След 300 години космическият апарат „Вояджър“ на НАСА ще достигне хипотетичен регион в Космоса, за който отдавна се смята, че съществува, но за който все още нямаме убедителни доказателства. Регионът е толкова голям, че след това сондата ще прекара следващите 30 000 години, преминавайки през него.
На един светлинен ден
„Вояджър“ е изстрелян през 1977 г. и оттогава пътешества из Космоса. В момента той е на около 167 астрономически единици (AU) от Земята, като е първият космически апарат, излязъл извън хелиосферата, преминал хелиопаузата и навлязъл в междузвездното пространство. В сегашната си позиция, на сигналите от Земята са необходими 23 часа, 12 минути и 18 секунди, за да достигнат до апарата. При сегашната си скорост от около 61 195 километра в час ще му е нужна повече от година, за да увеличи това разстояние до цели 24 часа. В този момент „Вояджър“ ще стане първият създаден от човека обект, достигнал цял светлинен ден от Земята.
Въпреки че мисията на „Вояджър“ е почти приключила, с намаляващо гориво и очаквано спиране на работата на космическия кораб през 30-те години, неговото пътешествие едва започва. След 40 000 години той ще бъде по-близо до звездата AC +79 3888, отколкото до нашето Слънце. Но преди това ще трябва да премине през облака на Оорт, хипотетичната сферична обвивка от обекти, за която се смята, че обгражда нашата Слънчева система, точно на границата на влиянието на Слънцето.
„Далечният облак на Оорт маркира гравитационния край на Слънчевата система, в обширен регион от неоткрити обекти“, обяснява НАСА за облака, чиято хипотеза за първи път е изказана от холандския астроном Ян Оорт през 1950 г. „Кометите с кратък период може да произхождат от разсеяния диск, вътрешната част на облака на Оорт, докато кометите с дълъг период вероятно идват от сферичната, външна част на облака на Оорт. Тези комети преминават покрай Слънцето само в редки случаи, вероятно когато са обезпокоени от далечни преминаващи звезди или галактични приливи. Има спекулации за други големи планети в този регион, които могат да обезпокоят кометите в близост до тях, но все още не са открити.“
Смята се, че вътрешният край на облака на Оорт започва на около 2000 – 5000 астрономически единици от Слънцето, като една астрономическа единица е разстоянието между Земята и Слънцето, и завършва някъде между 10 000 и 100 000 AU от Слънцето, въпреки че оценките за това къде започва и свършва този хипотетичен регион варират.
Къде е началото и къде е краят?
При долния диапазон на оценките, облакът на Оорт може да започва на около 1000 AU от Слънцето. Ако облакът на Оорт започва там, космическият кораб би могъл да го достигне само за няколко века. Въпреки това, предвид огромния мащаб на облака, той ще прекара там десетки хиляди години.
„Голяма част от междузвездното пространство всъщност е в нашата Слънчева система – обяснява НАСА. – Ще бъдат необходими около 300 години, за да достигне „Вояджър 1“ вътрешния край на облака на Оорт, и евентуално около 30 000 години, за да го прелети.“
Ако приемем, че сондите „Вояджър“ преминат през облака невредими, те биха могли да продължат относително невредими още много, много години след това. Като се има предвид, че сондите съдържат златни плочи с послание до всички извънземни, които случайно се натъкнат на тях, астрономите са се опитали да разберат колко дълго биха могли да продължат пътуването си през междузвездното пространство.
Ще чуят ли извънземните "Излел е Дельо хайдутин"?
„Оценяваме евентуалното разграждане на записите от взаимодействие с междузвездната материя. Откриваме, че след пътуване в продължение на 5 милиарда години в гладък осесиметричен галактически потенциал, има ~99% вероятност „Вояджър 1“ да претърпи повреди, които правят външната страна на записа неразгадаема, докато за „Вояджър 2“ вероятността да претърпи подобни повреди е само ~20%“, обяснява статия от 2020 г., разглеждаща края на „Вояджър“.
„Откриваме, че страната, обърната към космическия кораб, и на двата записа вероятно ще оцелее до сливането на Млечния път и M31 („Андромеда“) след ~5 милиарда години, след което става възможно космическият кораб да бъде изхвърлен в междугалактическата среда и скоростта на ерозия да намалее.“
