„Трети март е много важна дата, но не може да е национален празник. Няма национална държава в света, която има подобна дата за национален празник. Жертва сме на тежко национално недоразумение“, каза в интервю за ФрогНюз проф. Георги Фотев. „Националният празник е колективното преживяване на свободни хора, които са ближни и солидарни пред изпитанията, които ги очакват в бъдещето“.
 

Проф. Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет, директор на Центъра за изследване на европейските ценности при НБУ, действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. и министър на науката и висшето образование (1991). Сред основните му трудове са книгите „История на социологията“, том 1–2 (1993), „Криза на легитимността“ (1999), „Смисъл на политиката“ (1999), „Българската меланхолия“ (2010), „Сфери на ценностите“ (2012), „Смисъл и разбиране“ (2014), „Феноменология на чувствата“ (2018), „Диалогичният разум“ (2022), „Моите мемоари“ (2023).

Ако 3 март е резултат от договор между две империи, без българско участие в подписването му, не е ли проблематично тази дата да бъде върховният символ на българския суверенитет?

Историческото знание е самопознание на съвременниците, които се интересуват от живота и делата на своите предходници. Самопознанието е може би най-трудният проблем, пред който хората и народите се изправят. Самопознанието се проваля, ако попада в плен на митове. Голяма тема!

Митологичното духовно и практическо отнасяне на хората към света е уязвимост и тежка зависимост от слепи и чужди стихии. Защо в историята на цивилизациите и дори в най-развитата съвременна цивилизация има толкова много митове, е специален проблем. Въпрос на философската фармакология.

Най-висшата добродетел в науката е интелектуалната честност. Трети март е необикновена дата в историята на България. Тази дата е суперкод. В историята на всяка страна и на човечеството има суперкодове, Ясперс би казал шифри, които подлежат на дешифриране, което е трудна и много трудна задача. Трети март е много важна дата, но не може да е национален празник. Няма национална държава в света, която има подобна дата за национален празник. Жертва сме на тежко национално недоразумение.

Необходимо е проясняване на феномена НАЦИЯ, чиято политическа реалност е националната държава. Всяко национално възраждане има своята кулминация и завършек в националната държава. Съществува принципно разграничение между традиционни общества и държави, от една страна, и национални общества, нации и национални държави, от друга страна.

Нациите и националните държави възникват в началото на модерната епоха на историята, която е поливариантна (историческото време протича с различно темпо в различните части на света). Всяка нация е САМООСНОВНА. Това е принципът на нейната идентичност. Трети март не е и е невъзможно да бъде ВЪРХОВЕН СИМВОЛ на българската национална държава.

Доколко изборът на 3 март като национален празник възпроизвежда исторически разказ, в който българската държавност изглежда „подарена“, а не извоювана и самоутвърдена?

Проф. Георги Фотев: Войната между Руската империя и Османската империя 1877–1878 г. се прекратява с прелиминарния (начален и неокончателен) договор, сключен в Сан Стефано. Тя е предхождана от дълга поредица други войни между двете империи. Необходимо е проясняване на мотивите на Руската империя за войната, както и за предходните войни.

Православна Русия се смята за мястото на „третия Рим“ след падането на Константинопол („Вторият Рим“) под османско владичество. Освен православно-религиозното месианско призвание, Руската империя се стреми да завладее Босфора и Дарданелите като излаз към Средиземно море. Руското имперско православие е неотделимо от панславизма. Така нар. Санстефанска България се смята непоколебимо за интегрална част на панславизма. Генерали, офицери и войници не се хвърлят с голи заповеди във война. Те се мотивират да отиват на живот и смърт с „велики“ идеи и ценности като „освобождението на славянски братя в името на православната вяра“. Всички тези и други подобни въпроси са фактически заметени или оставени в сянка от българската историческа наука и философия на историята. Тъжен, за да не кажа мрачен факт на интелектуално и национално малодушие.

Руската империя, както всяка империя, е домодерен феномен. Империята не е нация, а домодерна конструкция. Съветският съюз не е многонационална държава, а куриозен хибрид. Постсъветска Русия се самоопределя като федерация, но това не е многонационална държава, а уникален хибрид в модерната епоха.

Османската империя приключва с революцията на Кемал Ататюрк (1922 г.) и възниква турската национална държава.

Съединението и обявяването на Независимостта на България завършват процеса на формиране на българската национална държава.

Кардиналната разлика между традиционното общество като основа на традиционната държава и нацията като основа на модерната (националната) държава е отношението в структурата на историческото време. Традиционното общество и държава са обърнати към миналото, докато нацията и националната държава са обърнати към бъдещето. Нацията и националната (модерната) държава гледат на историческото минало като ресурс за бъдещето. Солидарността на нацията и националната държава е органическа (Дюркем), докато солидарността в традиционното общество и държава е основана на механична солидарност (Дюркем). Това са фундаментални проблеми, чието объркване подхранва исторически митове.

Може ли днес 3 март да бъде отделен от руската имперска символика, или тази връзка е исторически и политически неразривна?

Символиката, за която ме питате, е митологическа. Митологията се създава още в етапите на учредяването на българската национална държава, външната страна на което е всеизвестна от учебниците и честванията.

Имперските попълзновения на Русия на Балканите след Трети март и специално по отношение на България се сблъскват с интересите на другите така нар. велики сили. До ден днешен българското историческо самопознание има пробойни. Нашата национална гордост в значителна степен остава куха.

И днес, когато гениалният завет на Левски българският народ да е равен на другите европейски народи има удивителни достижения, най-големите врагове на европейска България са вътрешни. Това са ордите на политическото русофилство, което основателно е наричано „пета колона“.

Ако националният празник трябва да обединява, а не да разделя, не показва ли самият остър обществен спор, че 3 март е изчерпал обединителния си потенциал?

У нас няма продуктивни спорове по въпроса. Жалка картина на публичния форум на модерното българско общество. Наша първостепенна национална задача е демитологизацията на историческото събитие от 3 март 1878 г. Къде е интелектуалният елит на страната с кухите ритуали за „будителите“. Човек го втриса от празнословия.

Нашето национално самосъзнание се нуждае от автентично историческо самопознание, пропито от интелектуална честност и морална отговорност пред идните поколения. Важно е образованието и възпитанието. Свръхважни са националните телевизии и всички останали медии.

Има ли риск чрез отричане на 3 март да влезем в обратната крайност — да подменим един мит с друг, по-удобен на настоящия политически контекст?

Не става за прескачане от една в друга крайност, но разбирам добре какво имате предвид. Митовете са в главите на много хора, безброй са митовете, кодирани в имена на улици и площади, паметници и т.н. Истината и достойнството са винаги въпрос на решителност и отговорност. Що се отнася до съобразяване с удобен или неудобен политически контекст, на това аз гледам с презрение. Когато говоря за необходимостта от самопознание, не на последно място поставям въпроса за типичните страни на нашия национален манталитет. Тук няма да се връщам към моята книга „Българската меланхолия“.

Ако трябва да дефинирате с едно изречение какво е „национален празник“, кое събитие от българската история отговаря най-пълно на тази дефиниция – и защо?

Празникът е върховно състояние на човешката вътрешна свобода. Празникът е самоутвърждаване на индивидуалната и колективната идентичност. В това е неговата прелест. Националният празник е колективното преживяване на свободни хора, които са ближни и солидарни пред изпитанията, които ги очакват в бъдещето. За модерните хора и народи смисълът на живота се крие в бъдещето.

Илияна Маринкова