България е пазар, силно зависим от горивата на руската „Лукойл“. Ключов тук е въпросът чий ще е особеният управител - от това зависи и кой ще контролира пазара на горива и техните цени, а значи и социалната сеизмичност

Сагата с поставената под санкции „Лукойл“ се превърна в арена на политически сблъсъци и геополитически интереси, а развръзката ѝ в България няма да дойде с назначаването на особен управител, а с намирането на нов собственик за рафинерията в Бургас. Целта е също така да се гарантира, че финансовите потоци от дейността на най-голямата руска частна петролна корпорация не подпомагат войната, която Москва води срещу Украйна.

Когато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов казва, че решенията за купувача ще се вземат „геостратегически заедно с партньорите от Европа и САЩ“, дали е откровен? „Пеевски няма да вземе тази рафинерия, както и Кирил Петков и Асен Василев няма да я вземат“, заяви той. Не, няма да я вземат. Но това не означава, че някой не се готви за ролята на посредник, през който да се превърти бъдеща сделка.

По волята на…

Под натиска на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски , лидер на ДПС-Ново начало, парламентът прие закон, който постави българското контраразузнаване - ДАНС, като филтър за всеки кандидат-купувач. А Държавна агенция „Национална сигурност“ вече се оглавява от фаворита му Деньо Денев – като временно изпълняващ, когото Министерският съвет вече предложи и за титуляр.

Макар българският закон да оставя крайното решение чия да е рафинерията в ръцете на службите и правителството, разпоредителните сделки с руски активи под санкции се съгласуват с американската Служба за управление на чуждестранните активи (OFAC) и Европейската комисия. Ако се вярва на лидера на ГЕРБ - дори фигурата на особения управител подлежи на такова съгласуване. Но думите му биха могли и да са … оправдание за направения вече избор на „български гражданин(и)”, чието име е тайна.

Предизвикателството е ще има ли дерогация от санкциите, наложени на 23 октомври на „Лукойл“ от OFAC - и дали през месеците, в които действа, ще има сделка. Управляващите уверяват, че България ще получи временно изключение от санкциите, каквото има Германия (6 месеца) и Унгария за внос на руски петрол (12 месеца). Обяснимо е, че те така и трябва да говорят. Опозицията пък ги обвинява в лъжи и липса на план - точно така трябва да се държи.

Извън тези дефинитивни роли обаче България няма ясен сигнал дали ще получи т.нар. генерален лиценз за управление на активите и за колко време, ако не се брои насърчителното писмо от ΟFAC, че изборът на особен управител е стъпка в правилна посока, научи ДВ. Това е същото онова „поверително“, по думите на лидера на ГЕРБ, писмо, което препратил на президента Румен Радев и той „се подразнил“.

Игра на нерви

Кой ще определя бъдещето на пазара на горивата и съответно на цените?  Снимка: BGNES

Докато управляващите чакат „зелена светлина“ от САЩ, президентът сложи временна спирачка на процеса. Радев наложи вето върху закона за разширените правомощия на особения управител, които не подлежат на административен и съдебен контрол. Мотивите му са, че те водят „до подкопаване на правовия ред в страната, противоречат на основни европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси“.

Парламентарната комисия по енергетика вече преодоля ветото, а след нея ще го направи и парламентът. Така че следващото неизвестно е колко ще бави президентът указа за обнародването на закона в Държавен вестник, а с това и назначаването на особения управител. До датата, на която санкциите влизат в сила - 21 ноември (петък), има броени дни. (А петък, също и вторник, са дните, в които излиза Държавен вестник.) Тази игра на нерви между институциите не е обикновено процедурно забавяне, а демонстрация на власт кой държи контрола върху решението за бъдещето на „Лукойл“. Контрола държи този, който има думата за назначението на особения управител.

Чий ще е „особеният управител”

След като стана ясно, че особеният управител ще е физическо лице - един или двама, се завъртя името на Иво Петров, бивш мениджър в ΟΜV близо девет години съдружник на собственика на „Инса ойл“ Георги Самуилов. Според данни за 2021 г. „Инса ойл“ държи около 37,6% от оборота в сектора на нефтопродуктите в България, лидер е „Лукойл“, чийто дял приближава 60%. Самуилов е свързван с Пеевски, което засилва подозренията за контролиран избор. „Инса ойл“, както и „Лукойл“ са сред фирмите, задължени да осигуряват задължителни запаси от горива, но, както се оказа, не го е направила.

