Краят на войната изглежда далече, руският президент показа, че е решен да воюва за победа - не само над Украйна. ЕС отново е зает със себе си в лицето на външни предизвикателства
Руският президент Владимир Путин засили рязко агресивната си реторика срещу Европа снощи, като след това очаквано отхвърли изготвения под нейна и украинска редакция американски мирен план, донесен му от американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. До момента няма официална реакция от Вашингтон, а визираната от руския президент Европа навлиза в нова вътрешна криза след ареста на знакови фигури по обвинения в корупция.
Посланието на Путин към американския му колега Доналд Тръмп от снощи беше, че не иска договореност за мир с европейско и украинско участие и че до замлъкването на оръдията ще има още време и кръв. А прякото послание към европейците в пълния му текст (агенциите вчера взеха от него само най-важното) беше следното:
„Ние не се готвим да воюваме с Европа, аз вече сто пъти съм казвал това. Но ако Европа изведнъж пожелае да воюва с нас и започне, ние сме готови още сега. Тук не може да има никакви съмнения. Само въпросът е в какво? Ако Европа изведнъж започне война с нас, струва ми се, че много бързо… Това не е Украйна. С Украйна действаме хирургически, внимателно. Ясно е, нали? Това не е война в прекия, съвременен смисъл на думата. Ако Европа изведнъж пожелае да започне война с нас и я започне, може много бързо да възникне ситуация, при която няма с кого да преговаряме“.
В същото време Брюксел беше разтърсен от скандал с подозрения за корупция на високо ниво, заплашващ да потопи Европейския съюз в отдавна невиждана институционална криза. Белгийската полиция арестува бившата върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността италианката Федерика Могерини и нейния сънародник Стефано Санино, заемащ висш пост в дипломатическата служба на ЕС.
Арестите са по искане на Службата на европейския публичен прокурор. На Могерини, която в момента е ректор на Колежа на Европа в Брюж, Белгия и Санино, който ръководи дирекцията за Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив в Европейската служба за външно действие, не бяха веднага повдигнати официални обвинения, но те са под подозрение измами при обществени поръчки, корупция, конфликт на интереси и нарушение на професионалната тайна при основаване на европейска дипломатическа академия.
Внимателният прочит на цялото изявление на Путин откроява няколко пропагандни послания: (а) Русия се стреми към мир, Европа - към война; (б) Европа е потенциална заплаха за Русия; (в) Европа пречи на мирните усилия на Русия и САЩ; (г) ако продължава по същия начин, Европа може да се превърне в легитимна цел за Русия и да бъде унищожена.
Обобщено, това послание звучи така: Не си правете илюзии за мир, воювам за победа - и не само над Украйна. Махнете се от пътя ми, за да не ви прегазя.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте днес отказа да коментира изявлението на Путин.
„Няма да реагирам на всичко, което Путин е казал“, заяви Рюте пред журналисти преди началото на срещата на външните министри от НАТО в Брюксел.
Той уточни, че САЩ съгласуват с алианса стъпките, предприемани в опитите за мирни преговори и прекратяване на войната в Украйна. Рюте призова да не се търси подтекст в отсъствието от днешната среща на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, тъй като той ще бъде представен от свой заместник, предаде БТА.
Конфронтационното говорене ескалира и на друго ниво. Интервю на председателя на Военния комитет на НАТО Джузепе Каво Драгоне пред „Файнаншъл таймс“ предизвика друг дипломатически трус. Алиансът може да предприеме по-агресивен подход срещу „хибридните атаки“ на Русия, включително кибератаки и саботаж, заяви Драгоне в интервюто. Той подчерта, че в определени случаи „превантивен удар“ може да бъде разглеждан като отбранително действие.
Москва реагира незабавно. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи думите като „крайно безотговорни“ и „ескалационни“. Според нея подобни изявления подкопават усилията за уреждане на кризата в Украйна. В Италия също се появиха критики към адмирала.
В анализ за скандала „Могерини-Санино“ „Политико“ отбелязва, че Брюксел е изправен пред най-сериозното изпитание за институционалната си отчетност от десетилетия насам. Случаят идва точно година след началото на втория мандат на фон дер Лайен и засилва критиките срещу нейната прозрачност. Опоненти в Европейския парламент вече заговориха за нов вот на недоверие, четвърти по ред.
„Залогът е доверието в нашите институции“, коментира Манон Обри от групата на Левицата.
Разследването заплашва да се превърне в най-големия скандал в Брюксел след колективната оставка на Комисията „Сантер“ през 1999 г. То допълнително изостря напрежението между фон дер Лайен и сегашната върховен представителка на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас, тъй като Европейската служба за външна дейност е автономна структура под ръководството на Фон дер Лайен.
Освен това задържането на Могерини и Санинино идва на фона на поредица корупционни афери в ЕС – от „Катаргейт“ през 2022 г. до разследванията срещу китайската Huawei. Случаят е особено опасен за Комисията, защото засяга фигури от най-високия ешелон и поставя фон дер Лайен в центъра на криза, която може да разклати доверието в целия съюз, отбелязва „Политико“.
Калас е сред най-ярките защитници на каузата на Украйна и привърженици на твърда линия срещу Русия. Политически Фон дер Лайен принадлежи към дясноцентристката Европейска народна партия, а Калас - към европейските либерали. Фон дер Лайен, бивша германска министърка на отбраната, представлява т.нар. „Стара Европа“ по върховете на ЕС, докато Калас, бивша министър-председателка на Естония, е глас на новоприетите през и след 2004 г. държави. Тя е и дъщеря на бившия естонски еврокомисар Сийм Калас, който има дълга служба (2004-2010 г.) в различни ресори в първата комисия на Жозе Мануел Барозу, включващи и борбата с измамите.
Фон дер Лайен и Калас се разминаваха в позициите си за войната в Газа. При съставянето на втората си комисия след европейските избори през 2024 г. Фон дер Лайен се постара максимално да ореже правомощията на Калас, създавайки ресори като отбрана и Средиземноморие, които преди са били под ръководството на върховния представител.
Ако се опитаме да обобщим, скандалът ерозира международното доверие в ЕС (и то - точно в дипломатическата му служба) в ключов момент на преговорите за Украйна. Това се случва успоредно с подобно отслабване на украинската позиция заради отстраняването на Андрий Ермак, бившия шеф на кабинета на президента Володимир Зеленски, пак заради разследване за корупция.
Успоредно с това, случаят Могерини-Санино, пренасочва вниманието на ЕС към вътрешните му проблеми, отклонява го от международните предизвикателства, заплашва да създаде напрежение между Брюксел и националните столици, точно когато Комисията се опитва да ги убеди да одобрят спорен „репарационен заем“ от 140 милиарда евро за Украйна за сметка на блокираните в ЕС руски финансови активи. Проектът среща упорита съпротива от Белгия, която изтъква правни, финансови и политически рискове. Отделно, друг ключов проект на Фон дер Лайен, за бюджета на ЕС от 2028 до 2034 г. е подложен на критики както от правителствата в ЕС, така и от европейските политически семейства.
Случаят заплашва и да засили позициите на европейските националпопулисти и държави като Унгария и Словакия, които рушат единството на ЕС и действат в полза на Путинова Русия. Така той е в полза на споделения стремеж на Вашингтон и Москва да решат украинската криза без участието на Украйна и на Европа.
Веселин Желев
