Проектът предизвика тревога сред медийните среди заради потенциален удар върху свободата на словото
Днес Правната комисия на Народното събрание прие на първо четене законопроект на „Има такъв народ“ (ИТН), който предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години за разпространение на информация от личния живот на граждани без тяхно съгласие.
Заседанието се проведе в обедната почивка на парламента и продължи по-малко от час. Законопроектът бе подкрепен с 14 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“, което предизвика критики, че обсъждането е било прибързано и без достатъчен обществен дебат.
Как гласува комисията
„За“ законопроекта гласуваха: Георги Кръстев, Анна Александрова, Рая Назарян, Николай Братованов (ГЕРБ), Хамид Хамид (ДПС-НН), Мая Димитрова и Владимир Георгиев (БСП), Александър Рашев и Николета Кузманова (ИТН), Златан Златанов, Цвета Рангелова и Петър Петров (Възраждане).
„Против“ – Надежда Йорданова и Стою Стоев (ПП-ДБ), Бранимир Балачев (ГЕРБ) и Христо Расташки (МЕЧ).
„Въздържала се“ – Юлиана Матеева (Величие).
Петима депутати отсъстваха от заседанието.
Какво предвижда проектозаконът
Законопроектът, внесен на 7 октомври 2025 г. от Александър Рашев и група народни представители от ИТН, сред които е и Тошко Йорданов, предлага промени в Наказателния кодекс, като в раздела „Престъпления против личността“ се включва и „правото на личен живот“.
С предложението се създава нов състав на престъпление, който криминализира разпространението на носители (снимки, видеа, записи, публикации и др.), съдържащи информация за личния живот на физическо лице, без негово изрично съгласие.
ИТН определя като „информация за личния живот“ данни, свързани с лични, семейни, интимни отношения или здравословно състояние.
Наказанията варират от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв., а при „особено тежки случаи“ – от 2 до 6 години и глоба до 8000 лв.
Предвидена е и възможност за използване на специални разузнавателни средства (СРС) при разследване на подобни деяния, тъй като те ще бъдат класифицирани като „тежки престъпления“.
Обществена реакция
Решението на комисията предизвика бурна реакция в социалните мрежи, където журналисти, правозащитници и граждани изразиха опасения, че при приемането на този закон ще се ограничи драстично свободата на медиите.
Коментатори посочват, че ако законът вече бе в сила, всяка българска медия, публикувала или споделила информацията на „Уолстрийт Джърнал“ за срещата на Бойко Борисов със сина на президента Тръмп (защото Борисов може да я квалифицира като лична - среща със сина на приятел), би попаднала под ударите на закона, а журналистите можеха да бъдат заплашени с до 6 години затвор.
Юристи предупреждават, че така формулираният текст би дал възможност за тълкуване в ущърб на обществения интерес, като би засегнал не само жълтите новини, но и разследващата журналистика, когато става дума за публични личности и случаи с обществена значимост.
Аналогия с руското законодателство
Някои наблюдатели правят аналогия между предложенията на ИТН и приетите през 2022 г. в Русия закони, които криминализираха „разпространението на невярна информация“ за войната в Украйна.
Тогава редица независими журналисти и медии бяха санкционирани или закрити, а някои журналисти – осъдени на многогодишни присъди.
Според критици, макар привидно мотивите на ИТН да се позовават на „защита на личното пространство“, реалният ефект на подобен закон може да се превърне в инструмент за натиск и автоцензура върху медиите.
Какво следва
Законопроектът предстои да бъде обсъден в пленарна зала, където ще стане ясно дали ще получи по-широка парламентарна подкрепа.
Медийни организации и правозащитни структури вече настояват за обществено обсъждане и за ясни гаранции, че свободата на изразяване няма да бъде ограничена под предлог за защита на личния живот.