Депутатите обявиха намерения за корекции между двете четения

С 13 гласа „за“, 5 „против“ и един въздържал се бюджетната комисия в парламента прие на първо четене удължителния бюджетен закон, внесен предния ден от правителството в оставка.

Двата синдиката остро възразиха пред депутатите за отказа им да приемат редовен бюджет за 2026 г. във варианта, който беше обсъден и одобрен от социалните партньори. „Над 400 хиляди души ще останат със замразени заплати поне шест месеца догодина до приемането на редовен бюджет. Това не са чантаджии и държавни служители, а учители, преподаватели във висши учебни заведения, млади лекари, здравни специалисти, националните медии, пощенски работници, работещи в столичния градски транспорт и много други. Заедно с работещите в МВР и отбраната, както и държавните служители, броят им е над половин милион българи“, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той призова депутатите да приемат редовен бюджет за 2026 г., а при следващи избори новата власт да го актуализира според нейните политики. В противен случай има риск от социални протести на тези, чиито заплати с удължителния закон ще бъдат замразени, предупреди още Димитров.

Работодателските организации обаче твърдо застанаха зад удължителен закон, който според бизнеса е по-добър вариант от бюджета, който беше коригиран и отново внесен от правителството на Росен Желязков. „Не искаме парите да се събират от реалния сектор и после щедро да се раздават на бюджетния. Не искаме българските работодатели постоянно да догонват онези с несъразмерно високото увеличаване на бюджетни възнаграждения. Подкрепяме удължителен закон до съставяне на ново правителство, който няма да раздава пари, които не са събрани. Работодателските организации подкрепят всяка вдигане на заплати, което е следствие на постигането на определени цели“, заяви председателят на БТПП Цветан Симеонов.

От АИКБ, БСК и КРИБ също бяха категорични, че само бъдещо управление трябва да предложи редовен бюджет, а дотогава е по-добре да действа удължителен закон, който не позволява да се трупат дефицити.

Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев (ГЕРБ) прикани представителите на политическите сили в комисията да кажат дали биха разглеждали коригирания вариант на редовния бюджет за 2026 г. и дали биха го подкрепили в зала вместо удължителен закон. „Няма вече управляващо мнозинство, затова трябва единодушие в зала“, каза Добрев.

От изказванията на депутатите стана ясно, че ГЕРБ, БСП и ИТН са склонни да продължат с приемането на редовен бюджет. По време на заседанието на комисиято нито един депутат от ДПС-Ново начало не взе отношение. „Само три партии подкрепят редовния бюджет, така че няма достатъчно гласове“, заключи Добрев.

Той специално поиска да чуе мнението на председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. „Не виждам причина да подкрепяме редовен бюджет, макар и в коригиран вариант. Защото той върви в пакет с тригодишен фискално структурен план, който предвижда вдигане на данъци и осигуровки след 2026 г., както и опасно увеличение на държавния дълг“, каза Василев.

Лидерът на ПП обаче е склонен в удължителния закон за бюджета да бъде предвидено увеличение на бюджетни заплати, но само с ръста на очакваната инфлация. Според него при ръст на БВП ще има повишение на приходите при запазени данъчни ставки, което може да позволи допълнителни разходи.

 Финансовият министър в оставка Теменужка Петкова остро реагира срещу подобна възможност. Тя обясни, че Законът за публичните финанси разписва ясно рамките, в които може да се харчат публични средства, когато няма редовен бюджет. „Няма приходна част, няма и разходна част, нямаме бюджетна рамка и не може да се рискува с това каква ще е инфлацията“, коментира Петкова.

Василев посочи още, че в удължителния закон трябва да се запише изрично, че небитови потребители на ток трябва да продължат да получават компенсации, „за да може българската икономика да е конкурентоспособна“. Освен това компенсации трябва да има и за училища, детски градини, болници и културни институции. 

От Сдружението на общините настояха в удължителния закон да се регламентира, че общинските съвет може да приемат „разчети“ за своите финанси, докато няма редовен бюджет, защото без него те не може да гласуват общинските бюджети. Освен това кметовете настояват бързо приемане на удължителния закон, така че до края на 2025 г. той да бъде обнародван в „Държавен вестник“. В противен случай общините ще трябва да променят от 1 януари 2026 г. начина на изчисляване на такса смет на база на действително генерирани битови отпадъци или човек на домакинство, а това ще създаде хаос, тъй като масово кметовете нямат готовност да направят това.