Ако са верни сметките на Ивайло Мирчев, в парламента, министерства и прочие има 3000 служебни коли и 1000 шофьори. Ако „ДПС - Ново начало“ иска да направи нещо наистина „за хората“, може да обърне внимание на тях.
През юли депутати от ПП-ДБ попитаха президента защо Делян Пеевски от повече от година се развява с охрана на НСО.
През септември техни младогвардейци спешиха лидера на „ДПС-Ново начало“ поне веднъж да не се нагнезди в парламента с кола през вътрешния му двор, което охранително свещенодействие е запазено право само за президента, премиера и председателя на Народното събрание. Това разлюти до смърт повелителя на „Новото начало“, който се закле да сътвори държава с голямо „Д“ и подобаващо се сдоби с най-високата новоначалническа титла - Голямото Дъ.
Цивилен президентски керван
Понеже никой не може да е по-високо от новотитулованото новоначалие - дори и президенът, „ДПС-Ново начало“ внесе законопроект, с който се секвестират колите на Националната служба за охрана от администрацията на държавния глава. В отпор Румен Радев написа кърваво писмо до началника на НСО, че ще ползва личния си автомобил, за да е солидарен с подчинените си като един истински войскови командир. Ако те трябва да пътуват по високо държавни протоколно-организационни дела с личните си коли, той ще се таралянка със своята. Какъв точно протокол и организация са нужни, за да потегли цял президентски керван към Димитровград или към някой събор, честване или отдаване на почит към определен плод и зеленчук (ако заимстваме описанието за воаяжите на Киселова на Бойко Борисов и Румен Радев) е отделен въпрос, ама нали всяка държавна глава си иска свитата.
И за да мине с едни гърди напред, Радев заплю народните избраници и те да слязат от колите, белким така някои се срещнат с избирателите си. Можеше да каже и „хората“, но всичко, доближаващо свещенния израз „за хората“, е запазена марка на Голямото Дъ. Дори от охранaта си смело би се отказал президентът, но пустият му закон за НСО не позволява. От „Новото начало“ обаче тутакси го освободиха от тия пранги, като му спретнаха малка поправка в закона, с която го освобождават от присягата да не може да откаже на НСО да го пази.
Попържни вместо законодателни мотиви
Кратките мотиви към великодушната поправчица, написана за съвсем конкретен човек, ще останат в аналите на парламентаризма с невиждана за законодателния жанр пиперлива ярост, та би било недостойно да не бъдат тиражирани поне техните семки:
“... Румен Радев е редно да престане да използва всички ресурси на президентската институция за изграждането на личния си политически проект, а мъжки да подаде оставка от поста и да се заеме с партията си, заедно със семейството си и съветниците си милионери. Недопустимо и неморално е администрацията на президентската институция да се използва като терен за реализацията на лични амбиции, нито професионалната НСО е допустимо да бъде превръщана в лична прислуга на самозабравил се егоцентрик."
Същото, ако не по врат, то поне по шия, каза и Пеевски пред медиите, комуто е под нивото да се подпише като вносител на законопроекта, та е оставил тая чест на своите прилежни и напълно попържнивоспособни депутати.
Румен Радев обяви, че би се отказал от служебната си охрана, ако можеше, а „ДПС - Ново начало“ внесе законопроект, който му позволява това. Снимка: BGNES
Радев като Луканов, Пеевски като Ивайло
За да си влезе в курса дискурсът на тоя лимузинено-охранителен пехливанлък, най-добре ще е Радев да не се прави на Луканов, който за първите свободни избори през 1990-а сам си подкара ладата, понеже народът беше възневидял мерцедесите и волгите на комунистическите велможи и техните свирепи гардове от УБО, предшественика на НСО. А Новоначалието най-добре да отиде с каручка при хората - отляво и отдясно Байрам Байрам и Хамид Хамид стигат за гавази на Делян Делян.
Иначе ако Радев остане по лада, а Пеевски тежко брониран, ще си разменят съвсем неприлично местата. Радев ще стане баш популистът, слязъл при народа като човек от народа, а Пеевски като свинаря Ивайло ще е самозвания цар, който вече се е сдобил със синя кръв и е останал единствен с най-високите кортежни доспехи, за да може законно да пръска благодат за хората.
Хилядите коли и шофьори на по-малките вождове
В тези мазна борба за символна властова легитимност остава стъпкан в калта принципният въпрос кой има право да се вози и да бъде охраняван служебно, а в същината си това е въпрос за общите пари в хазната, които плащат тъкмо хората. И е въпрос за милиони алтъни за коли, поддръжка, шофьори, заплати, които за капак помпат незаслужено самочувствие, че си много важен, надянат с привилегии.
Какво по-нормално има от това президентските чиновници да ползват ограничен брой коли за командировки без скъпо платени и рано пенсиониращи се шофьори от НСО? А ако депутат се чувства застрашен като мутра от 1990-те, да се бръкне сам за собствена охрана - ако изобщо има мегдан да представлява някого на светло, ако някои от тъмното го страхуват.
Големият проблем обаче са стотиците други по-малки вождове, които се кипрят със служебни коли дори когато идват на работа - зам.-министри, началници на кабинети, депутати, областни управители и кой ли още не. Слава богу, далеч не всички го правят, мнозина ползват лични возила, метро, тролеи и влакове. Но ако са верни сметките на партийния фронтмен срещу Новоначалието Ивайло Мирчев, става дума за 3000 служебни коли и 1000 шофьори в парламента, министерства и прочие държавни етажи и етажерки. Затова, ако е петимно да свърши нещо наистина „за хората“, „ДПС-Ново начало“ може с едно не чак толкова кратко законопроектче, но със същите категорични мотиви, мъжки да опраска возилата на самозабравили се егоцентрици.
Веселин Стойнев
