Можем да се съизмерваме с мъдрите ни деди, само ако следваме и

предаваме напред във времето техните завети

По случай Деня на Кърджали и Деня на будителите, на 24.10. от 18 ч. в Туристическия информационен център, бул. Беломорски 54, ще бъде представена книгата на Веселин Банчев „България - земя на сътворението и възкресението”. За нея ще говори нейният издател от ИК „Хелиопол” Стефан Калайджиев.

Призванието на кърджалийския краевед Веселин Банчев е в това да разширява гледните точки и участието на хората в процеса на познанието. Да обогатява погледите ни към нашата най-древна история и култура. И най-вече да допълва най-спорните и трудно доказуеми истини.

От много години Банчев търси и открива някои неподозирани от други изследователи връзки в нашата сакрална древност. Прави задълбочени аналогии, митологични, етимологични, топонимни подсказки за тълкуване на нашата пребогата на значения и послания духовност. Разгадава тайните послания на нашата съдбовност, на сакралното ни слово, на нашите азбуки, на духовните ни символи, на многото ни събитийни синхроничности...

Смята, че буквите и езикът ни са чудото в нашата история. Че българският език е най-старият на земята и се нарича  Ватан - Махар, Бену, Аб, който се разделя на Санскритски, Еврейски и Китайски. Че е и най-богатият, най-точният, който може да предаде най-добре Словото на Бога. И че Българин е духовно звание, а в космичния смисъл означава човек на Духа. А България е средище, извор на много идеи, люлка на Новото учение на Любомъдрието.

Затова, с убеденост и  голяма прозорливост търси отговорите за далечното родословие на нашия народ. Обхващайки и непопулярните теми за нашите историци, изследователи, преоткрива, разчита скритите тайни в нашата история, истините за нашето минало и най-вече за енигмата на Източните Родопи, като най-древната земя на света - на сътворението и на възкресението. За да може повече да не се подменя миналото ни и така да се осакатява бъдещето ни.

Проучвайки загадъчната ни древна история, Банчев стига до версии, подкрепени и от етимологичните прочити на географските ни топоними, от местните легенди и предания, от нашия удивителен фолклор, от Тракийските хроники и други източници. Участва с други неординерни и свободолюбиви автори в различни форуми, като в Международния форум „Българският Дух в Европа” във Велико Търново със своя доклад “Мозаечната космогония на вила Армира”.

Според него, нейните мозайки разказват за Божественото Сътворение, за цялата история на нашия народ - от неговото зараждане в люлката РОД-О-ПИ (Родът на Бог Живец /Зевс/), където Небето целува Земята и създаде ЖИВОТ, (това е отбелязано с топонима „Маказ“ ), в земята, наричана БАЛ-КА-АН (Върховният Владетел, както на Земята, така и на Небето), та до днес.

Банчев вярва, че времето за изпълнението на Божия промисъл и на Божиите закони отново ще дойде в свещената ни земя. Това разчита и  в името АР–МИР–РА - Човек, живеещ в мир и спокойствие, пред лицето на БОГА, тоест като така наречения днес МИРЯНИН.

Съзира в името на светилището Перперек/Перперикон Свещения, Велик, Първи, Каменен Дом на Първичната Слънчева душа. А то произхожда от българския код за Човека - творец в материята - ПЕР, което тълкува като Първия, Изначалния, Адам. А другото му значение е Дом, жилище и илюстрира архетипния модел на Бащата, на Праотеца, който в нашата звездна система е Слънцето. ПЕР е и първият наместник на Върховния, на БОГА, който за българите е ТАНГ-РА, а ПЕР е неговият син АМОН-РА, тоест Слънцето.

Затова смята, че светилището Перперек в Родопите, край Кърджали, не е тракийско, а българско. И наличието там на българската Богиня - Майка Умай го потвърждава категорично. А в близостта на р. Арда (Ардан) -“Реката на Живота”, вижда изначалната проява на Духа на Вечността, която се трансформира и завръща във Вечността. Затова определя Кърджали като мястото, където Бог сътвори човека, а планината Родопи като родовата планина на Орфей - родопееца. България - като Вратата към познанието, Вратата към Бога, а Балканският полуостров - “Жлеза на времето”,  на “Вечния Божествен Огън”.

Двойното повторение на глосата “Пер”, според Банчев, е ключът, който ни насочва към семантичните корени “перк”, “перв”, “первата” със значение на планина, скала, камък, а също и пръв. Докато древно-индийското Перва - „Скалният Бог или Богът Скала” е олицетворение и на конен бог, на бурята и е отъждествявано с Тракийския конник - “Херос”, равнозначен на Перкос, Перконис (Перкунс), Перкоте, Перун, произлизащи от тракийския корен “berga” - “берга”, бряг, твърд, възвишение, планина или “Земната планина”. Оттук идва и името “Небесна твърд” на Тракия. Другото й древно име е Перке, отъждествявано с Великата Богиня Майка, родила сина си Пейрой (Перконей) в района Пейрос (Пейросос) или Перкоте. Това определя и връзката Перва - Перке - Пейрой - Перкос - Перун - Херос.

Името на Кърджали и древната област „Ахрида“ Банчев разчита като  КА + РА + ДЖ + ЕЛЛИ - „НЕБЕСНАТА  ЕНЕРГИЯ  СЪТВОРИ  В  МАТЕРИЯ БОГ“, или   БОГ (ТУК)  СЪТВОРИ  ЧОВЕКА. А по-късно, на по-високо ниво, като КЪРДЖАЛИ = КАР - ДЖ- ЕЛЛИ - мястото на СЪРЦАТИТЕ  СЛУЖИТЕЛИ  НА  БОГА или ОТ (СЪС) СЪРЦЕ. 

От всичко написано от Банчев, произтича обобщението, че ние, като следовници на нашите белязани синове и пратеници на историята, на националната ни съдба, можем да се съизмерваме с тях, само ако следваме и предаваме напред във времето техните завети. Защото, като живеещи в  Обетованата земя на библейските събития, в свещената българска земя на сътворението и възкресението, затваряща цикъла на цялата Божественост, както твърди и Ваклуш Толев, трябва да изпълним предназначението си - да спомогнем за разпалването на духовния огън отново да започне от нашата земя. Както е предречено.

Лияна Фероли