През последните дни неща в политиката се изясниха до степен, да имаме право да прогнозираме какво ни очаква в близко бъдеще – нас като граждани и страната, като място, където живеем.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изнесе нещо като хамлетов монолог пред актива на партията. Изреди от какво е недоволен и подсказа да очакваме реформи в управлението. Те могат да засегнат определени министри – някои наистина отдавна демонстрираха негодност, - но главната цел е той да стане за четвърти път премиер. Начинът това да се случи е, като в рамките на този парламент се формира „свеж“ кабинет.

За сегашния министър-председател се очертава пък към стола на Наталия Киселова.

Борисов описа сегашния председател на парламента в стила, с който ни поднесе „характеристика“ на Цвета Караянчева, когато тя беше начело на НС. Без най-цветистото, на което е способен…

Делян Пеевски и ДПС – Ново начало вече изразиха готовност да поемат повече отговорност в управлението на страната, като се включат официално в изпълнителната власт. Как точно ще стане, ще разберем следващата седмица, когато Пеевски се е договорил за разговор с Росен Желязков. Което означава, че вече е проведен сондаж с Борисов.

Този ход беше очакван и който си е мислил, че Борисов онзи ден се е поддал на емоции, се заблуждава. Театралните етюди винаги са били част от политическия му арсенал.

Не закъсня да се намеси и президентът Румен Радев. Първо написа писмо до шефа на Националната служба за охрана, че ще подкара личния си автомобил след промените в Закона за НСО, с които бе премахната функцията на службата да осигурява транспортно дейността на президентската администрация. Повод е приетият от 51-вото Народно събрание Закон за изменение на Закона за Националната служба за охрана.

Изключително демагогски жест, но той му върши работа точно в този момент. А моментът е, че политическият проект на Радев е стартиран. Държавният глава дори отиде още по-далеч и обяви: „Моята партия, т.нар нов политически проект, са българските граждани. И аз ще продължа да отстоявам техните интереси с всички средства“.

Дали партията му ще се казва „За народа“ или „Заедно с гражданите“, не е толкова важно. Проектът вече излиза на терена.

Радев знае, че ако изчака да изтече президентският му мандат, ще излезе от „Дондуков“ 2 като обикновен гражданин и общественото доверие към институцията няма да го последва.

Тези случки от политическия живот са знак и за останалите политически сили, които ще трябва да доказват на електората си, че не са еднодневки или „патерици“ на интереси у нас и зад граница.

ПП-ДБ ще трябва да се определи – в „дясно“ или в „центъра“. На коалицията ще са нужни силни доказателства и апостолска работа от град на град, от село на село, от врата на врата. Иначе няма да стане.

„Копейките“ са ясни: каквото им спуснат от Москва, това ще повтарят. Предстои им тежък сблъсък с Радев, който изглежда парадоксален, защото ще се изправят путинофили срещу путинофили. Ще е интересна свада.

БСП пък въобще не знае дали ще я има.

За да успеят да реализират амбициите си, лидерите на всякакви формации, ще започнат да сключват сделки с дявола. Както винаги е било. Този път залогът е наистина голям. Българите са разделени, както отдавна не са били и всеки ще се опита да използва „чара“ на сатаната, за да ги привлече на своя страна.

Датският философ Сьорен Киркегор е казал, че „Всяко историческо време има свой собствен Фауст“.

Знаем, че сделката с дявола винаги е свързана с цената на съвестта. Знаем също, че политиците ни нямат проблем със съвестта, нито с цената.

Достоевски ни учи: „Дяволът воюва с Бог, а полесражението е в сърцата на хората.

Как и защо българската политика е свързана с дявола е дълга тема. Но Луцифер винаги е някъде наблизо.

Политиката често работи като вирус. Колкото по-прост е политическият лозунг, толкова по-бързо прониква сред хората, толкова по-бързо го предават и толкова по-малко вероятно е да се замислят, че е опасен. Затова не развиваме имунитет срещу политическите послания.

Например, темата за Русия като агресор, който повече от три години и половина избива, опожарява и насилва в Украйна. „Аргументът“: „Те са наши освободители и трябва винаги да ги подкрепяме“ е повече от циничен, но работи. Както работи и посланието, че Путин олицетворява великите руски творци, макар да е диктатор, пръкнал се от средите на КГБ. 

Политиците ни отдавна изповядват опростената, да не кажа опростачена, философия, че което те предлагат и гласуват и правилното и доброто. „Лоши“ са всички, които не им се възхищават. Затова се пръкна и злокобната идея на ИТН да „опитомяват“ свободното слово по техен тертип. Острите реакции срещу глупотевината те определиха като „неразбиране“, защото имали нещо много мъдро и полезно предвид…

Ако ние като граждани не направим нужното мнението ни да се зачита, някой друг ще го направи. И го прави.

Истинската демокрация зависи от хората на убеждението, които работят усилено, за да реализират идеите си публично и прозрачно. Правят го с много труд и без извинения за трудностите.

Политиката е упражняване на властта в преследването на нечии интереси. Трябва да наложим тези интереси да са на гражданите и обществото. Засега са всичко друго, но не и това.

Този разговор е закъснял, затова трябва да го започнем спешно. Защото рискуваме след седмица, две или месец, да ни наложат нещо, което гарантира власт и още обогатяване на едни, за сметка на пасивността на всички останали.

Тогава пак ли ще възклицаваме с радичковото „А ние с гайдите, какво да кажем?“

Михаил Димитров