Едва встъпил в длъжност и вече в центъра на вниманието: близкият до Джей Ди Ванс негов сътрудник Дан Дрискол може да се превърне в ключова фигура в политиката на САЩ спрямо Украйна.
Имената на досегашните американски министри на сухопътните сили не са известни на чуждестранната публика и в това няма нищо чудно - тяхна грижа е основно оборудването и финансирането на армията. Актуалният титуляр на поста Дан Дрискол обаче може да промени това. Той бе на 38 години при встъпването си в длъжност - най-младият на този пост, а от няколко дни насам му е поверена и особено сложна мисия.
Макар юристът, който е служил и като войник в Ирак през 2009-а, да няма дипломатически опит, Дрискол получава сега централна роля в усилията на американския президент Доналд Тръмп да сложи край на войната в Украйна - като специален пратеник.
От Келог, през Уиткоф, до Дрискол
Воденето на преговорите за примирие с руснаците и украинците принципно би трябвало да бъде задача на пенсионирания генерал-лейтенант Кийт Келог, определен от Тръмп в началото на втория му президентски мандат за специален пратеник за Украйна. Но Келог, който и до днес е смятан за най-големия застъпник на Киев във Вашингтон, постепенно бе изместен и вече отдавна не играе роля. В началото на 2026 година Келог ще напусне правителството.
На мястото на опитния бивш военен разговорите с руснаците пое мирният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф . Бившият брокер на недвижими имоти вече бе водил от името на Тръмп преговори с враждуващите в конфликта в Газа и е смятан за един от най-близките довереници на американския президент. Сега обаче на преден план излиза нов преговарящ - Дан Дрискол.
Най-високопоставеният гост от САЩ в Киев
Даниел Патрик Дрискол привлече международното внимание на 20 ноември, когато пристигна на необявено предварително посещение в Киев. То трябваше да бъде рутинно - за обсъждане на въпроси, свързани с въоръжаването, например с дронове. След което обаче министърът получи от Белия дом заданието да представи на украинския президент Володимир Зеленски плана от 28 точки за възможен край на войната .
От Киев той продължи към Женева, където миналия уикенд заедно с външния министър Марко Рубио и Уиткоф проведе преговори с представители на Украйна и европейските съюзници от НАТО. От понеделник Дрискол е в Абу Даби, за да води там разговори с руска делегация . По данни на медиите, в тайните срещи в ОАЕ се бил включил и шефът на украинското военно разузнаване Кирило Буданов.


По-рано този месец Дрискол се срещна в Киев с украинския президент Зеленски Снимка: Ukrainian Presidential Press Service/AFP
Малко опит, много приятелство
Подобно на довереника на Тръмп Стив Уиткоф, Дрискол почти няма дипломатически опит - работил е като юрист и инвестиционен банкер. Но от малък е свързан с армията - той е от войнишко семейство от Северна Каролина. Дядо му е участвал във Втората световна война , баща му - във Виетнам, а като млад Дрискол е служил като взводен командир в планинска дивизия.
Тъй като преди 2025 година не е имал никакъв опит на висок пост в армията и политиката, най-вероятно стремителната му политическа кариера се дължи най-вече на дългогодишното му приятелство с Джей Ди Ванс , за чиято предизборна кампания е работил. Двамата юристи се познават от времето на следването си в Йейл.
След което в края на февруари не министърът на отбраната Пит Хегсет, който междувременно се нарича министър на войната, а Ванс лично издигна Дрискол за министър на армията. Назначението се натъкна на голямо одобрение от страна на демократите в Сената, а след церемонията Дрискол подчерта специално близкото си приятелство със семейството на вицепрезидента.
Човек за сложни мисии
Щом пое поста, юристът веднага привлече вниманието на Белия дом - той бе оценен като надежден посредник за справяне с проблемите там, където другите не успяват. Респективно по-подходящ от Хегсет, както написа „Гардиън“ .


Дан Дрискол (първят вляво на снимката) заедно с първото семейство по време на военен парад във Вашингтон Снимка: Julia Demaree Nikhinson/AP/picture alliance
Вътрешен източник пък споделил пред „Политико“ , че повече се доверява на Дрискол за предаването на по-трудни послания на чуждестранните държавни глави, отколкото на Хегсет. Междувременно, благодарение на честите си посещения в Белия дом, Дрискол си е изградил близки работни връзки с управляващите. Поради това новата му роля не изглежда напълно изненадваща за наблюдателите.
Положителна равносметка
Амбициозният министър получи допълнителни задачи само седмици след встъпването си в длъжност. Така например, от април той временно ръководи и службата ATF, която отговаря за оръжейния контрол и експлозивите. Така в преговорите с Украйна министърът може да разчита на техническото ноухау, с което разполага тази служба.
Дрискол публично похвали иновативността на украинците при разработката на дронове и на автономни оръжейни системи, които биха могли да служат за пример на американската оръжейна индустрия. САЩ планират в рамките на няколко години да се сдобият с най-малко един милион дронове. Въпросът е дали собствената им промишленост ще може да направи доставките толкова бързо. Докато Украйна произвежда в момента значително повече от 1,5 милиона дронове годишно и сигнализира, че може да включи тези капацитети в мирните преговори. В тази връзка Дрискол изглежда най-подходящият посредник за договарянето на технико-промишлен обмен, от който полза да имат и двете страни.
Във фокуса на световната общественост
Засега остава открит въпросът дали в крайна сметка Дрискол ще може да изпълни възложената му от Тръмп мисия - постигането на пробив с Русия във връзка с войната в Украйна. Непредсказуемостта на американския президент превръща всяка прогноза в гадаене.
Във всеки случаи младият министър на армията олицетворява едно ново поколение довереници на Тръмп: млади, лоялни и готови да поемат по неконвенционални пътища, за да реализират целите на президента. Не се знае и доколко хармонично ще работи Дрискол в екип с Уиткоф и външния министър Рубио, но до момента сведения за конфликти не са стигнали до обществеността. Като лице на мирната инициатива на Тръмп за Украйна Дан Дрискол в момента трябва да балансира между високите очаквания на президента, суровата реална политика и фокуса на общественото внимание.