Животът с диабет често означава ежедневни инжекции с инсулин – рутина, която за мнозина е не само физически неприятна, но и емоционално изтощаваща.
Повече от 100 години учените търсят начин да превърнат инсулина в таблетка. Въпреки многобройните опити, човешкото тяло се оказва сериозна пречка. При прием през устата инсулинът се сблъсква с два основни проблема – храносмилателната система го разгражда, преди да подейства, а дори и част от него да оцелее, червата трудно го пропускат в кръвния поток. Тези препятствия възпрепятстват разработването на ефективна таблетна форма десетилетия наред.
Учени от университета в Кумамото предлагат обещаващо решение. Изследването, ръководено от доц. Шинго Ито и публикувано в списание „Молекулярна фармацевтика“, представя нов подход за преминаване на инсулина през чревната стена и навлизането му в организма, съобщава уебсайтът „Knowridge“.
Ключът към откритието е малка молекула – цикличен пептид, известен като DNP пептид. Той притежава свойства, които му позволяват да преминава през чревната бариера. Изследователите го използват като „преносител“, който доставя инсулина в кръвта.
Разработени са два различни подхода за тестване на идеята. При първия инсулинът е комбиниран с модифициран пептид, който го защитава и насочва през червата. При експерименти с животни този метод бързо понижава нивата на кръвната захар и ги поддържа стабилни при ежедневна употреба.
При втория подход инсулинът е химически свързан с пептида, създавайки ново съединение, което преминава по-лесно през чревната стена. Резултатите са сходни с първия метод, което показва, че и двата подхода са ефективни.
Едно от най-значимите предимства на новия метод е, че изисква значително по-ниски дози в сравнение с предишни опити. По-ранни изследвания са разчитали на много високи количества инсулин, което е било непрактично. В този случай ефективността достига около една трета до почти половината от тази на инжекционния инсулин – съществен напредък.
Успехът на технологията при хора би могъл значително да подобри живота на пациентите с диабет. Приемът на таблетка е значително по-лесен от ежедневните инжекции и може да насърчи по-добро спазване на терапията, което от своя страна би довело до по-добри дългосрочни резултати.
Работата на учените продължава с изпитвания върху по-големи животински модели и изследване на поведението на системата в условия, близки до човешкото черво – необходима стъпка преди започването на клинични изпитвания.
Изследването е значимо, тъй като се справя с проблем, съществуващ повече от век, и показва, че новите научни подходи могат да преодоляват предизвикателства, считани дълго време за непреодолими.
От аналитична гледна точка резултатите предоставят убедителни ранни доказателства, че системите за доставка на базата на пептиди могат да подобрят усвояването на лекарства в червата. Използването на два различни метода допълнително засилва доверието в заключенията.
Проучването обаче е все още в предклиничен етап и остават редица въпроси, свързани с безопасността, дългосрочните ефекти и ефективността при хора. Бъдещи изследвания ще трябва да дадат отговор на тези въпроси, преди лечението да стане достъпно.
Въпреки че таблетките с инсулин все още не са готови за масова употреба, това изследване ни приближава значително до тази цел и дава надежда, че в бъдеще лечението на диабета може да стане по-лесно и по-малко обременяващо за милиони хора.
