4 г. затвор получи мъж с инициалите А. С., убил по непредпазливост майка си в Хасково. Присъдата е определена от Окръжен съд – Хасково и е потвърдена от Апелативен съд – Пловдив.

Синът е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода 25 – 29 януари 2023 г., в град Хасково, ѝ е нанесъл побой, като на 10 март 2023 г. е починала от нанесената средна телесна повреда. Делото пред първата инстанция е протекло по съкратената процедура, като съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, редуцирано с една трета.

Подсъдимият е обжалвал наказанието си пред Пловдивския апелативен съд, като в жалбата на адвоката му се иска намаляване на наказанието и налагане на условна присъда.

Апелативният съд смята, че жалбата е неоснователна и заради това я отхвърля.

Приема за споделими аргументите на първоинстанционния съд по отношение на формата на вината и към по-тежкия престъпен резултат, настъпилата смърт на майката на подсъдимия, като и въззивният състав приема, че той е действал по непредпазливост. Счита, че А. С. не е желаел настъпване на смъртта на майка си, но е бил длъжен и е могъл да предвиди крайния резултат, предвид общото ѝ увредено здравословно състояние и крайно изтощение на организма ѝ. Ето защо, правилно е прието, че деянието е извършено при смесена форма на вината.

По отношение на довода, посочен във въззивната жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за приложение на условно осъждане, същият е неоснователен. Приложението на института на условното осъждане, би се оказало необосновано снизхождение за подсъдимия, независимо от представените писмени доказателства за трудовата му ангажираност към настоящия момент.

Правилно Окръжен съд – Хасково е приел, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства коректно са били отчетени чистото съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и в известна степен оказана помощ на пострадалата.

Според апелативния съд правилно са отчетени и всички отегчаващи отговорността обстоятелства – лошите характеристични данни на подсъдимия, това, че актът на насилие не е еднократен, а продължило години наред, в т.ч. нанасяно физическо и психическо насилие върху пострадалата. Следва да се отбележи упоритостта на А. С. при реализиране на престъплението, както и начина на извършването му с нанасяне на последователни силни удари, при които са причинени кръвонасядания и охлузвания на пострадалата, чието общо здравословно състояние е било вече увредено. Извършеното от подсъдимия е израз на невъздържано, грубо и агресивно посегателство спрямо най-близкия му човек – собствената му майка.

Изтъкнатите по-горе особености на конкретното престъпление и на подсъдимия като деец указват, че неговото поправяне и превъзпитание не може да се постигне без изолацията му от обществото. С оглед на това, въззивният съд се присъединява към изложеното становище на Окръжен съд Хасково по въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание от 4 години лишаване от свобода и категорично счита, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.

Решението на апелативния не е окончателно. То подлежи на обжалване и протест пред ВКС.