ДБ предлага промени в законите за публичните предприятия и за ББР за по-строг контрол върху вдигането на капитала
„Демократична България“ е вносител на два законопроекта, чиято цел е да се озапти правителството да вдига безконтролно капитала на държавните фирми и тези средства да се харчат непрозрачно.
На първо място се предлага законово да се регламентира таван на размера на кредитите, които отпуска държавната Българска банка за развитие. Това ще гарантира, че тя работи именно за развитието на малките и средни предприятия, посочват от ДБ в мотивите за промени в Закона за ББР.
Те предлагат кредитите, които банката отпуска на индивидуални или свързани клиенти, да не надвишава сумата от 5000 минимални работни заплати, а когато се отпускат кредитни линии към други финансови институции, ограничението да бъде 15 000 минимални заплати. При сегашното ниво на минималната заплата от 1077 лв. това означава таван на индивидуалните заеми от 5.3 млн. лв., а към кредитни институции - 16 млн. лв.
И в момента има таван на заемите, които държавната ББР отпуска на фирмите. Той е записан в устава на банката и е 5 млн. лв. Лимитът бе въведен през 2021 г. след скандалните разкрития на тогавашния министър на икономиката Кирил Петков за раздадени огромни заеми със съмнителни обезпечения на шепа близки до властта бизнесмени. Припомняме, че в периода 2016-2020 г. държавната банка е отпуснала общо 1 млрд. лв. на осем фирми, като две от тях изобщо не са обслужвали заемите си.
Преди две години новоназначените членове на управителния и надзорния съвет на ББР добавиха в устава на банката редица изключения, за които таванът от 5 млн. лв. не важи. Например, без таван е финансирането на публични предприятия и търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие при реализация на регионални или международни проекти. Също без лимит е финансирането на бенефициенти по национални програми или по европрограми до размера на одобрената им безвъзмездна финансова помощ. Без лимит от 5 млн. лв. може да се отпускат също заеми на предприятия-износители, както и на производствени предприятия от военно-промишления комплекс.
Според „Демократична България“ всички тези изключения изменят философията на съществуване на банката - а тя е да насърчава малки, средни и нововъзникващи бизнеси.
В мотивите си ДБ посочват, че предлагат лимитите да се определят на базата на брой минимални работни заплати, а не фиксирани стойности, „за да се избегнат последващи промени в закона при промяна на икономическата обстановка“.
„Демократична България " внася и промени в Закона за публичните предприятия, с които да се ограничи безконтролното наливане на огромни суми в капитала на държавните предприятия.
Припомняме, че през август с решение на Министерски съвет бе повишен капиталът на ББР с колосалните 4 млрд. лв. Тези средства бяха набавени чрез теглене на нов дълг от правителството, т.е. дълг, който ще се плаща от всички данъкоплатци.
От „Демократична България“ настояват занапред всички увеличения на държавното участие в публични предприятия в размер над 100 млн. лв. задължително да бъдат гласувани и от Народното събрание. Според тях такива огромни инвестиции предполагат „обмислени, дългосрочни политики за развитието на предприятията, както и гаранции за ефективността на разходваните от държавата средства“. Затова е необходимо произнасянето и на парламента.
Друго тяхно предложение е след всяко увеличение на капитала, държавното предприятие да оповести публично бизнес план и план как ще бъде реализирана инвестицията.
В момента няма информация дали и как ББР е започнала да усвоява новата финансова инжекция от 4 млрд. лв. Няма и разбивка в какви проекти предстои да бъде инвестирана тази сума.
Когато МС взе решение за вдигането на капитала на банката финансовият министър Теменужка Петкова доста общо очерта няколко приоритетни сектори - изграждане и разширяване на индустриални зони, обновяване на ВиК инфраструктурата в страната, инвестиции в сектор „Отбрана и сигурност“ и в „зелена енергия“.
По същия непрозрачен начин ще става и харченето на 1.5 млрд. лв., с които бе повишен капиталът на Българския енергиен холдинг отново с цената на нов дълг. Ресорният енергиен министър Жечо Станков посочи един куп приоритетни проекти, които ще получат финансиране с тези пари: хидроагрегатите на ПАВЕЦ „Чаира“, вецове на НЕК, новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“, рехабилитация на преносните мрежи на ЕСО и „Булгартрансгаз“. Повече от ясно е, че 1.5 млрд. лв. са много малка част от нужното финансиране на всички тези проекти.
Наскоро председателят на Надзорния съвет на ББР Деляна Иванова обяви пред Годишното събрание на общините, че банката ще е разплащателен агент по програмата за капиталови инвестиции в сътрудничество с МРРБ, като през ноември и декември ББР ще разплати всички аванси по програмата. Отделно от това държавната банка ще подпомага общините и по програмата за енергийната ефективност на жилищните сгради.
Не е ясно обаче дали ББР ще финансира тези програми с пари от бюджета или с налетите средства от повишения капитал.
Икономисти и финансови експерти вече отбелязаха, че с тази сложна финансова операция - вдигане на капитала на няколко държавни фирми с цената на нов дълг, без това да се изписва като бюджетен разход - правителството заобикаля ограниченията за бюджетен дефицит до 3%. На практика кабинетът си осигурява пари за допълнително харчене, представяйки го като инвестиции в икономиката, без това да увеличава на хартия дупката в хазната.
Затова ДБ настоява за всяко голямо вдигане на капитал на държавна фирма - над 100 млн. лв., да се публикува и правен анализ дали е разрешена от ЕС държавна помощ. Вече се чуха предупреждения, че заради налетите милиарди в капитала на ББР и БЕХ, има опасност от санкции от Брюксел.
МИЛА КИСЬОВА
