Отлагането на депозитната система за опаковки до 2027 г. и идеята тя да се управлява от държавно дружество предизвикаха тревога сред еколозите. Според сдружение „За Земята“ този модел поставя под съмнение прозрачността, ефективността и принципа „замърсителят плаща“, докато България продължава да губи ценен ресурс в кризата с отпадъците.
По време на Годишната среща на местните власти в Албена, министърът на околната среда и водите Манол Генов обяви, че 2027 г. е реалистичният срок за въвеждане на националната депозитна система. По думите му държавното управление на системата било необходимо, тъй като „има риск парите да изтекат заради огромния обхват дейности и предизвикателството да се достигне до всеки потребител“.
Еколозите: В Европа системите са частни и работят успешно
От „За Земята“ подчертават, че в повечето европейски страни депозитните системи се управляват от асоциации на производителите и търговците, докато държавата има единствено контролна роля. Тези модели постигат над 90% събираемост и се самофинансират, посочва сдружението.
„Ако държавата е едновременно оператор и регулатор, възниква очевиден конфликт на интереси – кой ще санкционира държавното дружество, ако не постигне целите?“, питат от „За Земята“.
Според тях предложението противоречи на принципа „замърсителят плаща“, тъй като бизнесът, който вече е заявил готовност да финансира и управлява системата, се изключва от процеса. Това би означавало допълнителна тежест за данъкоплатците и по-голям риск от политическа намеса.
Забавяне и липса на публичност
Организацията напомня, че работната група, натоварена през 2024 г. със задачата да предложи модел за депозитната система, на практика не функционира, а извършените анализи не са публично достъпни.
От „За Земята“ отбелязват, че забавянето идва на фона на кризата с отпадъците в София и огромното количество нерециклирани материали, които се губят като ресурс. Между 2015 и 2024 г. в България са изхвърлени над 750 000 тона пластмасови опаковки – ресурс, оценен на повече от 106 млн. евро.
Само в столицата ежегодно се извозват около 400 000 тона отпадъци, от които над половината са рециклируеми, припомня организацията.
Искания и предложения
„За Земята“ настоява МОСВ да представи публично резултатите от анализа и финансовата методика и повече да не отлага въвеждането на системата. Сред предложенията са:
- депозитната система да обхваща всички опаковки за напитки от пластмаса, метал и стъкло с обем от 100 мл до 3 литра;
- въвеждане на задължителна квота за многократна употреба (напр. стъклени бутилки за бира и вода), която да расте с времето;
- постигане на поне 90% степен на връщане за всеки вид опаковка;
- търговците на дребно да приемат обратно опаковките и да възстановяват депозита на клиентите.
„Ефективната депозитна система може да върне огромен ресурс обратно в икономиката и да намали отпадъците в градовете. Времето за действие е сега“, посочват от „За Земята“.
