Историята многократно е показвала, че когато човек реши да коригира природата според собствените си идеи, последиците често са катастрофални. Един от най-драстичните примери е т.нар. „война на врабците“ в Китай, започнала през 1958 г. като част от кампанията „Големият скок напред“. Правителството обявява врабчетата за „вредители“, защото се хранят със зърно, и разпорежда масовото им унищожение. Хората денонощно биели тъпани и тенджери, за да не позволят на птиците да кацнат и да ги уморят от изтощение. Избити са милиони врабчета, но резултатът е ужасяващ – без естествения си враг, популацията на скакалците се взривява, унищожавайки реколтата в огромни райони. Това допринася за Голямото китайско гладуване, при което между 15 и 45 милиона души загиват. Иронично, врабчетата са били унищожавани заради зърното, а точно тяхното отсъствие довежда до опустошаване на нивите. Такъв ужасяващ пример показва, че всяка намеса в природния баланс поражда ефект на домино, който често се обръща срещу самите нас.

Лондонският смог: когато въздухът се превърна в оръжие

През декември 1952 г. Лондон преживява едно от най-тежките замърсявания на въздуха в историята – Големият лондонски смог. В продължение на пет дни градът е блокиран от токсична мъгла, причинена от въглищни отоплителни системи и индустриални емисии.

Резултатът е опустошителен:

• над 4 000 души умират само в първите дни,
• до 12 000 смъртни случаи са свързани с последиците от замърсяването в следващите дни,
• десетки хиляди лондончани развиват хронични белодробни и сърдечни заболявания.

Тази трагедия става повратен момент за Великобритания – води до първите сериозни закони за чист въздух. Но трябваше да се случи бедствие, за да осъзнае обществото нещо простичко:
чистият въздухът, не е безкраен ресурс, трябва да го предпазваме от нас самите, за да ни има.

България – нашето изпитание: замърсен въздух, унищожени гори, променящ се климат

Убедени сме, че трагедиите са част от миналото. Но уроците от Лондон звучат плашещо актуално за България.

Днес страната:

• е в челото на ЕС по замърсяване с фини прахови частици и серни съединения,
• губи хиляди декари гори всяка година,
• има райони, където въздухът е опасен за дишане през зимата, като Димитровград, Гълъбово, района около Перник и др.,
• продължава да разчита на силно замърсяващи неподдържани ТЕЦ-ове и индустриални предприятия.

ТЕЦ-овете, работещи на въглища, заедно с някои тежки индустрии, са сред основните източници на:

• серни и азотни оксиди,
• тежки метали,
• фини прахови частици,
• въглеродни емисии,
• канцерогенни вещества, които попадат в атмосферния въздух.

Това не са просто цифри. Това са:

• повече астма при децата,
• повече инсулти и инфаркти,
• по-кратък живот,
• влошено качество на бита.
• импотентност, 
• преждевременни раждания,
• милиарди левове за лечение на засегнатите.

И докато ТЕЦ-овете и заводите бълват черни пушеци в небето, съдържащи вредни и опасни за дишане частици, изсичането на гори и липсващата зелена градска среда премахва последната защита – естествените филтри, които пречистват въздуха и смекчават климатичните промени, причинени от нас.

Климатичните промени – вече не са предупреждение, а реалност

Природни бедствия, които някога се случваха „веднъж на век“, сега се случват почти ежегодно – наводнения, ураганни ветрове, горски пожари, екстремни жеги.

Тъжната истина е, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света според множество климатични доклади. И България не прави изключение – усещаме го във:

• все по-сухи и горещи лета,
• все по-редки валежи и липса на питейна вода,
• загуба на биоразнообразие,
• увеличаващи се рискове от природни катаклизми.

Климатът се променя толкова бързо, защото натискът върху природата е непрекъснат и еднопосочен. А ние продължаваме да изсичаме, да горим, да замърсяваме – очаквайки природата да издържи.

Урокът от врабците, смогът в Лондон и България днес

Общото между всички тези истории е едно:
Човекът не може да се опитва да променя природата, без да плати цена, а в повечето случаи не можем да знаем каква ще бъде тя и точно кога ще дойде сметката.

Когато китайците унищожиха врабчетата, унищожиха собствената си реколта и измряха десетки милиони. 

Как реагира Китай след катастрофата:

 - Врабчетата са възстановени като защитен вид

Официално са извадени от списъка с „вредители“ през 1960 г.
Китай дори започва програми за тяхното насърчаване.

Когато Лондон отрови въздуха си, чрез изгарянето на въглища, загуби хиляди животи.

  - Закон за чист въздух (Clean Air Act, 1956)

Това е първият мащабен закон в света, регулиращ замърсяването на въздуха.
Включва:

• Забрана на изгарянето на въглища в градовете.
• Създаване на „зони с чист въздух“, в които се разрешава само електрическо или газово отопление.
• Регулации за промишлени комини и промишлени емисии.

Когато България изсича горите си и търпи мръсен въздух — губи здраве, почва, климатична стабилност.

 - Ние все още не сме си извадили поука, за съжаление явно чакаме голяма моментна трагедия, за да се предприемат адекватни мерки.

Природата може без нас. Ние – не можем без нея.

Планетата е преживявала ледникови епохи, изригвания, падания на астероиди. Тя ще продължи да живее — с нас или без нас.

Но ние няма да можем да живеем без нея.

Затова днес имаме избор:

• или да продължим да променяме природата, докато тя не ни изхвърли,
• или да ѝ помагаме да се възстановява — чрез чиста енергия, опазване на горите, намаляване на замърсяването, осъзнато потребление и отговорна политика.

Историята вече ни е дала достатъчно примери.
Това, което не ни е дала, е втори шанс.

Христо Христозов