България обаче има двойно по-лошо съотношение на работещи и пенсионери
Пенсиите в България вече приличат на европейските по коефициент на заместване на дохода, но съотношението на пенсионерите към осигурените е двойно по-лошо от средното за ЕС и ОИСР. Това прави системата неустойчива в дългосрочен план, тъй като тя е силно зависима от трансфер на данъчни приходи. Това констатират от Фискалния съвет в становище по отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г.
Брутният коефициент на заместване на дохода е важен показател за щедростта на пенсионната система. Той показва съотношението на пенсията към брутния доход. В доклада на Фискалния съвет е посочено, че брутният коефициент на заместване на дохода е 53,3%, като е близък до средния за ЕС (54,8) и над средният за страните от ОИСР (50,7). В същото време обаче съотношението на пенсионерите към осигурените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 средно за ЕС и 0,31 средно за страните от ОИСР. С други думи, у нас на 100 работещи се падат 72 пенсионери, докато в ЕС 100 работещи издържат едва 35 възрастни.
Това показва, че политиката на увеличаване на пенсиите с държавни трансфери над възможностите на пенсионната система без необходимите реформи в нея е неустойчива в дългосрочен план и я прави силно зависима от трансфер на данъчни приходи. По този начин се разрушават принципите на социалното осигуряване и се разкъсва връзката между личния принос на осигурените лица и получаваните пенсионни доходи, коментират от Фискалния съвет.
Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да расте – вече достига 11 522 млн. лв. (5,68% от БВП). Покритието на разходите с осигурителни приходи е едва 52%, отбелязват авторите на доклада. В основата на ръста на средния осигурителен доход с 14,5% спрямо 2023 г. са увеличението на минималната работна заплата, както и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лв., увеличението на максималния осигурителен доход с 10% до 3 750 лв., увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и други в бюджетната сфера.
Със сериозен темп са се увеличили разходите за социални помощи и обезщетения през 2024 г. – 18%, докато миналата година ръстът им е бил 7,5%, пише още в доклада. Това обаче се дължи главно на прехвърлянето на третия ден от болничния обратно към НОИ, след като години наред го плащаха работодателите.
