Експертно становище на Соларна академия България

В края на 2025 г. българската енергетика и ВЕИ секторът влизат в решаваща фаза. От една страна, Европейският съюз ускорява енергийния преход с нови цели, регулации и индустриални политики. От друга - българската система вече усеща напрежението от бързия ръст на възобновяемите източници, ограничен мрежов капацитет и отлагани реформи на пазара.

2026 г. няма да бъде „още една година“ в енергетиката. Тя ще бъде година на решения, в която ще стане ясно дали България ще използва шанса си да се позиционира като активен участник в новата енергийна и индустриална архитектура на Европа - или ще остане в периферията, зависима от външни фактори и стари модели.

Европейската рамка: по-високи цели, по-висок натиск, но и повече възможности

През 2023 г. влезе в сила обновената Директива за възобновяема енергия (RED III), която повиши общата задължителна цел за дела на ВЕИ в ЕС до минимум 42,5% до 2030 г., с амбиция за 45%. Това означава почти удвояване на сегашния дял на възобновяемата енергия в Европа и поставя силен натиск върху държавите членки да ускорят проектите, разрешителните и свързаната инфраструктура.

България вече е поела национален ангажимент за 34,1% дял на ВЕИ до 2030 г. - цел, която изглежда постижима на хартия, но на практика изисква значително ускорение в електроенергетиката, отоплението, охлаждането и транспорта. В транспортния сектор страната вече прие индикативна цел поне 14% от енергията да е от възобновяеми източници до 2030 г.- още едно ниво на натиск към системата.
Паралелно с това през 2024 г. ЕС финализира реформата на пазара на електроенергия. Новият дизайн позволява по-широко използване на дългосрочни договори (включително двупосочни договори за разлика - CfD) и цели по-стабилни цени, по-малка зависимост от изкопаеми горива и по-добра защита на крайните потребители. Това променя дългосрочно условията за инвестиции във ВЕИ и за индустрията.

Към тази картина се добавя и Net-Zero Industry Act (NZIA) - регламентът, който поставя за цел до 2030 г. 40% от нужните годишни обеми от „нет-нулеви“ технологии (соларни панели, батерии, вятър, водород и др.) да се произвеждат в ЕС. Това вече не е само енергиен въпрос - това е индустриална политика. България има шанс да привлече част от тези производства, но само ако създаде предвидима среда и подготви кадри.

България в края на 2025 г.: напредък във ВЕИ, изоставане в мрежата и реформите

През последните години България постигна значителен ръст на ВЕИ - особено при фотоволтаиците. Страната вече е изпълнила и надминала част от старите си цели за 2020 г. В същото време обаче се очертават три ясно видими проблема, които ще определят 2026 г.:

•     Ограничен мрежов капацитет - в редица региони операторите вече отказват присъединяване на нови ВЕИ проекти поради претоварване на мрежата.
•     Несигурност около либерализацията на пазара за домакинствата - Народното събрание отложи либерализацията на пазара за битовите потребители и на практика я остави без крайна дата. Това означава продължаваща регулация, но и отлагане на необходимата пазарна трансформация.
•     Повишение на цените при домакинствата - дори в условия на регулирани цени Комисията за енергийно и водно регулиране одобри през юли 2025 г. повишение на цената на електроенергията за бита със средно 2,56% за периода до средата на 2026 г.

С други думи: компромисният модел „евтин ток без реформи“ започва да издиша.

2026 г. - година на мрежите и инфраструктурата

Един от най-големите въпроси за 2026 г. ще бъде: дали мрежата ще успее да догони ВЕИ?

Европейската комисия вече предупреди, че ако не бъдат ускорени инвестициите в електропреносната и електроразпределителната инфраструктура, до 2040 г. ЕС може да се наложи да „откаже“ (curtail) до 310 TWh възобновяема енергия годишно - почти половината от потреблението на домакинствата в Съюза през 2023 г. Именно затова в края на 2025 г. се подготвят нови мерки за централизирано планиране на мрежата, ускоряване на разрешителните и конкретни срокове (две години) за одобрение на големи инфраструктурни проекти.

За България това има двоен ефект:

•     От една страна - отваря възможности за финансиране на мрежови проекти, дигитализация и локални решения (включително батерийни системи, разположени при подстанции и в индустриални зони).
•     От друга - поставя изискване за ясен национален план: кои региони са приоритетни, как се комбинират мрежови инвестиции със съхранение, как се интегрират новите ВЕИ.

През 2026 г. вече няма да е достатъчно да се говори само за „повече фотоволтаици“. Фокусът ще се измести към „умна мрежа + съхранение + гъвкаво потребление“. Това включва:

•     батерийни системи към ВЕИ паркове и индустриални потребители;
•     по-активно участие на бизнеса в балансирането на системата;
•     въвеждане на динамични тарифи и стимули за преместване на потреблението;
•     развитие на енергийни общности и локални енергийни модели.

Пазарът и цените: между регулацията и новия европейски модел

Реформата на европейския енергиен пазар, приета през 2024 г., цели да намали зависимостта от волатилни цени на изкопаемите горива чрез по-широко използване на дългосрочни договори и по-активна роля на потребителите.