Опасността е, че стратегически актив като рафинерията може да смени топ мениджмънта, но не и модела на влияние. Освен рафинерията, „Лукойл“ притежава данъчни складове, продуктопровод, верига от над 220 бензиностанции. Има ли конфликт на интереси, ако се окаже, че особеният управител например е бил мениджър във фирма - кандидат за актив на „Лукойл“?

Особеният управител е ключова фигура, тъй като той ще преговаря с евентуалните кандидат-купувачи. За Дойче Веле Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) коментира, че за избора му трябва да има открит конкурс. „За България ще е най-добре да намери стратегически западен инвеститор, който да промени качествено начина, по който се управлява петролният сектор и да намали възможността за политическо влияние върху ключовите решения, които взима държавата“, казва той.

Според председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев „най-добре би било особеният управител да е юридическо лице от голяма компания, оперираща на световните пазари“. Ако това не може да се случи, второто най-добро нещо е да е бивш служител на такава международна компания, коментира той в парламента. За вицепрезидентката Илияна Йотова сигналите от управляващото мнозинство показват кое е най-същественото за тях: „Акцентът за тях е чий човек ще е особеният търговски управител и кой ще придобие рафинерията“.

Особеният управител ще държи ключа за сделката с българските активи на „Лукойл“ - заедно с шефа на ДАНС и, разбира се, OFAC. А не премиерът Росен Желязков, нито министърът на енергетиката Жечо Станков. Ако са верни информациите, че турският Cengiz Holding и азербайджанската държавна компания SOCAR не се отказват от плановете да закупят рафинерията в Бургас, особеният управител може да приключи тази сделка или да я прекрати заради други. Пред турско издание coбcтвeниĸът на турския холдинг Mexмeт Чингиз казва, че санкциите са дошли точно преди подписване на сделката. „He cмe ce oтĸaзaли. Πpoyчвaмe ĸaĸвo мoжeм дa нaпpaвим пo зaĸoнeн път“, заявява той.

Цени и (гео)политически игри

Влиянието на Русия върху българската политика чрез енергийните зависимости показва колко крехка остава енергийната автономия на страната и защо изборът на стратегически инвеститор за „Лукойл“ има значение далеч отвъд чисто икономическите ефекти. От кризисната ситуация „Възраждане“ се опитва да извлече политически дивиденти, прибягвайки отново до проруска реторика и твърдения, че управляващите се стремят да превърнат България във „втора Украйна“. „За да представим гледната точка на мнозинството от българския народ“, обяви лидерът Костадин Костадинов, партийна делегация ще пътува до Русия за разговори с Дмитрий Медведев, бивш президент и зам.-председател на руския Съвет за сигурност. „Възраждане“ планира и подписка за сезиране на Конституционния съд за закона за особения управител.

Руският посланик Елеонора Митрофанова определи действията на България като „прибързани и правно съмнителни“ и добави, че „българите постъпват много рисково“ и „създават опасен прецедент“. Допълнително напрежение внасят и разнопосочните данни за резервите от горива. Според председателя на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Асен Асенов България разполага със запаси от бензин за 35 дни и дизел за повече от 50. В същото време министърът на енергетиката заяви в парламента, че при възможно най-лошия сценарий има бензин за 6 месеца и дизел – за четири. Пазарът започва да се подгрява - цените на едро се повишават, оттам и на дребно. Масовият бензин А-95 поскъпна от 2,37 лева до 2,41 лв., а дизелът – от 2,36 лева на 2,48 лева.
Колко зависима е България

В същото време и други държави от региона се опитват да си осигурят дерогации от американските власти - Молдова ще преговаря за такава, а Румъния, където също има рафинерия на „Лукойл“, обмисля подобна стъпка. Най-сложно е за България, тъй като е пазар, силно зависим от горивата на руската компания, а трябва да намери и купувач за активите ѝ. Това ще е тестът чий е особеният управител, кой ще контролира пазара на горива и техните цени, а значи и социалната сеизмичност.

Емилия Милчева