Печатница за пари или гранд корупция е договорът - спорът пламна с нова сила

В първото си интервю след оставката като държавен глава Румен Радев коментира тема, която досега старателно и ловко избягваше - аферата „Боташ“. В студиото на „Панорама“ той заложи на защитно-агресивна тактика и волно жонглиране с факти и събития, която му донесе първи голям автогол. Трудно е да браниш незащитимото.

Радев представи газовата сделка, подписана в началото на 2023 г., като голям успех в кризисен момент, когато България нямало откъде да получава газ. Нападна Кирил Петков, че през април 2022 г. провалил договора с „Газпром“, та се наложило служебният МС на Гълъб Донев да спасява България от студ и мрак. Социалните мрежи мигом подеха газовата тема и закипяха от коментари кой е спасител и кой е национален предател.  

Какво му „особеното“ на договора?  

„Булгаргаз“ получава достъп до терминалите за втечнен газ и газопреносната мрежа на Турция. Няма значение ползва ли тази инфраструктура или не, начисляват му се фиксирани такси - около 500 000 долара на ден. Договорът е за 13 години, което прави над 4 милиарда лева за целия му срок. Без да се броят предвидените индексации и лихва за забава. Договорът е подготвен и подписан в невиждано експресна процедура и не от редовен, а от служебен кабинет. Без клаузи за разваляне. С жестоки неустойки. 

На всичко отгоре таксите за разтоварване, регазификация и пренос са толкова високи, че крайната цена на газа става безбожна. „Само невменяем би подписал такъв договор. Таксите са толкова високи, че няма кой друг идиот да го купи“, избухва през май 2025 г. Александър Николов, бивш енергиен министър. Пак по това време депутатът Делян Добрев, който минава за енергийно острие на ГЕРБ, казва същото в по-мека версия: „Мога да се обзаложа, че никой никога няма да ползва този договор, защото цената му е четири пъти по-висока от каргата през Гърция“.  

Според „спасителите“, задвижили договора, България ще може да разтоварва и получава през Турция 14 кораба с втечнен газ - или около 1.8 млрд. куб. м. За първите година и три месеца след подписването на сделката, „Булгаргаз“ е внесъл едва 240 млн. куб. м газ - танкер и половина. И към днешна дата 14-те танкера годишно са само мираж. 

Договаряне на пожар

Дългосрочни сделки в енергетиката се готвят бавно и внимателно, за да се изпипа всеки детайл и да се прецени всеки възможен риск. С „Боташ“ всичко става светкавично. На 9 декември 2022 г. държавният глава Румен Радев е на посещение в Турция. На 11 декември и в дните около Коледа в Истанбул текат трескави двустранни преговори. На 24 декември е подписано споразумението рамка, а в първия работен ден 2023 г. „Булгаргаз“ и „Боташ“ вече имат договор.

По-късно на изслушване в Народното събрание Деница Златева, тогава директор на „Булгаргаз“, казва, че по време на преговорите в Истанбул от всички поставени от българската страна условия само едно е било прието от „Боташ“. На същото изслушване става ясно, че Златева е напуснала преговорите на 23 декември и се е прибрала в България. На 24 декември споразумението между „Булгаргаз“ и Боташ“ е било парафирано не от нея, а от служебния енергиен министър Росен Христов.

Следват още странни събития. В София договорът е придвижен без знанието на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който е собственик на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. Документът не е бил съгласуван с Министерството на финансите. Кабинетът на Гълъб Донев одобрява договора формално, без министрите да са го видели и прочели.

Всичко това излиза наяве след парламентарно разследване. През декември 2023 г. със сделката се захваща анкетна комисия. Разследването приключва през април 2024 г. с доклад, според който договорът съдържа неизгодни клаузи и ощетява интересите на България. 

Заключенията, подписани от 12 депутати от различни парламентарни групи, са пратени в прокуратурата и ДАНС за по-нататъшни разследвания. През юли 2025 г. агенти на Комисията за противодействие на корупцията нахлуват в Министерството на енергетиката, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ - заради досъдебно производство, свързано със сделката с „Боташ“. 