В България обаче битовите потребители остават на регулиран пазар, като либерализацията беше отложена за неопределено време. Това от една страна дава краткосрочно спокойствие, но от друга - удължава периода на изкривени сигнали към пазара и затруднява инвестиционните решения.

През 2026 г. можем да очакваме няколко тенденции:

•     Бизнесът ще бъде принуден да мисли стратегически за енергията си. Дългосрочни договори, собствени ВЕИ, съхранение и енергийна ефективност ще се превърнат от „добра идея“ в задължителен инструмент за конкурентоспособност.
•     Домакинствата постепенно ще навлизат в нова реалност. Дори при регулиран пазар цените вече се променят, а в средносрочен план либерализацията ще се върне в дневния ред. Подготовката за това - чрез собствено производство (покривни фотоволтаици, балконни системи, енергийни общности) - ще става все по-важна.
•     Енергийните общности (вече заложени в българското законодателство като концепция) ще започнат да излизат от „теоретичната рамка“ и да се търсят реални пилотни модели, особено в общини с активни местни власти и силен бизнес.

Индустрията и кадрите: Net-Zero Industry Act и българският шанс

Net-Zero Industry Act поставя ясна цел - до 2030 г. 40% от нужните технологии за зеления преход да се произвеждат в ЕС. Това засяга не само „големите“ - батерии, фотоволтаици, вятърни турбини - но и цялата верига: електроника, системна интеграция, софтуерни решения, сервиз, обучение.

2026 г. ще бъде година, в която:

•     ще се вземат ключови решения къде ще се разположат нови производствени мощности;
•     ще се планират индустриални зони, логистика и човешки капитал;
•     ще стане ясно кои държави са готови да предложат квалифицирани кадри.

България има реално предимство: - географско положение, - членство в ЕС, - вече активен ВЕИ пазар, но и сериозен дефицит - липса на подготвени специалисти в нужния мащаб.

Ако не се инвестира системно в обучение - инженери, техници, проектанти, мениджъри на енергийни проекти - страната ни рискува да остане „терен за проекти“ и пазар за чужди технологии, вместо да развие собствена добавена стойност.

    Какво означава всичко това за бизнеса през 2026 г.?

За българския бизнес 2026 г. ще бъде година на прагматични решения:

•     Компаниите с високо енергийно потребление ще трябва да решат дали да продължат да приемат цената на енергията като „външен шанс“ - или да изградят собствена стратегия: ВЕИ + съхранение + дългосрочни договори.
•     Малкият и средният бизнес ще започне да усеща конкуренцията на фирми, които вече имат предвидими и по-ниски енергийни разходи.
•     Все повече партньори - особено международни - ще гледат не само финансовите показатели, но и енергийния и ESG профил на българските компании.

В този контекст ВЕИ престават да бъдат „зелена добавка“ и се превръщат в ядро на бизнес стратегията.

Какво означава това за домакинствата?

За домакинствата 2026 г. няма да донесе внезапен шок, но ще донесе ясен сигнал, че „старият“ модел - евтин ток без инвестиции и без промяна - не е устойчив.

Бавно, но сигурно:

•     все повече покриви ще могат икономически да „носят“ фотоволтаична система;
•     ще се появяват нови решения за малки системи за собствено потребление;
•     темата за енергийната бедност ще се преплита с темата за енергийната независимост - особено за домакинства в по-отдалечени райони.

Каква трябва да бъде ролята на България - и на експертната общност?

През 2024 г. България прие пътна карта за климатична неутралност с хоризонт 2050 г., която очертава сценарии и препоръки за трансформация на икономиката. Времето, в което тези документи можеха да стоят „на рафта“, свършва.

2026 г. ще бъде година, в която:

•     трябва ясно да се приоритизират мрежовите проекти и да се използват ускорените процедури на ЕС;
•     да се структурира национален подход към съхранението на енергия;
•     да се създадат реални програми за обучение и преквалификация на кадри;
•     да се активира потенциалът на енергийните общности и градските ВЕИ решения.

Ролята на организации като Соларна академия България е не само да обучават бъдещи специалисти, но и да участват активно в този разговор - с анализи, становища и участие в разработването на политики.

2026 - година на избор, не на инерция

Ако трябва да обобщим:

•     Европейската рамка става по-ясна: повече ВЕИ, повече съхранение, по-силна местна индустрия, модерни мрежи.
•     В България ресурсът и потенциалът ги има - слънце, място, интерес от бизнеса, членство в ЕС.
•     Липсват ни яснота, последователност и готовност да мислим за енергетиката не като за разход, а като за стратегически актив.

2026 г. ще бъде година, в която:

или ще започнем да управляваме енергийния преход с визия и професионализъм, или ще продължим да плащаме цената на отложените решения - чрез по-високи сметки, пропуснати инвестиции и загубена конкурентоспособност.

От името на Соларна академия България нашата позиция е ясна: България има всички предпоставки да бъде част от решението, а не част от изоставащия проблем. Но това изисква знание, диалог и смелост за решения още през 2026 г.