Мариника Чернева е дала съгласие да е изпълняващ функциите председател

Заместник-председателят на Върховния административен съд и ръководител на Първа колегия Мариника Чернева е дала съгласие да бъде определена за изпълняващ функциите председател на съда. Това съобщи „Лекс“. От съда потвърдиха новината, а източници на „Сега“ в съдебния съвет обясниха, че точката вече е в дневния ред на ресорната комисия за понеделник, а след това ще трябва мине и гласуване от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Във вторник мнозинството в Съдийската колегия реши да попита по реда на старшинството всички съдии във ВАС дали искат да заемат временно длъжността на председател, като се започне от двамата заместник-председатели. Мариника Чернева е по-старши от другия заместник Любомир Гайдов, затова и е питана първо тя.

Официалната ѝ биография сочи, че е възпитаник на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който е завършила пред 1988 г. 

Тя е с над 28 години стаж като съдия, от които 20 години са минали във Върховния административен съд. От март 1999 г. до януари 2005 г. е била съдия в Софийския градски съд. В периода декември 1991 г. до март 1999 г. е била съдия в Софийски районен съд.

Тя е била и.ф. ръководител на Четвърто отделение на ВАС, което разглежда дела за обществени поръчки, концесии, търгове, избори за народни представители, за президент и вицепрезидент и др.

Казусът с изпълняващите функциите председател на ВАС и главен прокурор възникна на 21 юли. Тогава изтекоха шестте месеца, които бяха заложени в закона като максимален срок някой да е временен главен прокурор или председател на върховен съд. Тези законови промени завариха като временни шефове Борислав Сарафов в прокуратурата (той е такъв от юни 2023 г.), както и Георги Чолаков във ВАС (той е такъв от ноември 2024 г.). Те трябваше да освободят постовете си на 21 юли. Чолаков излезе в отпуск. Сарафов обаче отказа да се оттегли дори когато на 2 октомври с две свои разпореждания Върховният касационен съд му каза, че няма легитимност като главен прокурор. Вместо да се оттегли обаче Сарафов излезе с гневно писмо, с което обвини върховния съд, че действа политически. Това пък предизвика реакцията на десетки адвокатски колегии и на Съюза на съдиите в България. Премиерът Росен Желязков и правосъдният министър Георги Георгиев обаче легитимираха Сарафов, като застанаха редом с него на международен форум, който той домакинстваше.

А вчера Георгиев обяви, че в дневния ред да заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, което той ще свика следващия четвъртък, ще бъде включена точката да се поиска от Народното събрание да тълкува „спорните текстове от Закона за съдебната власт, свързани с мандатите на изпълняващите функциите главен прокурор и председателите на върховните съдилища“. Почти сигурно е, че мнозинството в съвета, доминирано от Сарафов, ГЕРБ и ДПС на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, ще гласува за отправяне на искане за тълкуване. 

Всъщност текстът на закона изобщо не е спорен, още повече, че и Върховният касационен съд го разбира еднозначно - „при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.

В момента законът забранява Висшият съдебен съвет да избере титулярни главен прокурор и шеф на ВАС, тъй като самият съвет е с изтекъл мандат от октомври 2022 г. Половината от състава му трябва да бъде подменен от парламента, а другата половина - от съдийската и прокурорската гилдия.

В Конституционния съд виси дело №5/2025 г., образувано по искането на състав на Върховния административен съд, помолен от Сарафов, за обявяване за противоконституционна на забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и на прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор.