Проучвания показват, че всеки ден приемаме от 0 до около 1,5 милиона микропластмасови частици чрез храната и напитките си. Най-големият „виновник“ за това най-често е бутилираната вода.
Ето обаче няколко източника на микропластмаса в ежедневието, за които може би не знаем.
Първият източник на пластмасови частици са дъвките. Когато дъвчем дъвка, реално дъвчем смес от пластмаса и гума. Докато я дъвчем, тя пуска микроскопични пластмасови частици – един грам дъвка може да освободи до 637 частици, според научни данни. Дори дъвките с „естествени“ основи не са много по-добри, защото и те отделят почти същото количество.
Интересен факт е, че най-много микропластмаса се отделя през първите 8 минути дъвчене.
Другият източник на микропластмаса е солта. Тя изглежда като чист продукт, но всъщност 94% от солните продукти в света съдържат микропластмаса. Морската сол дори се използва като показател за замърсяване в океаните. Оказва се, че някои „сухоземни“ соли, като хималайската, често съдържат повече пластмаса от морската сол. Част от замърсяването идва директно от производството и опаковките.
Еднократните пластмасови мелнички пък могат да бъдат сериозен източник – само 0,1 г сол, смляна в пластмасова мелничка, може да освободи до 7628 пластмасови частици. Добро решение е да използваме керамична или метална мелничка и да съхранявате солта в стъклени или метални съдове.
В плодовете и зеленчуците също има микропластмаса. Нанопластмасови частици могат да навлизат в растенията през корените, а микропластмаса се открива и по повърхността на плодовете и зеленчуците. Според изследванията ябълките и морковите обикновено съдържат най-много, а марулята – най-малко. Въпреки това количествата са доста по-ниски в сравнение с по-силно преработени храни.
Въпреки това антиоксидантите в плодовете и зеленчуците помагат на тялото да се защитава, затова няма причина да ги избягваме.
Микропластмаса може да попадне и в топлите напитки. Един от основните източници са пластмасовите чаши за еднократна употреба. Когато сипем в тях нещо горещо, топлината кара пластмасата да отделя частици в напитката. Затова горещият чай или кафе съдържат повече микропластмаса от студените им варианти.
Използването на мляко в стъклени бутилки намалява количеството пластмасови частици, но при някои други напитки ефектът е обратен. Оказва се, че безалкохолните и бирата в стъклени бутилки понякога имат повече микропластмаса от тези в пластмасови, вероятно заради боядисаните метални капачки, които също отделят частици.
Ако искаме да намалим микропластмасата в напитките си, преминаването към чай от насипни листа и използването на метални или стъклени чаши за многократна употреба са добри решения.
Морските дарове често се споменават като източник на микропластмаса, но количествата в тях нерядко са по-ниски, отколкото се очаква. Например в мидите се откриват около 0,2-0,7 частици на грам, което е много по-малко от количеството, което може да попадне в една чаша чай, сварен в пластмасова торбичка – там числото може да достигне милиарди частици. Дори затоплянето на храна в пластмасови съдове в микровълнова може да увеличи количеството пластмаса, което попада в храната, затова е по-добре да се използват стъклени съдове.
Най-големият източник на микропластмаса обаче остава бутилираната вода, в която може да има до 240 000 частици в един литър. Според специалисти преминаването към чешмяна вода, когато е безопасна за пиене, значително намалява приема.
