Смущаваща вероятностна теория предполага, че нашата цивилизация е само миг в космическата история
Вселената е на 13.8 милиарда години, а човешката технологична цивилизация съществува едва от около 1-2 века. Това е само миг в мащабите на космоса. Но колко дълго ще продължи да съществува цивилизацията и вида ни? И ще осъществим ли контакт с извънземен разум?
Астрофизикът Брандън Картър формулира вероятностен аргумент, наречен „Аргументът на Страшния съд“ или „Катастрофата на Картър“. Той предполага, базирайки се на статистика, че може да не оцелеем достатъчно дълго, за да бъдем забелязани.
Идеята се основава на „принципа на посредствеността“ - допускането, че нашето положение в историята на човечеството не е специално, а по-скоро случайно.
Представете си непрозрачен буркан, пълен с номерирани бисквитки. Без да знаете колко са общо, вие изваждате една с номер 11. Макар да е възможно в буркана да има милион бисквитки, статистически е много по-вероятно общият им брой да е по-близък до изтегления от вас номер. Малко вероятно е случайно да изтеглите една от първите или последните бисквитки; най-вероятно сте попаднали на номер някъде по средата.
Прилагайки същата логика към човечеството, аргументът твърди, че всеки от нас е като случайно изтеглена „бисквитка“ от общия брой хора, които някога ще съществуват.
Като се има предвид, че досега са живели приблизително между 60 и 100 милиарда души (по различни оценки), теорията изчислява, че има 95% вероятност общият брой на хората в цялата история да не надхвърли 1.2 трилиона.
При сегашните демографски тенденции това означава, че човечеството може да просъществува още по-малко от 10 000 години, преди да изчезне.
Макар да звучи като научна фантастика, подобни статистически методи са използвани успешно в миналото. Чрез тях статистикът Дж. Ричард Гот прогнозира с голяма точност падането на Берлинската стена, а по време на Втората световна война съюзниците оценяват броя на произведените германски танкове само по серийните им номера.
Разбира се, Аргументът на Страшния съд има своите критици и слаби места. Основното му допускане се срива, ако човечеството успее да колонизира други звездни системи.
В такъв случай ние, живеещите днес, се оказваме в самото начало на една потенциално безкрайна история, което напълно променя статистиката.
Освен това, самият принцип на посредствеността може да е неприложим, ако нашата технологична цивилизация е изключително рядко или уникално явление във Вселената.
Въпреки това, теорията остава като смразяващо напомняне, че освен заплахите от ядрена война или сблъсък с астероид, може би съществуват и статистически сили, които ограничават продължителността на живота на цивилизациите. Ако повечето технологични видове са просто „проблясък в безкрая“ - твърде краткотрайни, за да развият междузвездна комуникация или пътуване - това би обяснило „Великата тишина“ или „Парадокса на Ферми“.
Вселената може да е гробница на безброй цивилизации, които са се появили и изчезнали, без никога да осъществят контакт. В такъв случай, единственото, което ще остане от нас, ще бъдат нашите космически сонди и артефактите, които сме разпръснали из Слънчевата система.
