Общественият дебат за това дали трябва да има часове по религия в училище (или религия и добродетели) на пръв поглед заглъхна. На втори се вижда, че дебатът вече не е просто размяна на мнения „за“ или „против“, а е придобил съвсем реални и видими очертания. Под формата на ... параклиси в училище. Новини и коментари в медиите за открити параклиси в последната една година не липсват (например тази статия в „Медиапул“ ТУК). И те отварят нови и много сериозни въпроси.
Училището в България е светско и религията там просто няма място. Не и докато няма ясен регламент и закон, как тя да присъства с образователна цел. Защото в момента параклиси в училищата никнат като гъби след дъжд, точно защото няма закон, който да ги разрешава или забрани. Те не просто се появяват тихомълком. Представители на официалната държавна и общинска власт присъстват и режат ленти тържествено. (Последно в СУ "Васил Левски" в Гълъбово). Интересно дали тези представители на централна и местна власт си дават сметка какво вършат. Какви разделения могат да създадат и какви мини на етнически и религиозен признак поставят.
Българското училището трябва да бъде място за всички. Всички ученици трябва да получават светско образование, но когато се поставя параклис, вече има символична граница между „нашите“ и „другите“. Безспорно в Гълъбово, където преобладаващата част от населението са православни християни (според последното преброяване от 2021 г. - виж таблиците след статията) този проблем не е съществен. В смесени райони като Кърджали и Хасково, където децата са от различни етнически и религиозни общности, това не е теория – това е реален риск.
Към днешна дата в Хасковска област няма параклиси в училищата, сочат официалните данни на Регионалното управление на образованието. Няма гаранция, че в бъдеще няма да се появят такива. Хасково е смесен регион, с преобладаващо християнско население. Данни от 2021 г. – последно официално преброяване сочат, че в Хасково християните са 47 514, а мюсюлманите 16164. В Гълъбово християните преобладават и са 8153, а мюсюлманите едва 47. Но съвсем различно е в Кърджали, където мюсюлманите са почти двойно повече от християните - 30 002 към 17 141 (виж таблиците след статията). В съседната област има параклис в СУ „П.Р. Славейков“ в кв. „Възрожденци“. (Според сайта на училището параклисът е с учебна цел, нещо като кабинет по религия).
Макар и да не се признава публично, много родители от мюсюлманските семейства смятат, че децата им се чувстват изключени. „Ама как така за християните ще има, а за нашите деца няма да има?" е съвсем резонен въпрос. Не казвам, че това разделение вече е породило конфликт. Безспорно има предпоставка за такъв конфликт в бъдеще. Тогава и учителите просто могат да се окажат в „небрано лозе“. И вместо да си вършат работата и да преподават, да са принудени да влязат в ролята на медиатори в един конфликт, който просто е можел да бъде избегнат съвсем лесно, като не се допусне да има символ на разделение, който да го провокира. По-логично е да не допуснем „с учебна цел“ нарушение на правилото, че училището е неутрално пространство, където всеки ученик е равен.
За да разберем потенциалната опасност, нека погледнем към страна с теократично управление като Иран: там религията е централна част от образованието, а децата от други вероизповедания се чувстват маргинализирани. Ислямът, макар и в не такава степан като в Иран, има място и в училищата на съседна Турция, макар и под много строг контрол от държавната власт.
Сега да се опитаме да се замислим в нашата спокойна и етнически толерантна България, не се ли провокира същият конфликт? И в крайна сметка параклисът „с учебна цел“ вместо място, където да се изучават ценности и добродетели, няма да ли да се окаже съвсем видима граница и основа за разделение.
Да прескочим до Европа, където моделът е различен. Във Франция моделът на образование е строго светски. В Германия се процедира на принципа на избор и равнопоставеност. В съседна Гърция православието се изучава като предмет в училище. Това са три съвсем различни подхода. България в момента е възприела модел, който е най-близо до френския – твърдо светски модел на образователната система. Такава система трябва да гарантира, че всеки ученик е равен и училището е неутрално като религия. Без да се делим на „наши“ и „ваши“, без едни да влизат в параклиса, а другите да остават извън него, „защото не са такива“ и „тяхната вяра“ не им го позволява.
Затова въпросът не е „може ли да има параклиси в училищата?“. Въпросът е: „Искаме ли нашите деца да растат в училище, което вместо да обединява – разделя? Ако отговорът е „не“, то параклисът няма място в класната стая или двора на школото.
