актуализиран публичен регистър на всички побратимени градове между България и Китай. Част от споразуменията са сключени преди десетилетия, други са подновявани, а трети съществуват като по-свободни форми на сътрудничество между общините. За целите на тази статия използвах публично достъпни списъци на побратимени градове и градове партньори, включително данни от Уикипедия, сайтове на общини и официални китайски източници.

Списъкът е най-вероятно непълен, но предлага неочакван начин да погледнем към Китай. Зад всяко побратимяване се крие различна дестинация, различна история и различна илюстрация за това какво представлява Китай днес. В списъка присъстват финансови центрове, пристанища, древни столици, технологични мегаполиси, индустриални градове, пустинни райони, планински окръзи и места, които рядко попадат в туристическите пътеводители. Ако човек реши да опознае Китай единствено чрез градовете, които българските общини са избрали за свои партньори, той би получил изненадващо пълна картина за страната.

София – Шанхай (Shanghai)

Пловдив – Шънджън (Shenzhen), Луоян (Luoyang) и Чанчун (Changchun)

Варна – Нинбо (Ningbo)

Бургас – Йентай (Yantai)

Русе – Хуайнан (Huainan)

Стара Загора – Юеян (Yueyang)

Плевен – Дзинджоу (Jinzhou) и Йонгчуан (Yongchuan)

Сливен – Чунцин (Chongqing)

Добрич – Голмуд (Golmud)

Шумен – Джънджоу (Zhengzhou)

Перник – Хуайан (Huai'an)

Казанлък – Дзинан (Jinan)

Велико Търново – Си’ан (Xi'an)

Габрово – Шаосин (Shaoxing)

Кърджали – Мейджоу (Meizhou)

Димитровград – Дзяодзян (Jiaojiang), Тайджоу (Taizhou)

Монтана – Инчуан (Yinchuan)

Разград – Янджоу (Yangzhou)

Смолян – Сючан (Xuchang)

Севлиево – Нанхай (Nanhai)

Ловеч – Тайшун (Taishun) (в процес на финализиране)

Казват, че пътешествие от хиляда мили започва с една-единствена крачка, а за много чужди посетители посещението на Китай започва най-често от Шанхай. С население, което многократно надхвърля това на цяла България, градът е финансовото и търговско сърце на Китай и един от най-разпознаваемите му символи. Небостъргачите на Пудун се издигат срещу историческата архитектура на The Bund, а няколко минути пеша могат да отведат посетителя от луксозни търговски центрове до тесни улички, запазили атмосферата на стария Шанхай. Като побратимен град на София, Шанхай представлява глобалното лице на Китай: космополитен, амбициозен и насочен към бъдещето. Не е случайно, че именно тук много чужденци получават първото си впечатление от страната. След няколко дни в Шанхай човек лесно може да остане с погрешното усещане, че е видял Китай. В действителност е видял само една от неговите многобройни версии – най-интернационалната.

Пловдив предлага интересно разнообразие. За разлика от повечето български градове, които са изградили връзка с по един китайски партньор, Пловдив присъства на картата с цели три партньора, които представят три напълно различни лица на Китай.

Шънджън е Китай на бъдещето. Само преди няколко десетилетия той е сравнително малко селище, недалеч от Хонконг. Днес е световен център на технологиите, иновациите, електромобилите и предприемачеството, дом на компании като Huawei, Tencent и DJI.

Луоян е Китай на миналото. Една от великите древни столици на страната, градът пази следите на хилядолетия история. Тук се намират пещерите Longmen, включени в списъка на ЮНЕСКО, както и Bai Ma Si, известен катопървия будистки храм в Китай.

Чанчун показва съвсем различен Китай. Разположен в североизточната част на страната, в историческата област Манджурия, той е един от големите индустриални центрове на Китай и традиционното сърце на автомобилната индустрия. Градът носи и следи от сложни исторически периоди, включително японската окупация.

Варна и Бургас предлагат интересен поглед към крайбрежен Китай. Побратимът на Варна, Нинбо, е един от най-важните пристанищни градове в страната и дом на едно от най-натоварените товарни пристанища в света. Именно тук Китай избра да разположи своя секретариат за сътрудничеството с държавите от Централна и Източна Европа в рамките на инициативата 16+1 (по-късно 17+1 и 14+1), превръщайки града в основен хъб за сътрудничествомежду Китай и региона. Ако Шанхай е глобалният финансов център на Китай, Нинбо е един от двигателите на неговата външна търговия.

