На кръстопътя между Европа, Русия и Китай държавите от Централна Азия се превърнаха в привилегировани търговски партньори. Това важи особено за Европейския съюз, който с войната в Украйна превърна региона в ново енергийно Елдорадо.

През февруари 2022 г. мащабната инвазия на Русия в Украйна резултира в засилване на интереса на европейците към Централна Азия, известна с икономическата си привлекателност благодарение на наличието на значителни запаси от газ и петрол.

След спирането на газовия обмен с Русия, което достигна своя връх с прекратяването на газопроводите „Северен поток“, които пренасяха близо 55 милиарда кубически метра газ на запад, Европа се обърна към нови партньори с голям енергиен потенциал.

Казахстан е дванадесетият в света износител на т.нар. „черно злато“, а Узбекистан е сред петнадесетте най-големи производители на газ в света.

Туркменистан, граничещ с Каспийско море и населен с едва 7 милиона души, също разполага с големи запаси от газ. С ресурси, оценявани на 14 000 милиарда кубически метра, съседната на Иран страна се нарежда на четвърто място в света по производство на газ.

Няма място за съмнение - Централна Азия е от ключово значение за енергийната независимост на Европейския съюз (ЕС).

Но Китай и Русия имат преднина в степите на Централна Азия. От своя страна, петте държави в региона (Киргизстан и Таджикистан в допълнение към трите споменати по-горе) се възползват от тези ангажименти.

За Русия - укрепване на влиянието

Още през XIX век, чрез множество военни завоевания, Царската империя се превърна в хегемонична сила в Централна Азия. Но след болшевишките революции от 1917 г. и възникването на СССР през 1922 г., петте държави от Централна Азия се присъединиха към Съветския съюз. Под властта на СССР историческата траектория на тези страни не може да се сравни с тази на страните от Източна Европа.

Мари Иликин, изследователка в Института за стратегически изследвания на Военната академия (IRSEM Europe) и авторка на дисертация за „новите пътища на коприната“ и регионалната стратегия на Китай в Централна Азия, е съгласна: „И днес, когато разговаряме с хората от Централна Азия, те изобщо не мислят за колонизация, а по-скоро за това, че са били сателити. Разбира се, развитието след разпадането на СССР и отношенията с Русия са много различни от тези на страните от Източна Европа."

От своя страна Русия разглежда Централна Азия като своя „близка чужбина“. В този смисъл разпадането на Съветския съюз не сложи край на руските политически и икономически амбиции в региона. Доказателство за това е създаването през 2000 г. на Евразийската икономическа общност, заменена през 2014 г. от Евразийския икономически съюз (ЕИС) - по примера на Русия, Беларус и Казахстан. Създаването на голям общ пазар, в който митата бяха премахнати, бележи желанието да се запази икономическото господство в тази зона след срива на регионалните икономики вследствие на разпадането на СССР.

Макар Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан да остават само наблюдатели в ЕИС, тези страни поддържат тесни политически, икономически и дипломатически отношения с Русия. Сигурността на границата между Таджикистан и Афганистан се осигурява от руски военни сили, а Москва остава вторият търговски партньор на Узбекистан след Китай.

Би било обаче анахронично да се разглеждат отношенията между страните от Централна Азия и Русия като едностранни. Ако за страните от Централна Азия инвестициите от Русия са от съществено значение, пазарите в Казахстан, Узбекистан и Туркменистан са също толкова важни за руските инвеститори. Повече от зависимост, тези регионални динамики трябва да се разглеждат през призмата на взаимозависимостта.

„Новите пътища на коприната“ в Централна Азия - противоречиви резултати

Благодарение на географската си близост до централноазиатския регион, Китай беше в центъра на преустройството на региона след разпадането на СССР.

Изправен пред гранични спорове, датиращи от средата на 60-те години, Пекин нямаше друг избор, освен да направи отстъпки на съседите си, начело с Казахстан, с когото Китай споделя 1533 километра обща граница.

„За китайските власти споделянето на тези граници беше чувствителен въпрос, тъй като ставаше дума по-специално за провинция Синдзян, която представляваше голям проблем за сигурността. Но отстъпките, направени на тези съседи, положиха основите на умиротворени отношения между Китай и другите държави в региона“, посочи Мари Иликин.

Този диалог между Китай и Казахстан позволи да се осигури сигурността на регион с голямо стратегическо значение за Китай и да се гарантират бъдещите му търговски интереси.

През 2013 г. отношенията между Китай и страните от Централна Азия действително навлязоха в нова ера, когато китайските власти обявиха публично своя грандиозен проект за „Един пояс, един път“, предназначен да прекрои контурите на международната търговия.

