Дълги години България се стреми към членство в ОИСР. За да се случи, сега парламентът реши да институционализира почтеността. Но в нашата страна това е занятие за магьосници. Защото първо тя трябва да бъде изобретена.

Да бъде институционализирана почтеността в България е занятие за магьосници - защото първо трябва да бъде изобретена. Българските политици не са от такъв калибър, затова пък умеят да симулират прилагане на стандартите на Организацията за икономическа сътрудничество и развитие (ОИСР), към която държавата се стреми вече 18 години, но получи пътна карта едва преди три.

В изпълнение на препоръки на ОИСР парламентът одобри на първо четене промени в Закона за публичните предприятия, които изискват внедряване на системи за управление на корупционния риск. Те включват подбор на висши служители, мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, методология за оценка и контрол на корупционните рискове, обучения по етика и почтеност на служителите и въвеждане на служител по почтеност. В крайна сметка от текста на законопроекта става ясно, че въпросният служител ще провежда обучения по етично поведение - и с тази функция ще е натоварен „един от независимите членове на органите за управление и контрол“. 

Това ще е поредният неработещ закон, чиято номинална цел е да противодейства на корупцията, а действителната - да имитира усилия. В трийсетте страници на „Насоки за борба с корупцията и за почтеност в държавни предприятия“ на ОИСР се препоръчва как да бъде осигурена по-добра отчетност на тези предприятия, в т.ч. и парламентарен контрол, тъй като се приема, че именно гражданите са крайният акционер - и ограничаване както на политическо влияние, така и на частния сектор.

Реалността е съвсем друга.

Политическо овладяване

Има ли някой „независим“ в бордовете на публичните предприятия? Знаят го само партийните върхушки, които разпределят назначенията. Конкурсите, когато въобще има такива, често са формални, а „лицата със специални поръчения“ се спускат и без тях.

По закон тези органи за управление би трябвало да представляват интересите на собственика - държавата или общината, тоест на гражданите. Именно публичните предприятия са доставчици на жизненоважни услуги - производство и пренос на електроенергия (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, ΕСО), търговия и пренос на газ („Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“), водоснабдяване и канализация (ВиК Холдинг), железопътен транспорт, напояване и др.

В действителност са овладени от политическа клика по същия механизъм като регулаторите, а подобно кадруване влошава състоянието им. Неслучайно - бордовете имат ключова роля при одобряване на инвестиции, договори и ключови проекти, включително обществените поръчки. Те са политическият филтър, през който минава разпределението на публични средства за милиарди.

С промяната на правителствата, все едно редовни или служебни, се променя и съставът на бордовете, съответно и интересите, които обслужват. Все едно дали някое от тези 266 публични предприятия е на загуба, „бордоваците“ получават своите възнаграждения - до 6 минимални работни заплати или 6462 лева за 2025 година (близо 3303 евро), а също и бонуси. Наред с това никой от тях не носи отговорност за резултатите.

„Спящите рискове"

В доклад на Международния валутен фонд (МВФ) от юни 2024, озаглавен „България: Фискални рискове от публичните предприятия“, ясно се посочва, че „условните задължения на дружествата, контролирани от държавата, макар и по-ниски в сравнение с други държави от ЕС, представляват потенциален риск за България“. (Т.нар. условни задължения (contingent liabilities) представляват общият обем от пасиви и дългове, тоест „спящи рискове“ - ако държавните предприятия фалират, техните загуби ще са за сметка на данъкоплатците.) Общият им размер е средно около 12% от БВП за периода 2013-2021, което в съчетание с ниската  рентабилност, е сериозно предизвикателство за финансовата стабилност, предупреждава МВФ.

Макар от тях да не се очаква голяма възвръщаемост на активите, тъй като подпомагат държавата за някои политики, този показател за България е доста нисък. В периода 2015-2021 е бил между -1% и 2% в сравнение със средно 10% при частните фирми. Заради високите енергийни цени през 2022 обаче държавната енергетика отчита висока рентабилност, както и „Кинтекс“ в следващите години - заради големия експорт на оръжие заради войната в Украйна.

Към политическите злоупотреби и търговия с влияние се прибавя и политиката на изземване на печалбата на държавните фирми, провеждана от правителствата в последните години. А без възможност да реинвестират печалбите си, те губят шанс да стъпят на здрава финансова основа и да планират устойчиво развитие.

Хранилките с „бушоните"

На бордовете на публичните предприятия - все едно държавни или общински, в България се гледа като на хранилки. Има хора със завиден стаж от една на друга синекура, явно заслужили тази кариера с лоялност и дълбоки благодарности. Отиващото си през 2021 правителство на ГЕРБ направи всичко, за да бетонира свои в ръководствата на държавни фирми.

А през юни 2024, когато т.нар. „икономическо мнозинство“ в София между ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ВМРО и още неколцина назначи 26 души, които да управляват шест общински фирми с над 3 милиарда оборот, „Спаси София“ публикува биографиите на тези „26 анонимни човека“. Финансовите показатели само на едно от тези дружества говорят сами за себе си - столичната топлофикация е натрупала задължения от 2.1 милиарда лева към „Булгаргаз“ и БЕХ. Дружеството е класически пример за управленски и политически провал - с години бездействие, без реални мерки за ограничаване на загубите и събираемост на вземанията, с решения, които обслужват политически интереси.

Но не (само) дългът на софийското парно влече към дъното „Булгаргаз“, а договорът с турската компания „Боташ“ - което явно не пречи в управата на „Булгаргаз“ да продължават да работят ангажирани с този контракт. (Изпълнителният директор Веселин Синабов е бил в борда на държавното дружество при сключване на контракта с „Боташ“, а сега е негов изпълнителен директор.)

Последното, от което имат нужда държавните предприятия, е член на борда, който да е ментор по почтеност. Със същия успех беседи за етично поведение може да води и АΙ бот.

За да бъде осъществен принципът на ОИСР за отговорно и професионално управление, на политиците трябва да бъде забранено да кадруват в бордовете на публичните предприятия, а в тях да бъдат допуснати и действително независими експерти. Възнагражденията не могат да останат в тайна, когато става въпрос за публични средства. Но най-важен е санитарният кордон за политическата намеса.