Йентай, побратимен с Бургас, разкрива друга страна на крайбрежен Китай. Разположен на брега на Жълто море, градът е известен като винената столица на Китай и дом на най-старите и най-известни китайски винопроизводители. ВЙентай през XIX век са разположени консулствата и представителствата на редица западни държави, превръщайки града в една от ранните точки на контакт между Китай и външния свят. Днес Йентай съчетава модерна индустрия, крайбрежен туризъм и винена култура по начин, който трудно се асоциира със стереотипните представи за Китай.

Побратимът на Стара Загора, Юеян, е разположен на брега на езерото Дунтин и заема особено място в китайската културна памет. Градът е известен с кулата Юеян, възпята в една от най-прочутите творби на класическата китайска литература. Тук Китай изглежда по-спокоен, по-традиционен и в хармония с реките, езерата и литературното си наследство.

Плевен добавя още две спирки. Йонгчуан, който днес е част от мегаполиса Чунцин, предлага съвсем различен пейзаж. Районът е известен със своите чаени плантации, бамбукови гори и земеделски традиции, а местната забележителност „Чаената планина и Бамбуковото море“ показва зелен и спокоен Китай, далеч от образа на мегаполисите и небостъргачите. Дзинджоу, разположен в североизточен Китай, е важен транспортен и логистичен център с история, достигаща векове назад. И двата града напомнят, че голяма част от икономическия възход на Китай е изграден не само от блясъка на крайбрежните мегаполиси, но и от десетки индустриални градове, които рядко попадат в туристическите маршрути.

Една от най-впечатляващите спирки по този маршрут без съмнение е Чунцин, побратименият град на Сливен. Чунцин е трудно сравним с който и да е европейски град. Небостъргачи се издигат върху хълмове, метро преминава през жилищни сгради, а мостове пресичат дълбоки речни долини. През нощта градът се превръща в море от светлини, но зад впечатляващите гледки стои и друга реалност: това е една от най-важните индустриални, транспортни и логистични бази на Китай, ключов център за развитието на вътрешността на страната и една от отправните точки на новите сухопътни търговски коридори към Европа. Ако Шанхай символизира Китай, обърнат към света по море, Чунцин символизира Китай, който се разгръща към собствения си континент.

Перник ни отвежда в Хуай’ан, град в провинция Дзянсу, който рядко присъства в международните туристически класации, но е добре познат в Китай като родното място на Джоу Ънлай, първия премиер на Китайската народна република. Разположен между Пекин и Шанхай по течението на Големия канал, Хуайан съчетава историческо наследство, традиционна кухня и бързо икономическо развитие. Той представлява онзи тип средно голям китайски град, който остава почти непознат за чужденците, но в който живеят милиони хора и който често предлага по-автентичен поглед към ежедневния живот на мнозинството в съвременен Китай.

Русе е побратимен с Хуайнан в провинция Анхуей, град, който съчетава стария и новия Китай. Десетилетия наред той е сред най-важните въгледобивни центрове на страната, а днес се стреми да привлича нови високотехнологични производства. Хуайнан е известен и с нещо необичайно: според местната легенда именно тук е създадено тофуто. Малко градове могат да претендират, че са помогнали едновременно за захранването на китайската индустрия и за създаването на едно от най-известните ястия в Азия.

Сред китайските партньори на българските градове може би най-неочакван е Голмуд, побратименият град на Добрич. Разположен високо на Тибетското плато в провинция Цинхай, той е една от вратите към западен Китай и важна спирка по железопътната линия Цинхай-Тибет, едно от най-впечатляващите инженерни постижения на страната. Пустинни пейзажи, солени езера и заснежени върхове създават гледки, които повече напомнят Централна Азия, отколкото представите, които повечето хора свързват с Китай. Районът е богат на стратегически суровини, включително литий и калий, от ключово значение за производството на батерии и електромобили.

Шумен е побратимен с Джънджоу, столицата на провинция Хънан и един от най-важните транспортни възли в Китай. Разположен в сърцето на страната, градът често е наричан кръстопътят на Китай. Макар също рядко да присъства в туристическите маршрути, Джънджоу е врата към историческото ядро на китайската цивилизация, недалеч от манастира Шаолин и древните столици Луоян и Кайфън.

Казанлък е побратимен с Дзинан, столицата на провинция Шандун. Известен като „града на изворите“, Дзинан е дом на десетки естествени извори и заема особено място в китайската история и култура. Разположен между Пекин и Шанхай, той е и важен административен, образователен и индустриален център на втората по население провинция в Китай – Шандун.

