За по-малко от час, без съществен дебат, депутатите преодоляха двата закона, върху които президентът Румен Радев наложи вето - за Държавна агенция „Разузнаване“ и в закона за специалните разузнавателни средства.

Промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ подкрепиха 126 депутати (ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и двама нечленуващи в парламентарна група) , 86 бяха „против“ ( „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“, двама от „БСП-Обединена левица“, „Алианс за права и свободи“, „Морал, единство, чест“ и „Величие“), нямаше „въздържали се“.

Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от приетия на 10 октомври Закон за изменение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), с които правомощието по назначаване и по освобождаване на председателя на агенцията се възлага на Народното събрание. Председателят ще има вече и трима заместници, вместо досегашните двама.

В мотивите си държавният глава посочва, че с измененията на досегашния механизъм за назначаване и освобождаване на председател на ДАР в хипотезата на споделена компетентност между Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, независимост и липса на политическо влияние при избора на председател. С промените в закона поемането и прекратяването на пълномощията на председател на агенцията ще бъде зависимо от моментни политически интереси в парламента, което не е в интерес и целесъобразно с националната сигурност, пише в съобщението от Румен Радев.

Държавният глава оспорва също така становището на вносителите на закона, че изборът на председател на ДАР от Народното събрание би било условие за стабилност, предвидимост и обществено доверие, защото при конфликт между Министерския съвет и президента нямало да бъде избран кандидат. Целта не е да има безкритично единомислие между държавните органи за всяка номинация, а изборът на председател да може да бъде поставен на преценката на още един независим орган, което е предпоставка за получаване на общественото доверие, пише президентът в изявлението си.

По негови думи така в желанието си да осигури безконфликтен избор и гарантирано единомислие, Народното събрание изземва правомощието по определяне на председател на агенцията, като по този начин натоварва с политическо значение процеса и прави председателя зависим от плаващи партийни мнозинства.

Ветото на президента на закона за специалните разузнавателни средства бе преодоляно със 124 гласа „за“ и 75 „против“. 

Измененията предвиждат председателят на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се избира с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет (МС). Досега председателят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на МС.