„Лятото на 1985 г. В кравефермата на хасковското село Подкрепа случаен, но достатъчно „бдителен“ партиен другар забелязва сериозен идеологически пропуск. Във фермата има над сто крави. Всяка си има име, изписано на табличка до мястото ѝ. Само че имената са турско-арабски — въпреки вече взетото решение на ЦК на БКП за смяната на имената на българските турци в края на 1984 г. Насилствената кампания вече е към своя край, но някой явно е пропуснал кравите.
Следва доклад „нагоре“. А оттам — мерки. В село Подкрепа е изпратена специална комисия за смяна на имената на животните. Комисията прекарва цял ден във фермата и съвестно изпълнява задачата си. „Така Гюла стана Роза“, спомня си Людмил Иванов, който по онова време е зооинженер в селото.
Звучи абсурдно. И е абсурдно. Но е истина.
Тоталитарната власт често ражда гротеска, но зад нея почти винаги стои насилие. В този случай комичният оттенък не отменя главното: през 1984–1985 г. режимът посяга не само на имената, а на паметта, достойнството и личната история на хиляди хора.
Историята с кравите има продължение. За него ще стане дума тази вечер при откриването на изложбата „Прогонването“ — фоторазказ за насилието, страха и раздялата“.
Това сподели в социалната мрежа историкът Милен Вълчев от РИМ Хасково.
Повече за предстоящото откриване на „Прогонването“ може да видите от организаторите на пътуващата изложба проф. Зейнеп Зафер и журналистът Диана Иванова във видеото към статията.
Откриване: днес, 28 април 2026 г., 17:30 ч.
Място: Зала за временни изложби, РИМ – Хасково
