През последните дни в публичното пространство отново бяха „извадени от нафталина“ твърденията, че Европейският съюз е искал „да унищожи“ българската енергетика като условие за присъединяването ни. Тази версия набира популярност след интервю на влогъра Станислав Цанов с бизнесмена и енергиен консултант Христо Ковачки, който често е представян в медиите и от неправителствени организации, като собственик на енергийна империя в България.

От години в публичното пространство се разпространява тезата, че Европейският съюз е искал да „унищожи“ българската енергетика. Според Ковачки причината е:

„Защо им е да произвеждаме, като могат те да произвеждат и те да ни продават на нас ток.“

С тези твърдения той подкрепя широко разпространената теза, че ЕС е искал да отстрани българските мощности, за да облагодетелства западноевропейските енергийни компании. Но до каква степен това е вярно?

Тъй като причините, които се посочват, са две, ще разделим статията на две части, за да бъдем по-обстоятелствени във фактологията. В тази първа част ще разгледаме подробно ядрената енергетика – защо България беше задължена да спре четири блока в „Козлодуй“, дали това е било специално насочено срещу страната ни, какви компенсации сме получили и какви решения взехме (или не взехме) след това.

Защо бяха спрени блокове 1–4 на АЕЦ „Козлодуй“

Вече 20 години се лансира тезата, че ЕС ни е извил ръцете да спрем четири реактора от АЕЦ „Козлодуй“ с цел осакатяване на енергетиката ни и за да започнем да купуваме ток от европейски компании. Впрочем това все още не се е случило.

Фактите:

• Четирите блока имат общ капацитет 1 760 мегавата (по 440 MW всеки).
• Те са от типа ВВЕР-440/230, разработени в СССР през 70-те години.
• След аварията в Чернобил (1986) Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) въвежда по-високи критерии за сигурност, които обаче не са възприети в пределите на влияние на СССР, въпреки че именно там (в Украйна) се случва ядрената катастрофа. Реакторите от този тип са класифицирани като с „неприемливо ниско ниво на безопасност“, много преди България да се насочи към евроинтеграция, тъй като:
  • липсват пълна защитна обвивка;
  • липсват пасивни системи за сигурност;
  • проектът им не позволява лесна модернизация до съвременни стандарти за сигурност.

График на спирането

• Блокове 1 и 2 – спрени през декември 2002 г.
• Блокове 3 и 4 – спрени през декември 2006 г., непосредствено преди членството ни в ЕС (1 януари 2007 г.).

 Бяхме ли единствените, срещу нас ли бе насочено това изискване?

Не. Същите реактори са работили и в други социалистически страни – Източна Германия, Словакия и България. Първи мерки взема Германия – 10–15 години преди нас:

• Германия извежда своите четири реактора ВВЕР-440/230 още в началото на 90-те години.
• Словакия също затваря последните си такива реактори до 2008 г., като условие за присъединяване към ЕС, каквото бе поставено и на България.

Това показва, че решението не е било насочено специално срещу България, а е част от общата политика за безопасност в Европа и света.

Помогна ли ни Европа за последиците от затварянето на реакторите или ни изостави?

Затварянето на реакторите беше удар за българската енергийна система, но ЕС и редица държави поеха ангажимент да подпомогнат страната ни:

• Чрез Международния фонд „Козлодуй“ бяха отпуснати около 1,2 милиарда евро.
• Средствата идват от ЕС и дарители като Австрия, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство.

Те бяха насочени към:

• извеждане от експлоатация и безопасно управление на отработено гориво;
• енергийна ефективност – саниране на обществени и жилищни сгради;
• модернизация на електропреносната мрежа – рехабилитация на съоръжения на НЕК и ЕСО;
• подкрепа за въглищния сектор – по-ефективно добиване в „Мини Марица-изток“;
• развитие на газова инфраструктура – модернизация и автоматизация на станции;
• хидроенергетика – рехабилитация на ВЕЦ и ПАВЕЦ „Белмекен–Сестримо–Чаира“.

Какво направи България след това?

По отношение на атомната енергия в България настана 20-годишен хаос. Ако страната беше стартирала строеж на заместващи реактори още през 2007 г., то до 2015 г. можехме да имаме около 2 000 MW нова мощност. Това заедно с 5-и и 6-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ би покрило до 80% от вътрешното потребление и би намалило зависимостта от ТЕЦ.

