Дали 28-те точки за мир в Украйна, представени от Доналд Тръмп през миналата седмица, наистина са американски или са писани в Кремъл? И защо, ако това е така, би било невъобразим скандал. Гледна точка на Евгений Дайнов.
От самото начало имаше съмнения, че „28-те точки“ на „мирния план на Тръмп“ са всъщност писани в Кремъл и изпратени на Белия дом с инструкция той да ги лансира като свои. Това беше така и преди изтичането на записи на разговорите на приятеля на Тръмп Уиткоф с руски агенти.
В тази връзка агенция Ройтерс написа, че „според три източника, запознати с темата, планът от 28 точки е базиран на документ, изготвен от Русия и представен на администрацията на Тръмп през октомври. Руснаците са споделили документа с висши американски служители в средата на октомври след среща между американския президент Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски във Вашингтон“, посочват още източниците на Ройтерс.
Огромен скандал
И не, не е работата в това, че текстът прилича на преведен с Гугъл преводач, запазил руски синтаксис и словоред. Руснаците ползват странен, но лесно разпознаваем „руски“ английски; и документът беше обнародван на този именно език.
А това означава, че по всяка вероятност е писан в Кремъл от руснаци, преведен е в Кремъл от руснаци, за да бъде представен като американски. Това е титаничен скандал. Американците, участващи в него, би трябвало да бъдат подведени под отговорност за държавна измяна. По-интересно е, обаче, да разберем, каква точно схема се опитаха да приложат руснаците.
Всеки, който е следил онова, което при руснаците минава за дипломация, е запознат и със следния техен подход в преговори със Запада; това е подвариант на „активните мероприятия“, които са любим инструмент на КГБ. Някой руснак говори в коридора, неофициално, с някой податлив на влияние западен преговарящ. Казва: „Вкарайте в преговорната рамка еди-какъв жест към нас и ние ще откликнем по съответния начин“. Западният човек, свикнал да живее в свят на разумни компромиси, постигани от добронамерени и почтени хора, вкарва такъв жест в подготвяния документ. Руснаците веднага казват: „Това е добро начало, но ние искаме още 16 неща“.

Чии са 28-те точки за мир в Украйна?Снимка: ZED
Този път Путин се опита да направи нещата по-прости и по-брутални. Той явно се опита да пробута свой документ като американски, след което го включи в „схемата“ и го похвали: „Това е едно добро начало, но ще трябва да говорим за още неща“. Вече беше вкарал в „точките“ всичко, което искаше към онзи момент; но подготвяше почвата за още искания.
Помните ли какво каза Медведев?
Всеки, който познава манталитета на официална Русия е наясно, на основата на какви представи за света руснаците се опитват да пробутат подобен номер. Голяма част от ръководните руски политици презират западните хора. Смятат ги за подкупни, безпринципни и слаби. Това пролича още в онова заседание на Путиновия Съвет за сигурност, от който стартира войната. Това беше мястото, на което бившият премиер Медведев каза, в отговор на въпроса как ще реагира Западът на нахлуването в Украйна: „Ще направят както винаги. Ще се повъзмущават, ще пошумят – а после ще допълзят, носейки ни като дар неща, които дори не сме им поискали“.
Този път обаче западните хора не последваха този сценарий. С тяхна именно помощ Украйна не само оцеля, но разнебити руските въоръжени сили за десетилетия напред. Но внезапно, точно когато руската армия затъна в западната част на Донецк – Доналд Тръмп отново стана президент. И руснаците решиха, че работата е в кърпа вързана: онова, което не могат да вземат от украинците и от европейците, ще го вземат от него. Ще постигнат победа не на бойното поле, а на политическото, с негова помощ.
Как този сюжет се провали
Този сюжет върви от месеци, но беше провален от самите руснаци. В процеса на установяване на контрол над Тръмп те отново започнаха да презират западните хора и явно са се опитали да направят нещо безпрецедентно: не да подлъжат Тръмп да им обещае нещо, та после да поискат още неща, а те самите да му „спуснат“ свой документ и да го подмамят да го представи като негов. В момента, в който се появиха „28-те точки“ обитателите на Кремъл са се тупали един другиго по гърбовете, отваряли са бутилките и са пили водка във водни чаши.
Причините, поради които тази схема не сработи, някои руснаци никога няма да разберат. Защото явно не са в състояние да разберат силата на демокрацията, тъй като я смятат за шарена пушилка, която силните пускат, за да заблудят слабите. Силата на демокрацията е, че властта е разпръсната на немислимо много места. И от всяко такова място може да дойде съпротива срещу безумия, развихряни от върха на властовата пирамида.
Още с публикуването си „28-те точки“ се натъкнаха на съпротивата на някои основни американски медии, както и на водещи фигури – и демократи, и републиканци – в американския Конгрес. Европейските политици направо се разбунтуваха и дори кремълски приятели като Виктор Орбан се видяха принудени да подкрепят този бунт.
Работа по „истинския документ“ за Украйна
Вътре в Белия дом Държавният секретар Марко Рубио, притиснат от комплотите на руските съюзници в обкръжението на президента, също се възпротиви, макар и не публично. Проведе блестяща пропагандна маневра, като каза пред сенатори, че „точките“ са руски. После ги припозна като американски, но в процеса на тази маневра вече беше успял да си върне отнетата му власт върху външната политика. И веднага се оказа в Женева, където с украинците и европейците започна работа по истински дипломатически документ без руски синтаксис и словоред.
Така институциите отнеха властта от аматьорите и предателите. Тези последните вече тичат трескаво насам-натам, за да върнат своето влияние и отново да вкарат нещата в руслото на руските интереси. Но кошерът на демокрацията е разбуден, а нейните институции – мобилизирани. В тази ситуация стари номера от времето на КГБ няма как да сработят.