В момента се реализират многобройни проекти за железопътна инфраструктура и енергийни коридори, като амбициозната железопътна връзка Китай - Киргизстан - Узбекистан (CKU), за която първите преговори са започнали в началото на 90-те години.

Други проекти вече са реализирани, като впечатляващото сухо пристанище Хоргос, разположено в сърцето на казахстанската пустиня, което играе ключова роля в логистиката на „новите пътища на коприната“ и в търговските връзки между Китай и Европа.

Пристанището в Хоргос всъщност доста добре обобщава възприятието на китайците за Централна Азия - буферна зона между Европа и Китай, през която преминава капитал, каза Мари Иликин.

Партньори, които будят недоверие и подозрение

Въпреки тясното икономическо сътрудничество и солидните партньорства, изградени през годините, страните от Централна Азия остават нащрек спрямо амбициите на Русия и Китай в региона.

Войната в Украйна напомни, че Русия - с империалистичните си нагласи, може да се окаже заплаха за суверенитета на държавите, особено когато страна, която Москва счита за част от сферата си на влияние, е дом на значително рускоговорящо малцинство.

Байрам Балчи, изследовател в Центъра за международни изследвания на Sciences Po, посочи амбивалентните позиции, които поражда „специалната военна операция“ на Владимир Путин в Централна Азия: „Макар че централноазиатските страни не могат да влязат в пряк конфликт с Русия, те все пак са солидарни със съдбата на украинците, като напълно осъзнават, че зад украинския суверенитет се крие и тяхната собствена."

Казахстан не се колебае да изпрати хуманитарна помощ в Украйна, а Узбекистан открито критикува руските операции на украинска територия:

„Казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев вече обяви, че никога няма да признае суверенитета на Русия над анексираните през септември 2022 г. региони на Украйна“, заяви Байрам Балчи.

Китайското присъствие също не е пощадено от критиките и дори предизвиква понякога изострено недоверие.

През 2018 и 2019 г. в Бишкек, столицата на Киргизстан, бяха регистрирани антикитайски протести.

Исканията са ясни: спиране на издаването на киргизки паспорти на китайски граждани, както и суспендиране на квотите за китайска работна ръка в страната. Въпреки принципа „печеливш-печеливш“, изтъкван от китайските власти в „Един пояс, един път“, киргизкото население остава загрижено за китайското присъствие на своя територия, като се опасява както за работните си места, така и за суверенитета си.

За Мари Иликин е важно да се разбере, че от няколко години централноазиатските страни изпитват неоспорим страх от Китай, който понякога се смесва с явна враждебност към Поднебесната империя.

„В Централна Азия има синофобия, кореняща се в страха от Китай като завоевател“, обясни специалистката по региона.

Така в лагерите за превъзпитание в Синдзян има уйгури, но и киргизи, казахи, дунгани, които не са били репатрирани в страните от Централна Азия в средата на 90-те години. Тази неприязън вече е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората.

ЕС или деликатният баланс между стратегически интереси и демократични ценности

През април 2025 г. Урсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия, посети Самарканд, Узбекистан, в рамките на срещата на върха ЕС - Централна Азия - първата от такъв мащаб от февруари 2022 г.

Европа, осъзнавайки своята енергийна уязвимост, която беше брутално изложена на показ от спирането на доставките на руски газ, търси нови партньори, способни да отговорят на енергийните ѝ нужди.

Туркменистан, Узбекистан и Казахстан изглеждат като идеални кандидати за европейците поради значителните си запаси от изкопаеми горива, докато ЕС вече е най-големият търговски партньор на страните от Централна Азия - роля, която обаче е широко непозната както за европейските, така и за централноазиатските народи.

С амбициозния си проект „Global Gateway“ ЕС се надява да продължи по този път, тъй като около 10 милиарда евро трябва да бъдат инвестирани в краткосрочен план в Централна Азия с надеждата да се създадат енергийни коридори, заобикалящи Русия.

Именно в тази светлина трябва да се разглежда посещението на Урсула фон дер Лайен в Узбекистан през април.

Въпреки това европейските лидери отново се оказват в капан между стратегическите си интереси и системата от демократични ценности, които твърдят, че защитават на международната сцена.

И отново - как да повярваме, че това може да бъде реална линия на поведение спрямо политически режими, които са най-малкото авторитарни, ако не и направо диктаторски, какъвто е случаят с Туркменистан?

В Централна Азия търкат ръце от радост при мисълта за подписването на нови търговски споразумения.