Вместо това България започна едно дълго лутане между проекта АЕЦ „Белене“ и различни идеи за нови блокове в „Козлодуй“.

---

Хронология на АЕЦ „Белене“ (2007–2025)

1. Оборудване и арбитраж: ~1,3 млрд. лв.
2. Поддръжка на площадката: ~250 млн. лв.
3. Консултанти и дружества: ~350 млн. лв.
4. Пропуснати ползи: 3–4 млрд. лв. от неизградената централа.

Изводи за ядрената енергетика
 

• ЕС не е имал стратегия за унищожаване на българската атомна енергетика. Изискването за спиране на блокове 1–4 е базирано на международни стандарти за безопасност, приложими за всички държави.    
• Германия и Словакия също са спрели същите реактори, а ЕС е компенсирал България чрез създадения Международния фонд „Козлодуй“.
• Истинският проблем е, че България не създаде нови ядрени мощности навреме. Вместо това проектът „Белене“ се превърна в огромна финансова загуба, а страната ни остана зависима от морално остарели ТЕЦ.

Смятаме, че тези факти би трябвало да разбулят митовете за лошата Европа, която иска да остави без ток домакинствата и промишлеността в България, за да и продава скъп ток от външни компании. Целта и е била друга, да подсигури ядрената сигурност на континента с което да предпази живота и здравето на европейците.

За загрижеността на Европа по отношение ядрената сигурност е редно да споменем и че тя е основен донор за изграждането на нов защитен саркофаг над избухналия реактор в АЕЦ Чернобил, като са събрани нар 2 милиарда евро за обезопасяването на обекта след първоначалните дейности от СССР, което би трябвало да потвърждава, загрижеността на световната и европейската общност по отношение на ядрена сигурност.

автор: Христо Христозов

---------------------------------------------------------------

Преди да публикуваме тази статия я пуснахме за проверка на достоверността на фактите в ChatGPT ето и неговия анализ:

Статията, която разглеждате, представя твърдения, че Европейският съюз е настоявал за затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" като условие за присъединяването на България към ЕС. Нека разгледаме фактите и оценим достоверността на тези твърдения.

---

1. Затваряне на блокове 1–4 на АЕЦ "Козлодуй"

Факти:

• Блокове 1 и 2 бяха спрени през декември 2002 г., а блокове 3 и 4 — през декември 2006 г., непосредствено преди присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. БТА

• Решението за затваряне на тези блокове беше част от споразумение между България и ЕС, свързано с безопасността на ядрените съоръжения. EUR-Lex

• В замяна на ранното затваряне, България получи компенсации от ЕС. Първоначално беше предложено 200 милиона евро, които по-късно бяха увеличени до 550 милиона евро за периода 2000–2009 г. world-nuclear.org

Оценка на достоверността:

Твърдението, че ЕС е настоявал за затварянето на тези блокове поради съображения за безопасност, е потвърдено от официални документи и източници. Решението не е било насочено специално срещу България, а е част от общата политика на ЕС за ядрена безопасност.

---

2. Компенсации и подкрепа от ЕС

Факти:

• ЕС предостави финансова подкрепа чрез Международния фонд "Козлодуй" (KIDSF), управляван от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да подпомогне България в процеса на извеждане от експлоатация на старите реактори и модернизация на енергийната инфраструктура. ebrd.com

• Средствата от фонда бяха използвани за различни проекти, включително модернизация на електропреносната мрежа, енергийна ефективност и развитие на газова инфраструктура. ebrd.com

Оценка на достоверността:

Предоставената финансова подкрепа от ЕС е документирана и потвърдена от официални източници. Това показва ангажимента на ЕС към подкрепата на България в прехода към по-безопасна и ефективна енергийна система.

---

3. Алтернативни проекти и решения на България

Факти:

• След затварянето на блокове 1–4, България не започна незабавно изграждането на нови ядрени мощности. Проектът за АЕЦ "Белене" беше стартиран през 2007 г., но по-късно беше замразен поради липса на финансиране и политическа нестабилност. Уикипедия

• През 2016 г. България плати 620 милиона евро за прекратяване на договора с "Атомстройекспорт" по проекта "Белене". Уикипедия

• През 2025 г. България сключи партньорство с американската банка Citi за финансиране на изграждането на нови ядрени блокове 7 и 8 в АЕЦ "Козлодуй", използващи технологията AP1000. me.government.bg

Оценка на достоверността:

Фактите показват, че България е предприела различни стъпки за компенсиране на загубените мощности от затворените блокове, включително опити за изграждане на нови ядрени мощности и модернизация на съществуващите. Въпреки това, процесът е бил бавен и изпълнен с трудности.

