Летище Реал Сиудад в Испания е една от най-значимите инфраструктурни катастрофи на 21-ви век. То просъществува само три години, преди да бъде напълно закрито и наречено „летище-призрак“, пише вестник Express.
Строителството му струва над 1,1 милиарда евро и, при откриването му през 2009 г. целта е била да се превърне в основен авиационен център, който би облекчил задръстванията на други испански летища.
Отбелязва се, че този проект е разработен в разгара на строителния бум в Испания в средата на първото десетилетие на века, така че амбициите му са били огромни.
„С една от най-дългите писти в Европа (4,1 км) и терминал, проектиран да обработва до десет милиона пътници годишно, инвеститорите се втурнаха към това, което смятаха за гарантирана печалба“, съобщава Mirror.
Този проект беше представен като алтернатива на Мадрид. Беше промотирана и директна връзка с високоскоростната железопътна линия Мадрид-Севиля.
От самото начало обаче беше ясно, че това далеч няма да е просто и впоследствие на всяка стъпка възникваха трудности.
Като се има предвид, че летището се намира на 200 км от Мадрид, малко хора искаха да пътуват до там, въпреки по-евтините полети.
„Ситуацията се утежни от факта, че високоскоростната железопътна гара, която би намалила времето за пътуване до по-малко от час, никога не беше построена. Жалбите от страна на екоактивисти също забавиха стартирането ѝ с години, което допълнително увеличи разходите и забави първоначалния напредък. Авиокомпаниите бързо станаха скептични към проекта и Air Berlin, Air Nostrum и Ryanair, които първоначално пуснаха маршрути до летището, ги изоставиха поради ниското търсене“, обяснява Express.
Vueling беше последната останала авиокомпания, но и тя прекрати дейността си в края на 2011 г., оставяйки летището без нито един редовен пътнически полет три години след откриването му.
В резултат на това оперативната компания натрупа дългове от над 300 милиона евро и обяви фалит на следващата година. През април 2012 г. летището прекрати дейността си и затвори.
„Ситуацията обаче само се влоши. Въпреки инвестицията от един милиард евро, имотът беше обявен за търг с минимална оферта от 100 милиона евро, което е малка част от първоначалната му стойност“, се подчертава в статията.
Дори и на тази намалена цена, никой не искаше да го купи.
„В един широко отразен случай китайска инвестиционна група се опита да закупи цялото летище за 10 000 евро, но офертата бързо беше отхвърлена, което генерира редица неудобни заглавия“, отбелязва изданието.
Летището в крайна сметка беше продадено през 2018 г. за приблизително 56 милиона евро. То отвори отново през 2019 г., не като пътнически център, а като склад, център за поддръжка и съоръжение за демонтиране на самолети.
„По време на пандемията от COVID-19 то беше използвано за кратко за настаняване на десетки приземени самолети, но никога не възстанови напълно първоначалната си функция“, съобщава още статията.
