Владимир Путин не прие поредното предложение на САЩ за условията за мир в Украйна и представителите на Доналд Тръмп напуснаха Москва с празни ръце. Един от въпросите, по които Русия не желае да прави отстъпки, е признаването на окупираните територии за руски, заяви източник на NBC преди началото на преговорите. Путин настоява за официално признаване, а Тръмп – за де факто признаване.

Ето как тълкува нещата експертът по международно право Глеб Богуш пред „Важни истории“:

Какво предлагат американците

В публикувания на 20 ноември мирен план от 28 точки за признаване на окупираните територии те се споменават три пъти:

•     Крим, Луганска и Донецка област ще бъдат признати де факто като руски, включително от Съединените щати.
•     Херсон и Запорожие ще бъдат замразени по линията на съприкосновение, което означава де факто признаване по линията на съприкосновение.
•     Украинските сили се изтеглят от частта на Донецка област, която контролират в момента, тя ще се счита за неутрална демилитаризирана буферна зона, международно призната като територия, принадлежаща на РФ.

Не е много ясно как признаването на цялата Донецка област „де факто“ се съчетава с „международното признаване“ на онази част от нея, от която трябва да се изтеглят украинските въоръжени сили. Възможно е това несъответствие да се дължи на факта, че по плана са работили различни хора от Русия и САЩ в различно време. Така според данни на Ройтерс планът е бил подготвен въз основа на документ, предаден от руснаците на американците в средата на октомври. В изтеклия запис на разговор между руските преговарящи Юрий Ушаков и Кирил Дмитриев последният казва директно: „Мисля, че този документ просто ще го направим и аз просто неформално ще предам, че всичко това е неформално. А те нека го представят като свой.“

По-късно, след преговорите на САЩ с украинците и европейците, планът беше съкратен. Според последните изявления на Володимир Зеленски – до 20 точки. Не е известно какво се казва в новия план за признаването на територията. Въпреки това, според източник на The Telegraph, за да постигне споразумение за прекратяване на войната, Тръмп е наредил на своите преговарящи да предложат на Владимир Путин признаване от страна на САЩ на руския контрол над окупираните територии. Вероятно става дума за де факто признаване.

Какво е де факто признаване

Обикновено в международните отношения де факто признанието се прилага към нови държави. Най-често това е държава, която се е отделила от друга, или няколко държави, появили се след разпадането на една страна.

Не е необходимо да има конкретно събитие, след което да настъпи де факто признаване, то се появява просто поради наличието на определени отношения, обяснява Глеб Богуш, специалист по международно право, изследовател в Кьолнския университет. Тоест „старата“ държава признава реалността, че „новата“ съществува, но по едни или други причини не я признава юридически.

Причините да не се признава държавата официално могат да бъдат много, като правило те са от политически характер. Например Испания, за разлика от около 120 държави, все още не признава отделеното от Сърбия Косово. По този начин испанските власти изразяват своето негативно отношение към сепаратизма, с който се сблъскват и в собствената си страна - в Каталуния и Страната на баските.

Често де факто признаването се превръща в стъпка към официално признаване. Близък до нас пример са отношенията между САЩ и СССР през първата половина на ХХ век. Без никакво де юре признаване американските бизнесмени от края на 20-те години на миналия век участваха в индустриализацията на Съветския съюз.

Не се изисква конкретно събитие, след което настъпва де факто признаване, то се случва постепенно. През 1929 г. Хенри Форд подписва договор за техническа помощ със СССР, след което беше построен автомобилен завод в Горков. Компанията на индустриалния архитект Алберт Кан проектира и построи в СССР над 500 предприятия, включително Сталинградския тракторен завод, произвеждащ танкове. През 1933 г. САЩ официално признават СССР, за което настояват и бизнесмени.

В какво се състои проблемът с фактическото признаване на окупираните територии

По принцип не съществува процедура за признаване на контрола на едно държава над международно признати територии на друга държава, казва Глеб Богуш: „Държавите не утвърждават картите на други държави“. Напротив, международното право забранява на държавите да признават последиците от нарушенията на това право, включително окупацията и анексията на територии. Тази забрана произтича от Устава на ООН и се съдържа и в много други международни документи: „Определение за агресия“, Декларация за приятелски отношения, Хелзинкския акт, многобройни резолюции на Съвета за сигурност на ООН и Международния съд.

Що се отнася до САЩ, те имат приетата през 1932 г. „доктрина на Стимсън“, която забранява признаването на държави, създадени в резултат на агресивни войни. На нейна основа американците не признаха окупацията на балтийските страни от Съветския съюз. През 2017 г., по време на първия мандат на Тръмп, САЩ приеха закон, забраняващ признаването на анексията на Крим и отделянето на каквито и да било други украински територии с помощта на военна сила.

Фактичното признаване на окупираните територии на Украйна като руски е политическа декларация, която противоречи на международното право, счита Богуш. С това свое изявление американците вероятно дават да се разбере, че няма да участват във военното освобождаване на териториите, включително няма да помагат на Украйна в това. Друга възможна последица от де факто признаването е, че други страни могат да последват примера на САЩ, и то не само тези, които изразяват подкрепа за Русия.

„В международното право всичко е просто. Тези територии са окупирани, те са завзети със сила, чрез агресия. Агресията по дефиниция не дава никакви права върху територията. Затова всичко, което е получено в резултат на агресията, е от самото начало нищожно, и договорът за това ще бъде нищожен. Освен това, подписването на договора от Украйна фактически ще бъде нарушение на забраната за принуждаване на държави да подписват договори. Според мен е напълно очевидно, че ежедневните обстрели, разрушаването на инфраструктурата и всичко останало са огромен натиск върху Украйна, за да приеме максимално позорни условия“, счита Богуш.

При това американското признаване де факто по никакъв начин няма да приближи Путин към целта му – международно признаване на окупираните територии, убеден е експертът: „Путин иска невъзможното. Това е като в „Златната рибка“ на Пушкин, когато старицата, станала дворянка, иска да стане владетелка на морето“.

Какво обещава де факто признаването на окупираните територии

Дори ако след подписването на мирен договор на окупираните територии за дълго време се установи прекратяване на огъня, това все пак няма да бъде истински мир, казва Богуш. Русия ще получи големи територии без признати граници, с голям брой военни и повишено внимание към сигурността. Ако големи компании искат да развиват бизнес там, това може да се обърне срещу тях. Така, след анексирането на Крим, под международни санкции редовно попадат компании, както регистрирани на полуострова, така и работещи там. Много вероятно е това да започне да се случва и в други окупирани територии.

„Най-лошо ще бъде за хората. Това не е просто територия, това е територия, от която са изгонени хора, от които е отнета собствеността. Хората са разделени с близките си, не могат да посещават гробовете на своите роднини, убити от руската армия“, казва Богуш.

Остава и въпросът дали на окупираните земи ще работят големи международни компании, например Booking.com, и руски компании и банки.

Хората, получили руски паспорти, могат да се сблъскат с откази при получаване на чуждестранни визи. Основание за това може да бъде посоченото в паспорта място на раждане, например Бахмут.

„Кримчани, получили окупационен руски паспорт, ще се сблъскат с този проблем, това е ясно. Разбира се, много хора ще запазят и украинския си паспорт. След анексирането на Крим имаше случаи, когато на руснаците от полуострова не даваха шенгенски визи“, напомня Богуш.