Видимо "Прогресивна България" разрушава досегашните политически стереотипи и се опитва да наложи различен модел на управление, основан на дисциплина, организационен ред и ограничаване на публичното "многоговорене". Това заяви политическият психолог проф. Антоанета Христова в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС.

По думите ѝ най-съществената разлика между новата управляваща формация и останалите партии в парламента е отказът от шумния политически стил, характерен за последните Народни събрания.

"Досега предимно се говореше какво ще се прави – правеха се комисии, имаше конфликти, шумни сблъсъци и грозни изрази, които в голяма степен отвратиха избирателите. Сега виждаме сведен до минимум пиар, повече ред и дисциплина и усещане, че всеки си знае мястото", коментира проф. Христова.

Според нея този подход може да бъде възприеман двупосочно – едни ще го определят като авторитарен, а други като ориентиран към изпълнение на конкретни задачи и бързо реализиране на политическия дневен ред.

"Военна култура" срещу либерална политическа среда

Проф. Христова смята, че трудното взаимодействие между управляващите и останалите формации в парламента произтича от сблъсък между различни политически култури.

Тя посочи, че лидерът на "Прогресивна България" идва от военна среда, където доминират редът и дисциплината, докато останалите партии функционират в "либерална среда", в която "всяко его се стреми да изпъкне".

"Това са две култури, които трудно могат да се разберат. Управляващите ще определят собствения си дневен ред и няма да допускат размиване на темите", посочи тя.

По думите ѝ, ако действията на новото управление се окажат "бързи, своевременни и ефективни", това ще засили позициите му за сметка на опозицията, която ще бъде поставена в по-слаба роля.

Проф. Христова коментира и отношенията между "Продължаваме промяната" и "Демократична България", като определи случващото се между тях като "абсолютно разцепление".

Според нея двете формации са имали различен политически произход и са съществували заедно основно с цел гарантиране на парламентарно представителство.

"Едните произлизат от старата градска десница и линията на СДС и ДСБ, а другите – от новия тип либерализъм. В един момент съдбата ги събра, но дълбоко в тях има неизказани противоречия", каза още тя.

Проф. Христова подчерта и ролята на бившия премиер Иван Костов като фактор на влияние в десницата, докато при ПП според нея се наблюдава напрежение около лидерството на Асен Василев.

"Там има много силна динамика и дълбоки процеси, които не се виждат с просто око", заяви тя.

Очакван сблъсък за съдебната реформа

Политическият психолог прогнозира сериозно напрежение между управляващите и ПП–ДБ по темата за съдебната реформа и особено около избора на кадри за Висшия съдебен съвет. "Когато започне обсъждането на конкретните личности, там ще стане сблъсъкът", прогнозира тя.

Според нея ПП–ДБ ще атакуват предложенията на управляващите, но предупреди, че прекомерна конфронтация може да бъде възприета от обществото като пречка пред реформата.

Христова коментира и поведението на Асен Василев, за когото смята, че е разчитал "Прогресивна България" да покани ПП като коалиционен партньор.

"В момента тече голямо разочарование сред привържениците на ПП. Ако не получи необходимия респект и колаборативност, Асен Василев може да промени тона и поведението си", смята тя.

Проф. Христова коментира и публичните реакции след изказвания на Антон Кутев и Слави Василев.

Тя определи като "категорична грешка" репликата на Слави Василев към журналисти, че ще посочва "до трима" за въпроси. "Не може да се говори така на журналисти. Може да искаш ред, но не и да селектираш журналистите", посочи тя.

По отношение на Антон Кутев Христова смята, че думите му са били неправилно интерпретирани. "Той не говореше за "наши" и "ваши" хора, а за две различни култури – ред и дисциплина срещу многоговорене", поясни тя.

"Съдебната система, цените и войната са големите рискове"

Според проф. Христова пред новото управление стоят няколко ключови изпитания, които могат да се окажат решаващи за обществената подкрепа към него.

"Първият основен проблем е скоростта на действие, свързано със съдебната система. Вторият, не по-малко важен, е овладяването на цените. Третият е да има достатъчно съкращения, но не там, където не са необходими", заяви тя.

Като особено сериозен риск Христова открои международната обстановка и войната в Украйна. "Това са външните фактори, това е войната, това са войните, това е позицията им спрямо Украйна. Българите, които гласуваха за тях, не желаят България да подпомага военните действия в тази война", каза още проф. Христова.