И понеже темата е много чувствителна и дори взривоопасна, нека си представим и обратната страна. Ами ако изведнъж решим да е като в Германия, тогава до параклиса в училището трябва да има и месджид. Представям си реакциите на същите онези политици, които толкова ревностно защитаваха тезата, че трябва да има вероучение в училищата. Направо си представям и физиономиите на същата онази централна и местна власт, ако трябва да прерязва лентички и за месджит, заедно с поредния СТЕМ кабинет. Гледката ще бъде уникална и „безценна“ (както се казва в една популярна реклама). Ами ако няма параклис, а има само месджид? И това усещане ще е безспорно уникално. Далеч по-добре е да не си го причиняваме.
Най-малкото, защото параклисът и месджидът няма да приобщят детето от протестантско, католическо или еврейско семейство. Дори то да е единствено в училището „Х“, за него сграда символ на друга религия пак ще бъде граница и бариера. А бариери и граници в българските училища просто не трябва да съществуват.
Божидар Събев
Училища в България с параклиси, според медийни публикации и училищни сайтове
| Училище | Град/Община | Информация за параклиса | Източници |
|---|---|---|---|
| Средно училище „Васил Левски“ | Гълъбово | Параклис „Покров Богородичен“ в двора на училището, тържествено открит и осветен. | БТА (2026) |
| 125 СУ „Боян Пенев“ | София | Параклис „Св. св. Кирил и Методий“ в учебното заведение. | Mediapool (2025) |
| ОУ „Христо Смирненски“ | Момин проход | Планиран параклис в коридорно пространство. | Mediapool (2026) |
| 41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“ | София | Параклис според общински/епархични съобщения. | Софийска митрополия (2023) |
| 51 СУ „Елисавета Багряна“ | София | Параклис „Св. Пимен Зографски“ съществува в двора от 2012 г. | Mediapool (2026) |
| НУПИ „Проф. Венко Колев“ | Троян | Параклис „Св. Спиридон“ в училището. | Mediapool (2026) |
| СУ „Петко Рачов Славейков“ | Кърджали (кв. Възрожденци) | Училището разполага с кабинет по религия – своеобразен параклис, използван и в учебни/образователни контексти. | училищен сайт и материали за база на СУ „П. Р. Славейков“ |
Състав на населението на Община Гълъбово според последното преброяване от 2021 г
| Религия / група | Брой | Коментар |
|---|---|---|
| Християни | 8 153 души | Това е най‑голямата група в общината, което съответства предимно на православни християни (очаквано според структурата на България). |
| Мюсюлмани | 45 души | Изключително малка част от общото население. В Гълъбово религиозното мюсюлманско присъствие е многократно по‑ниско от националния дял, който е около 9–10%. |
| Друга религия | 5 души | Малка група – може да включва малки религиозни общности или хора, които се самоопределят извън основните групи. |
| Без религия/неопределили се | 807 души | Около 7–8% от населението в общината не идентифицира конкретна релия. |
Етнически и религиозен състав на Община Хасково (Преброяване 2021)
| Религиозна група | Брой хора | Коментар |
|---|---|---|
| Християни | ~47 514 | Най‑голяма група в общината (преобладаващо православни). |
| Мюсюлмани | ~16 164 | Значителна част от населението. |
| Други религии | ~61 | Много малък дял – включва малобройни общности. |
| Без религия | ~1 410 | Част от населението не се самоопределя с религия. |
| Общо | данни за всички респонденти | Разликата между общото население и тези, които са отговорили на въпроса, може да се яви поради „нежелание да отговорят“ или „неустановена религия“. |
Етнически и религиозен състав на Община Кърджали (Преброяване 2021)
| Религиозна група | Брой хора | Коментар |
|---|---|---|
| Мюсюлмани | ~30 002 | Най‑голямата религиозна група в общината. |
| Християни | ~17 141 | Втора по численост група (предимно православни). |
| Други религии | ~14 | Много малка група. |
| Без религия | ~717 | Някои жители не са посочили религиозна принадлежност. |
| Общо | данни за всички респонденти | Както при други общини, част от хората може да не са отговорили. |
не бива да влизаме в този капан
кой капан бе маук
ицо
Anton
анна