Вдигането на бюджетните заплати от 1 януари 2026 г. през удължителния закон за бюджета е опасен прецедент, който компроментира принципите на Закона за публичните финанси. Това гласи становището на Фискалния съвет по законопроекта, приет в един ден на първо и второ четене тази седмица.
Индексацията на заплатите в бюджетната сфера с годишната инфлация към 31 декември 2025 г., която се очаква да бъде малко над 5%, ще струва допълни разходи на годишна база от 420 млн. евро или около 35 млн. евро на месец, сочат изчисления на съвета. Отделно, минималната работна заплата, която важи и за частния сектор, ще се повиши с малко над 12% до 1213 лв. (620.20 евро).
Предложението за вдигане на бюджетните заплати с инфлацията бе направено от лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев и подкрепено от почти всички парламентарни групи - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, ИТН, АПС и МЕЧ. Единствено двама депутати от „Величие“ гласуваха против, както и един от „Възраждане“, а групата на БСП не присъстваше в залата.
Приетият „удължителен бюджет“ създава „опасен прецедент“ в бюджетната политика на страната, смятат от съвета. Според становището по своята правна и икономическа същност този тип законодателен акт следва да бъде временна мярка с ограничен обхват, гарантираща единствено непрекъсваемостта на държавните плащания до приемането на редовен закон.
„Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови социални политики компрометира принципите на Закона за публичните финанси (ЗПФ) и превръща временния инструмент в алтернатива на редовния бюджет“, твърдят от фискалния съвет.
Фискалният съвет обръща внимание на следните критични точки:
- Разходите за персонал за 2025 г. вече бяха индексирани, като ръстът им достигна около 20%, което на практика води до прекомпенсация спрямо реалната ценова динамика.
- Използването на инфлацията в края на периода (моментна стойност) е некоректно. Правилният подход изисква работа със средногодишна инфлация.
- Макар логиката да сочи към използване на местната потребителска кошница (ИПЦ), в контекста на членството в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
- Тъй като инфлацията за 2025 г. вече е отчетена в базата, при нови разчети е редно да се използва прогнозната инфлация за 2026 г., а не повторно прилагане на минали показатели.
Отделно от това според Фискалния съвет съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклонение между 3.5 и 4.7 млрд. евро. Прогнозата за икономическия растеж може да се окаже свръхоптимистична, а отделно има и несигурност при постъпленията от европейски фондове поради административни и политически дефицити.
„Практиката до момента показва, че разпоредбите на чл. 87 от Закона за публичните финанси функционират ефективно и изпълняват своята роля за ограничаване на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на публичните финанси. Прилагането на политики чрез т.нар. „удължителен бюджет“ създава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дългосрочните фискални перспективи и не отчитат в достатъчна степен основните рискове пред икономическото развитие“, твърди Фискалният съвет.
Цветелина Соколова