Велико Търново и Си‘ан са свързани не само чрез официално споразумение, но и чрез споделена история на исторически столици. Ако Луоян е една от древните столици на Китай, Си‘ан е може би най-известната от всички тях. В продължение на векове градът е бил политическият център на китайската цивилизация и начална точка на Пътя на коприната. Днес той е известен най-вече с Теракотената армия, но истинското му значение е много по-голямо. Малко места позволяват на посетителя да усети мащаба и приемствеността на китайската история така ясно, както Сиан. Градските стени, мюсюлманският квартал, древните пагоди и археологическите обекти превръщат града в енциклопедия на Китай под открито небе.

Габрово е побратимен с Шаосин в провинция Джъдзян, град, който често присъства в китайските класации за най-добро качество на живот. Известен със своите канали, традиционна архитектура и спокойна атмосфера, Шаосин е родното място на Лу Сюн, смятан за баща на съвременната китайска литература, както и на прочут оризов алкохол. Градът е добър пример за богатите градове в делтата на Яндзъ, където икономическият успех върви ръка за ръка с историческото наследство и добре уредената градска среда.

Кърджали е побратимен с Мейджоу в провинция Гуандун, едно от основните средища на народността хакка. Тази общност е прочута със своите миграции, предприемчивост и силно чувство за културна идентичност, а милиони китайци по света проследяват произхода си именно до този регион. Мейджоу е известен със зелените си хълмове и традиционна архитектура.

Димитровград е свързан с Дзяодзян, район на Тайджоу в провинция Джъдзян. Това е Китай на предприемачите, малките и средните предприятия и частната инициатива. Подобно на много градове в Джъдзян, Тайджоу е сред местата, които изиграват важна роля в развитието на частната икономика след реформите на Дън Сяопин.

Разград ни отвежда в Янджоу, един от най-красивите исторически градове по протежение на Великия канал. Някога забогатял от търговията със сол, той се превръща в средище на учени, поети и държавници. Известен с класическите си градини и с прочутия Yangzhou chaofan(вид пържен ориз) градът и днес остава символ на изтънчеността в китайската култура.

Монтана е побратимена с Инчуан, столицата на автономния район Нинся. Разположен по течението на Жълтата река и в близост до пустинята Гоби, градът е център на китайската мюсюлманска общност хуей. Инчуан е пример за място, където китайска, централноазиатска и ислямска култура се преплитат по начин, който често изненадва чуждестранните посетители.

Смолян е побратимен със Сючан в провинция Хънан, град, свързан с легендарния период на Трите царства и с името на Цао Цао, една от най-известните фигури в китайската история. Днес Сючан е известен и с нещо съвсем различно: той е един от световните центрове за производство и търговия с перуки и продукти от естествена коса. Малко градове съчетават толкова необичайно древна история и глобална индустрия.

Севлиево е побратимен с Нанхай, район на Фошан в провинция Гуандун и част от икономическото сърце на южен Китай. Разположен в делтата на Перлената река, регионът е сред най-богатите и предприемчиви части на страната и играе важна роля в превръщането на Китай в световна производствена сила. Нанхай принадлежи към историческото ядро на кантонската култура и южнокитайското предприемачество.

Най-романтичната история в този списък обаче вероятно принадлежи на Ловеч и Тайшун. Ако повечето побратимявания са резултат от икономически интереси, дипломатически контакти или търговски връзки, тук връзката започва с мостове.

Ловеч е дом на единствения покрит мост в Източна Европа, по-ранна негова версия проектирана от Колю Фичето. Тайшун, разположен сред зелените планини на южен Джъдзян, е известен като родината на китайските дървени покрити мостове. Някои от тях са на стотици години и представляват толкова забележително инженерно и културно наследство, че традиционното майсторство за изграждането им е включено в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тайшун е от онези места, които рядко попадат в международните туристически маршрути. Планински пътища се вият между чаени насаждения, бамбукови гори и малки села, а над реките се издигат десетки дървени мостове, които изглеждат сякаш са излезли от китайска пейзажна картина. Тук човек открива друг Китай – по-бавен, по-зелен и по-тих.

Китай не може да бъде побран в един град, една провинция или едно определение. От небостъргачите на Шанхай до покритите мостове на Тайшун, от винените изби на Янтай до пустинните пейзажи на Голмуд, този маршрут показва колко различни могат да бъдат местата, които наричаме с едно и също име. Побратимените градове на България може и да не образуват идеален туристически маршрут, но предлагат нещо по-интересно: възможност да видим Китай не като монолит, а като множество различни светове, събрани в една обща карта.