Българските правителства може да продължат да въртят дебата за бъдещето на българската енергетиката около познатите опорни точки, че въглищата осигуряват сигурността на доставките, ядрената енергия гарантира ниски цени, възобновяемите енергийни източници са само допълнение, но картината всъщност е различна. Климатичната неутралност на страната може да бъде постигната чрез пренасочване на сегашните субсидии за поддържане на държавните въглищни мини и електроцентрали и отлагане с няколко години на "ядреното" финансиране. Вместо парите да отидат за изграждане на реален ВЕИ гръбнак на енергетиката и икономиката и за стабилна електропреносна и електроразпределителна мрежа, за да поеме адекватно балансирането на производството и потреблението на ток.
Това разкрива доклад на Центъра за изследване на демокацията (ЦИД) "Готови за 2040 г.", който разглежда какъв ще е ефектът, ако политиците продължат да бранят ТЕЦ-овете, бавят освобождаването на цените на тока за бита и неглижират иновациите. Другият вариат е да комбинират върхови възобновяеми и ядрени технологии за призводство на ток със системи за съхранение на чистата енергия.
В момента 3/4 от емисиите на парникови газове в България идват от енергийния сектор, като само въглищата са отговорни за близо 90% от този отпечатък.
Ако България не предприеме по-решителни действия относно въглищните централи, либерализацията на пазара на ток, електрификацията на транспорта и санирането на сградите, до 2040 г. ще намали едва наполовина парниковите си емисии, което е далеч от целта на ЕС за 90-процентен спад. Страната ще остане зависима от вносни изкопаеми горива, обвързана с ценова нестабилност и изостанала от конкурентите си от ЕС, които се движат по-бързо.
Ако амбицията и политиката се сближат, и въглищата отпаднат от енергийния микс до 2030 г., транспортът се промени със стимули за електромобили, а ВЕИ бумът се съчетае с батерии, интелигентни мрежи и трансгранични взаимовръзки, до 2050 г. България се успее да стане въглеродно неутрална, сочат изводите на доклада.
Повсеместна електрификация
Електрификацията на транспорта, повишаването на енергийната ефективност на големите предприятия и използването на алтернативни горива ще се превърнат в мотор за развитието на икономиката на страната чрез привличане на многомилиардни инвестиции в сектори с висока добавена стойност, смятат анализаторите на неправителствената организация.
Според тях еврофондовете трябва да се отключат за насърчаване на справедливия преход и модернизацията на икономиката. Също така препоръчват по-ефективно инвестиране на средствата от продажбата на спестените държавни въглеродни квоти. В момента тези приходи отиват във Фонда за сигурност на електроенергийната система, който пък плаща ст ях част от високите светки на ток на бизнеса и домакинствата, както и производители на енергия от възобновяеми източници, включително държавната "Национална електрическа компания". Реално така не се допринася за реалното намаляване на вредните газове, каквато всъщност трябва да е целта на тези пари. Според ЦИД трябва и по-амбициозен Социален план за климата, който е предвиден от ЕК за намаляване на удара от поскъпването на тока заради климатичните изисквания на Брюксел, но у нас този документ е още на фаза проект.
Да отложим, но запазим ядрената опция
Центърът смята, че България ще има нужда ог нови ядрени мощности чак след 2040 г. и тогава ще е най-изгодно да заработят бъдещите VII и VIII блок, но от важно значение е да има сключени дългосрочни договори за изкупуване на енергията от тези реактори. Енергийният министър Жечо Станков, който присъстваше на представянето на анализа, коментира след това пред журналисти, че се предвижда да се проведе търг за подобни договори, но това ще стане след като се вземе финалното инвестиционно решение за новия ядрен строеж. Това ще стане догодина и реално приетият от парламента график за въвеждане на блоковете през 2035 г. изостава, но според ЦИД и без това нуждата от тях идва по-нататък във времето.
Ядрени плюс ВЕИ мощности, с особен акцент върху отключването на наземния и морския потенциал на вятъра, системи за съхранение на ток, чийто пълен набор от услуги да се развие, а електромрежите да се дигитализират, за да поемат и балансират цялото ВЕИ производство е най-доброто решение за постигане на климатичната неутралност на страната, смятат от организацията. Тя отбезва и нуждата от действия по внедряването на малки модулни реактори, каквито действия започва да предприема и сегашното правителство. Това трябва да е съчетано с привличането на огромни частни инвестиции, например от американски и европейски технологични гиганти, които ще имат нужда от голямо количество енергия, за да захранват моделите на изкуствения интелект.
Потреблението на ток ще расте
Прогнозата на ЦИД е търсенето на електроенергия да нарасне с 12 процента до 2030 г., без предприемане на мерки за климатична неутралност, и с 9%, ако има ефективни действия. В двата случая обаче до 2050 г. увеличението на търсенето ще е 25 на сто. При проактивния сценарий това няма да повиши цените на тока, а напротив – ще ги понижи. Също така ще се намали вносът на ток в България, докато при досегашния подход електроенергията остава скъпо допълнение към установените горива, смятат експертите на Центъра за изследване на демокрацията.
В анализа се засяга и това, че климатичната неутралност не може да се постигне без екологична трансформация на транспорта, който в момента работи почти изцяло на петрол. Ако електрическите автомобили станат норма, зарядните станции са лесно достъпни, общественият транспорт е модерен и надежден, а товарните превози напуснат магистралите и се качат на жп релсите, ще се промени начинът на движението на хора и стоки, а замърсяването на въздуха ще намалее съществено.
Важна част от климатичното уравнение са и сградите. В момента отоплението зависи силно от дърва за огрев (около 27%), което обвързва домакинствата с високи сметки, лошо качество на въздуха и постоянна енергийна бедност. С целенасочени инвестиции за съществени ремонти, термопомпи, ефективно централно отопление, България може да намали емисиите, да намали разходите и в крайна сметка да направи енергийния преход да се усеща като подобрение в ежедневието на хората, а не като налагане, смятат в ЦИД.
Свободен пазар, но помощи за домакинства в нужда
Според неговите анализатори от изключителна важност е премахването на регулирания пазар, тъй като той защитава въглеродно интензивните производители и субсидира домакинствата и корпорациите с висока консумация, независимо от доходите им. А в същото време оставя уязвимите потребители слабо подкрепени, за които трябва да се разработи специална програма за енергийно подпомагане. Въвеждането на динамично ценообразуване и интелигентно измерване за овластяване на потребителите ще подобри значително балансирането на доставките и ще елиминира високите цени за купуване на недостигащи количества електроенергия или продажбата евтино на излишно произведен ток.
