Да се понижи лихвата върху просрочени задължения, предлага Министерство на финансите. Причината е въвеждането на еврото като официална парична единица у нас от 1 януари 2026 г., заради което основният лихвен процент за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения следва да бъде съобразен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка.
В момента е регламентирано, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка, който тя определя два пъти годишно - в сила от 1 януари и от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
При сравнителен анализ с практиката в други държави членки се установява, че България има една от най-високите законни лихви при просрочие в Европейския съюз заради фиксираната надбавка от 10 процентни пункта.
Освен това икономическите условия, при които е определен размерът на законната лихва през 1994 г. (основен лихвен процент плюс 10 процентни пункта) са се променили съществено и понастоящем размерът на законната лихва в България е необосновано висок. С проекта се предлага вторият компонент при определянето на законната лихва да бъде намален от 10 пункта на 8 пункта.
След въвеждането на еврото като официална парична единица в България от 1 януари 2026 г. Българската народна банка ще преустанови обявяването на основния лихвен процент. Така основният лихвен процент в постановлението следва да бъде съобразен с лихвения процент по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, пише в мотивите към проекта.
Според Министерство на финансите намаляването на размера на законната лихва ще има незначителен ефект върху бюджета. Лихвите върху невнесените в срок данъци, такси и други публични вземания не представляват основен приход, който формира държавния, съответно общинския бюджет. Ползите от по-ниския размер на законната лихва надвишават евентуалното намаление на приходите от лихви. Размерът на законната лихва ще запази дисциплиниращата си функция, но понижението ѝ ще допринесе за своевременно погасяване на публичните задължения и яснота по отношение на събираемите и несъбираемите публични вземания.
