В българското публично пространство темата за влиянието в съдебната система отново достигна точка на кипене след изказванията на вътрешния министър Емил Дечев. Информацията, че градският прокурор на София Емилия Русинова многократно е пътувала зад граница с лица, свързани с издирвания Петьо Петров – Еврото, повдига сериозни въпроси. Въпреки острия тон на министъра и квалификации като „мишкуване“, обществото все още очаква да види обективните факти, които стоят зад тези думи.
Според министър Дечев съществуват данни за общи пътувания през 2021 г., включително пресичане на границата със Северна Македония в един и същ автомобил. Това е сериозно твърдение, особено за магистрат, който оглавява Софийската градска прокуратура (СГП) – единствената институция с правомощия да разследва лица с имунитет.
Обществото се надява скоро да чуе и види доказателства, за да се знае дали да се надява на съдебно дело. Допирните точки между Русинова и Петров се споменават в разследването „Осемте джуджета“ още от 2020 г. Ако МВР разполага с нови, неоспорими факти за гранични преминавания и общи „контрагенти“, те трябва да бъдат представени пред компетентните органи по официален път. Добре и гражданите да знаят, за да могат да проследят как ще се развие сагата по-нататък.
Емилия Русинова беше избрана единодушно за титуляр на СГП през февруари 2026 г., което предполага, че прокурорската колегия не е открила пречки в нейния интегритет. Не знаем дали е коментирана кандидатурата й в морално отношение или това е „нещо маловажно“. В същото време сигналът на отстранената европрокурорка Теодора Георгиева за натиск от страна на Русинова и Сарафов внася допълнителен смут. Получава се затворен кръг от взаимни обвинения – прокуратурата вади показания срещу Георгиева за подкупи, а Георгиева твърди, че Русинова я е завела и запознала с Еврото.
В тази ситуация „оглушителното мълчание“, за което говори министър Дечев, действително е нетърпимо, но то не се отнася само до конкретния прокурор. То е диагноза за цялата система, която изглежда блокирана в режим „дума срещу дума“.
Празни приказки или правни последствия?
За да не звучат разкритията като празни приказки в разгара на поредната политическа кампания, е необходимо изясняване на следните точки:
1. Съществуват ли официални справки от „Гранична полиция“, които да потвърдят съвместните пътувания, и защо те не са послужили за започване на дисциплинарно или наказателно производство досега?
2. Какви са конкретните заключения от сигналите за натиск и защо версиите на различните прокурори си противоречат толкова радикално?
3. Какво следва от тези разкрития за кариерното израстване на магистрати, чиито имена системно се появяват в близост до лица от криминалния контингент?
Интелигентното новинарско отразяване изисква дистанция от емоциите. Българските граждани имат право да знаят какво прави градският им прокурор, както имат право да видят и реални доказателства. В противен случай всяко разкритие остава просто част от общия шум, а „мишкуването“ в съдебната власт ще продължи, докато фактите не заменят метафорите.
Петя Станчева
