Месец, след като държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ съобщи, че се подготвя нова поръчка „под индиго“ за разширението на капацитета за съхранение в газохранилището „Чирен“, процедурата е одобрена от Агенцията за обществени поръчки и е обявена https://app.eop.bg/today/561074 .
Тя е на същата цена от 55 972 144.82 евро без ДДС – същата като заложената в предходния търг през пролетта на 2025 г. Срокът за подаване на оферти е 29 май 2026 г.
Поръчката отново е разделена на два етапа – прокарване на три нови сондажа, които са ясно посочени, за 27 986 072.41 евро без ДДС и още три на същата цена, но те ще се избират от бъдещия изпълнител измежду седем други сондажа.
Обявената процедура включва дейности по инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, прокарване на трите фиксирани сондажа на хранилището и изграждане на прилежащите им шлейфи до новата компресорна станция на „Чирен“ и въвеждането им в експлоатация.
За опционалните три сондажа измежду предлагани определени седем изискваните дейносит са същите. Възлагането на втората част от поръчката обаче ще се извърши на база продуктивността на изпълнените първи два сондажа и след интегриране на получените данни от тези сондажи в наличния 3D модел на хранилището, с цел неговото допълнително надграждане. Чрез изграждането на съоръженията ще се създаде техническа възможност за поетапно разширение на хранилището в Чирен, като ще се повиши експлоатационната му безопасност и ще се увеличат капацитетните му възможности, заявяват от „Булгартрансжаз“ в понеделник.
За финансирането на проекта за разширение на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м е сключено грантово споразумение между „Булгартрансгаз“ и Европейската изпълнителна агенция по климат, инфраструктура и околна среда (CINEA) за финансиране до 77 910 018 евро. Именно заради тези средства една от предишните процедури за новите сондажи стана обект на разследване на Европейската прокуратура след сигнал за промяна на параметрите на поръчката при сключването на договора с избрания изпълнител „Главболгарстрой“, който тогава беше за 13 сондажа – десет експлоатационни и три наблюдателни. Това се твърдеше, че ще спести 80-90 млн. лева на изпълнителя, доведе до обиски в „Булгартрансгаз“, обвинения от европейския прокурор Теодора Георгиева за натиск от страна на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски за отчисления от поръчката, разследване срещу нея и отстраняването ѝ от длъжност. Резултатите от разследването на прокуратурата на Лаура Кьовеши на самата поръчка обаче все още не са обявени, не е ясно и дали то продължава.
Договорът на „Булгартрансгаз“ и „Главболгарстрой“ обаче бе развален по взаимно съгласие и миналата пролет бе обявена третата поред поръчка за сондажите, но този път не за 13, а за три плюс три. Тя обаче бе прекратена от газовия оператор, защото се оказа, че нито една от трите подадени оферти не отговаря на изискванията на възложителя. След проточило се обжалване на това решение от страна на двата от кандидатите, Върховният административен съд се произнесе в полза на държавното дружество.
Предстои да се види кои ще са сегашните участници в новата поръчка за разширението на капацитета на газохранилището.
Със сега обявените сондажи капацитетът на газохранилището ще достигне 850 млн. куб. м, а дали ще се прокарват нови на следващ етап ще зависи от поведението на пазара, каза преди месец шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Тогава той обясни, че с подмяната на старите компресорни станции на газохранилището с нови съоръжения възможностите за нагнетяване и черпене на природен газ са се увеличили от предишните 550 млн. куб. м на 650 млн. куб м. При търговете за разпределяне на капацитета на газохранилището миналата година се оказало обаче, че търсенето е за 600 млн. куб. м. Затова и ще се прецени дали да се изпълни първоначалният план за вдигане на обемите на съоръжението на 1 млрд. куб. м.
Дружеството отбелязва, че разширението на газохранилището ще позволи както нагнетяването на повече газ от сигурни източници като САЩ и други държави при оптимални цени, така и минимализиране на рисковете при неблагоприятни външни фактори.