Развитие по-нататък няма. ДАНС и прокуратурата мълчат. Остава съмнението, че истинската цел на претърсванията е била да се изземат и покрият уличаващи документи и кореспонденции. Или да се зареди банката с компромати, ако някой ден се наложи някой да бъде отстрелян.

Европейската комисия също се захвана да разследва договора. Но ЕК не се слави с бързина и резултат и при нея няма.

На двата полюса  

Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов договорът хем е неизгоден, хем е печатница за пари. „Това е печатница за пари за българите. Към днешна дата договорът е неизгоден, но когато дойде забраната за руски газ в Европа, той ще стане изгоден. Това ще се случи, когато в Холандия, Германия тръгнат терминалите за втечнен газ и корабите влизат от всички страни в Европа. И тогава Украйна може да взима от България. Унгария може да взима от България и да връща на Полша, включително. Австрия, Сърбия, Македония. Ние имаме най-добрата инфраструктура. 80% от компресорите на целите Балкани са в „Балкански поток“, казва той през пролетта на 2024 г.

Същият Борисов обаче периодично кипва и се възмущава през медиите, че България всеки ден плаща по милион на „Боташ“, без нищо да получава. 

Турският газ (не) е руски

Има още една странност във „великата сделка“. Какъвто и газ да купи и докара до турски терминал, „Булгаргаз“ е длъжен да го продаде на „Боташ“, а после да купи съответните количества, пренесени през Турция до нашата граница, от... „Боташ“.

Турция е сред най-големите клиенти на руската „Газпром“. Не прилага санкции. По турското законодателство газът, който „Боташ“ доставя, е турски, без значение откъде идва. Газовите молекули в микса са еднакви, не носят етикети „произведено в ...“ Така че е напълно възможно руският газ да влиза в Турция и да излиза оттам като турски - през връзката с България на пункта Странджа-Малкочлар, който е част от Трансбалканския газопровод. И България на практика така да финансира войната на Русия срещу Украйна.

Накисване

Румен Радев заклейми в студиото на „Панорама“ кабинета на Кирил Петков, че през пролетта на 2022 г. оставил България без руски газ, като прекратил договора с „Газпром“, а после се опитал да пробутва скъп американски газ. От щаба на Радев доразвиха атаката с твърдението, че Петков вкарал България в енергийна криза, а други държави от ЕС и до днес получавали руски газ по своите договори.

Истината е, че след указ на Путин „Газпром“ обяви, че променя условия по договора. България не се подчини на ултиматума и Кремъл нареди наказателно затваряне на кранчето. Междувременно и в държави, които „клекнаха“ на Кремъл и приеха едностранно променените условия, доставките на руски газ взеха да спират „по технически причини“. Редица компании от ЕС заведоха дела срещу „Газпром експорт“ за смут с доставките - италианската Еni, германската RWE, чешките Innogy Energie  и CEZ, френската Engie, полската Orlen. Някои като австрийската ОМВ вече успяха да осъдят руския газов доставчик. Макар и със закъснение, „Булгаргаз“ също заведе арбитражно дело срещу „Газпром експорт“.

До ден-днешен опитите България да продава на трети страни газ, доставен чрез договора с „Боташ“, пропадат. Таксите са толкова високи и така го оскъпяват, че няма кой да го купи.  Сегашният енергиен министър в оставка Жечо Станков, признава, че е пробвал и в Унария, и в Астрия, и къде ли не. Желаещи няма. 

Но Румен Радев настоява, че от сделката можело да се печели. „Договорът с „Боташ“ гарантира топлина във всеки български дом“, каза той. По-добре да си беше мълчал.

Деница Златева и Росен Христов са сред главните герои в драмите с „Боташ“.

За какво биха стигнали парите, които отиват за ползвани и неползвани услуги по договора с турската „Боташ“. Инфографиката е на Радослав Бимбалов.

ЮЛИАНА БОНЧЕВА