Срещу градската прокурорка Емилия Русинова беше образувано дисциплинарно производство

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет не образува дисциплинарно производство срещу бившия и.ф. главен прокурор, а сега зам. главен прокурор по разследването и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов. Колегията прие, че са изтекли давностните срокове за образуване по отношение на две от нарушенията му, които твърдеше служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов.

По останалите две твърдени нарушения колегията прие, че те са недоказани и поради това ги отхвърли, съобщи „Лекс“. Не става ясно обаче как нещо се приема за недоказано, без да бъде проверено. Министърът на правосъдието Николай Найденов има право да атакува това решение пред Върховния административен съд. Запитан дали ще го направи, той коментира, че не иска отсега да се ангажира с позиция. „Но по време на дългата дискусия (тя тече при закрити врати, б.а.) бяха изложени изключително подробни доводи, свързани с твърдени недостатъци на направеното искане. За първи път ги чух сега, ще се запозная с протокола от заседанието. При наличие на основание ще подам жалба във ВАС. При липса на такива основания, ще внеса искането отново, коригирано, без пунктовете, по които са изтекли безспорно давностните срокове 6 месеца от разгласяването на обстоятелствата при уронване на престижа на съдебната власт. Независимо от резултата, твърденията в сигнала са притеснителни. Престижът на съдебната власт в широкия смисъл на думата, считам, че е увреден“, коментира министърът на излизане от заседанието на съвета.

Предшественикът му Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март, докато той все още незаконно заемаше поста и.ф. главен прокурор.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Първото основание, което той сочеше, е оповестената от самата прокуратура официална комуникация на българската с Европейската прокуратура по случая с временно отстранения от длъжност европейски прокурор от България Теодора Георгиева.

От публикацията на прокуратурата и медийна информация става ясно, че Сарафов е твърдял на среща с европейски прокурори, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от Георгиева подкупи, а разследването, по време на което са събрани въпросните доказателства, е започнато едва след тази среща. И макар на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши да са пратени писмени твърдения, че спрямо Георгиева са събрани достатъчно доказателства за корупция, българската прокуратура не е предприела никакви действия за наказателно преследване. Сарафов е бил наясно с това и не е осъществил надзор за законност върху наблюдаващия разследването прокурор, обяснява министърът.

Две от останалите групи основания се отнасят до грубо смесване от страна на Борислав Сарафов на публичната му функция с личен интерес и недопустимо използване на институционалния авторитет на прокуратурата за цели, несъвместими с правомощията на длъжността, която фактически заема. Става дума за случая, в който Сарафов иска отвод на съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова, която трябваше да се произнесе по жалба срещу отказ на специалния прокурор Даниела Талева да образува досъдебно производство по материали от архива на Петьо Петров - Еврото.

Другото нарушение на Сарафов е искането му за отвод на всички съдии, които са членове на Съюза на съдиите в България. „Исканията на Сарафов, макар да касаят лично него като засегнат или потенциално засегнат от проверка или разследване от специалния прокурор, са подадени в институционалното му качество, което претендира да притежава, с което по недопустим начин ангажират цялата институция Прокуратура на Република България“, сочи министърът.

Четвъртата точки в искането за уволнението на Сарафов са публичните му изявления по случая „Петрохан“, с които той, според министъра, „прави непремерено публично изказване в самото начало на разследването, когато следствените версии би трябвало да са в съвсем начален етап на изясняване“. „От изявлението, което дава конкретни оценки на отделни факти, свързани с разследването, е налице реален риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, което следва да се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на закона“, се казва в мотивите.

Последното основание е реакцията на прокуратурата, след като се разбра, че Върховният касационен съд е постановил актове, с които се приема, че след 21 юли 2025 г. Сарафов няма легитимност да го сезира в качеството си на и.ф. главен прокурор. В позицията на прокуратурата върховният съд беше обвинен, че опитва да постигне нелегитимни цели и действа в политически интерес. Това е едно от нарушенията, за които се приема, че е изтекла давността. Другото е за искането за отвод на съдия Тодорова.

МОТИВИТЕ

Членът на ВСС Стефан Петров обяви и част от мотивите за отказа да бъде образувана дисциплинарка срещу Сарафов.

„В предложението на министъра се наблюдават едни и същи системни дефицити: смесване между спорност и съставомерност; между критика и нарушение; между остър обществен дебат и накърняване на престижа; между процесуална самостоятелност и предполагаемо задължение за конкретен резултат; както и опит за извеждане на дисциплинарна отговорност върху непълна, предположена или медийно опосредена фактическа основа“, каза той.

Според него за нито една от разгледаните точки не е установено по несъмнен начин конкретно нарушение, виновност и реален вредоносен резултат, както изисква законът. „На места липсва дори достатъчна конкретност на самото дисциплинарно твърдение“, посочи Петров. 

Според колегията искането за уволнение е „недоказано, правно необосновано и несъвместимо с принципите на правовата държава, дисциплинарната законност, институционалната независимост и гаранциите на Европейската конвенция за правата на човека“.

РУСИНОВА НЕ СЕ СПАСИ

За разлика от Сарафов, градската прокурорка Емилия Русинова не се спаси. Срещу нея беше образувано дисциплинарно производство по предложението на министъра. За членове на дисциплинарния състав бяха определени Йордан Стоев, Евгени Иванов и Гергана Мутафова.

Аргументите на Янкулов са, че Русинова два пъти е пътувала през границата с един и същ автомобил с лицата Петьо Петров - Еврото и сочения за негова дясна ръка Кристиян Христов. Това се е случило през юни и август 2021 г. Историята „Осемте джуджета“ става публично известна около година по-рано, припомни Янкулов. По време на пътуванията вече е публично известно, че има различни преписки в прокуратурите, свързани с Петров и изясняването на фактологията по „Осемте джуджета“. Емилия Русинова тогава е зам.-апелативен прокурор на София. „Потенциално е могла да осъществява контролни правомощия върху работата на прокурорите от Софийската градска прокуратура и има риск от потенциално въздействие върху тези прокурори“, каза Янкулов. И допълни, че информация за влияние към момента няма. „Но дори и самият факт, че заместник-апелативен прокурор е в тесен контакт (с тези хора) е достатъчно притеснителен“.

По думите на Янкулов има и друга информация, която показва, че това не са изолирани контакти, а трайни взаимовръзки.

„Това води до заключението, че е налице тежко дисциплинарно нарушение“, каза още той.

Вчера пък Съдийската колегия на съвета образува дисциплинарно производство срещу командирования във ВАС съдия Диан Василев от случая „Драго каза“. За членове на дисциплинарния състав бяха избрани Боян Магдалинчев, Боян Новански и Цветинка Пашкунова.

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА