Може ли днешната Русия да се срути по същите причини, по които и някогашният СССР - заради глобалния спад на цените на петрола? Въпросът се повдига от месеци, но повечето примери идват от днешния ден, а не от това, което се случи преди много години с колапса на СССР. Двата процеса не винаги си приличат.

Ето един от основните примери, засягащи днешна Русия: в държавния бюджет на страната за 2026 г. е заложена цена от 59 долара за барел нефт марка Urals, но през януари тази година цената му беше между 40 и 55 долара. Спадът продължава от месеци. Експертите не спират да повтарят, че ръст на цените засега не се очаква.

Цената на петрола е само един от проблемите на руската икономика днес. Към останалите се прибавят войната срещу Украйна, санкциите, изоставането от технологиите и изолирането от пазарите.

Но нека да останем само в историята с цените на нефта и да сравним днешната ситуация с онова, което стана преди 35 години.

Разпадът на СССР

На 26 декември 1991 г. мощният Съветски съюз (СССР) престава да съществува. Най-често този крах се обяснява с идеологическото изчерпване на комунизма, неефективността на плановата икономика и на реформите на Михаил Горбачов.

Тези фактори обаче действат в дългосрочен план. Това, което превръща системната слабост в необратим срив, е зависимостта на СССР от приходите от петрол – фактор, който рядко попада във фокуса на обясненията.

За руския икономист и реформатор Егор Гайдар реалният срив настъпва не през 1991 г., а още на 14 септември 1985 г. – денят, в който Саудитска Арабия обявява рязко увеличение на добива си на петрол. Това решение променя баланса на световния енергиен пазар и задейства процес, който за няколко години лишава СССР от основния му финансов ресурс.

Именно цената на петрола подкопава икономическата стабилност на Съветския съюз и ускорява краха му. Ето как.

СССР като "петролна държава"

През 70-те и 80-те години приходите от петрол и газ са гръбнакът на съветската икономика. Те осигуряват валута за внос на технологии, зърно и оборудване, финансират социалната държава, субсидираните цени и военната надпревара със САЩ по време на Студената война. Това казва руският опозиционен икономист (днес в изгнание) Владимир Милов. Той е от тези анализатори, които намират прилика в събитията тогава и сега.

Преди половин век приходите от петрол поддържат политическото влияние на Москва в Източния блок и в т.нар. "приятелски държави" по света. Зад фасадата на индустриална суперсила СССР функционира като класическа ресурсно зависима икономика.

Високите цени на петрола действат като буфер, който прикрива слабостите на плановата икономика – ниска производителност, технологично изоставане и липса на стимули за реформи.

Според Милов нещата в 21 век не се отличават коренно - петролните пари маскират липсата на иновации в други сфери, както и корупцията и непотизма, които блокират свободната инициатива.

В началото на 80-те СССР не прави структурни промени, а започва да "купува време" чрез износ на суровини. Това обаче прави държавата изключително уязвима към външни ценови шокове.

Сривът на цените на петрола през 80-те

През 1985–1986 г. цените на петрола падат с над 50%. Причините са комбинация от увеличения добив на Саудитска Арабия и глобално свръхпредлагане.

За утвърдените световни икономики това е цикличен проблем, за Съветския съюз обаче – структурна катастрофа. Сривът идва в момент, когато икономиката вече е в застой и няма резерви за реакция.

Съветската икономика не разполага с механизми за бърза адаптация – няма гъвкав валутен курс, диверсифициран износ или ефективни финансови пазари. Резултатът е остър недостиг на валута, невъзможност да се плаща за внос на храни и технологии, празни магазини, растящ външен дълг и спад в жизнения стандарт. Колкото и да е превратен в една диктатура, "социалният договор" между държавата и обществото започва да се разпада.

Перестройка на празна хазна

На този фон Михаил Горбачов започва перестройката – опит за реформа на закостенялата система, представяна често като закъсняла или зле проведена.

Горбачов отпуска държавния контрол върху медиите, дава частична свобода на предприемачеството, освобождава политически затворници и изгнаници. Той затопля отношенията със САЩ и Западна Европа, съкращава ядрения арсенал, извежда войските от Афганистан.

Реформите му обаче не могат да бъдат подкрепени финансово - перестройката му започва точно когато източникът на пари пресъхва, казват повечето експерти, анализирали този период. Според Егор Гайдар така петролният срив превръща реформата в дестабилизация.

Държавата губи контрол върху цените, доставките и лоялността – както вътре в СССР, така и в сателитните режими в Източна Европа.

Финансовата невъзможност да поддържа съюзници и репресивен апарат ускорява политическия разпад.

Падането на Берлинската стена, крахът на комунистическите режими и в крайна сметка разпускането на СССР са не толкова внезапен край, колкото последна фаза на дълъг икономически срив, задействан до голяма степен от петрола.

Наследството на петролната зависимост

Разпадането на СССР не прекратява модела на ресурсна зависимост. Освен инфраструктурата и находищата, Руската федерация наследява и икономическата логика на съветската държава – износ на суровини срещу политическа стабилност.

Последвалата през 90-те години приватизация създава олигархичен елит, концентриран именно около енергийния сектор, което допълнително затвърждава ролята на петрола като основен източник на власт и доходи.

От 2000-те години, при управлението на Владимир Путин, високите цени на петрола отново осигуряват финансов ресурс за възстановяване на държавния контрол, социалната стабилност и геополитическата активност. Това казва Михаил Крутихин, руски консултант в енергийния сектор, който днес е в изгнание. Той оспорва официалната статистика, според която руската икономика вече не е напълно зависима от енергийните пазари.

Днес, както и по времето на СССР, енергийните приходи продължават да компенсират липсата на структурни реформи.

Кремъл продължава да използва енергийните доставки като средство за влияние – както вътре в страната, така и спрямо съседни държави и Европейския съюз (ЕС), казва Крутихин.

И ако през 80-те години цената на петрола е външен пазарен фактор, днес Русия - заради агресивната си война в Украйна - е изправена и пред санкционна изолация. Което ако не до разпад, води до обедняване, изолация и технологична изостаналост.

Видка Атанасова