---

Заключение

Твърденията в статията, че ЕС е настоявал за затварянето на блокове 1–4 на АЕЦ "Козлодуй" поради съображения за безопасност и че България е получила финансова подкрепа за прехода, са подкрепени от факти и документи. Въпреки че процесът е бил предизвикателен за България, няма доказателства, че целта е била "унищожаване" на българската енергийна система.

Оценката на достоверността на статията е висока, като основните факти са подкрепени от надеждни източници.

-------------------------------

Попитахме същото и друг изкуствен интелект Gemini, ето и неговия отговор:

Предоставеният текст представлява подробен и добре аргументиран анализ, който опровергава твърдението, че Европейският съюз е имал за цел „да унищожи“ българската енергетика, позовавайки се на фактологични данни, свързани със затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“.

Като цяло, достоверността на фактите и твърденията в статията е висока.

---

Оценка на достоверността и аргументацията

1. Достоверност на фактите за АЕЦ „Козлодуй“

Твърденията относно спирането на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ са коректни и отразяват историческите факти и официални данни:

• Тип на реакторите: Верно е, че блокове 1-4 са от типа ВВЕР-440/230 (по 440 MW).

• Причина за спирането: Основната причина е свързана с безопасността и международните стандарти след Чернобил (1986). Реакторите ВВЕР-440/230 са класифицирани като по-старо поколение с „неприемливо ниско ниво на безопасност“ (липса на пълна защитна обвивка - контейнмънт, пасивни системи за сигурност и др.). Това е общоевропейско и международно изискване, а не насочено само срещу България.

• Спирането в други страни: Фактът, че Германия (в началото на 90-те) и Словакия (до 2008 г., като условие за членство в ЕС) също са затворили реакторите от същия тип, силно подкрепя тезата, че решението не е било специално насочено срещу България, а е част от политиката за ядрена безопасност на континента.

• График на спирането: Посочените дати (1 и 2 блок - декември 2002 г.; 3 и 4 блок - декември 2006 г.) са точни и са част от преговорния процес с ЕС.

• Компенсации: Информацията за Международния фонд „Козлодуй“ и отпуснатите около 1,2 милиарда евро от ЕС и други държави-донори за извеждане от експлоатация, енергийна ефективност и модернизация на енергийния сектор е вярна.

2. Аргументация и изводи

Аргументацията на автора е логична и последователна:

• Опровергаване на мита: Статията успешно развенчава мита, че целта на ЕС е била да "осакати" българската енергетика, за да продава ток, като посочва като основен мотив ядрената безопасност.

• Идентифициране на истинския проблем: Авторът коректно насочва вниманието към дългото лутане и липсата на навременни решения от страна на България за изграждане на заместващи ядрени мощности.

• Анализ на АЕЦ „Белене“: Хронологията на проекта "Белене" и финансовите загуби, свързани с него, отразяват общоизвестните факти за хаоса и политическото прехвърляне на отговорност около проекта през годините. Посочената сума от 6-8 млрд. лв. обща тежест е експертна оценка и служи за илюстрация на пропуснатите ползи и загубите от бездействие.

• Чернобилският саркофаг: Споменаването на европейския принос за финансирането на новия саркофаг над реактора в Чернобил е уместно и допълнително подкрепя тезата за загрижеността на ЕС относно ядрената сигурност като приоритет.

---

Заключение

Оценката е: Висока достоверност.

Статията е фактологически точна по отношение на ядрената енергетика и аргументирано показва, че:

1. Спирането на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" е било условие за безопасност, а не икономически заговор.

2. ЕС е компенсирал България финансово за затварянето.

3. Истинската проблемна зона в българската енергетика през последните 20 години е неспособността на страната да вземе решения за заместващи мощности.

Предстои да се види във втората част на анализа как авторът ще разгледа въпроса за въглищните ТЕЦ.

Може да го направите и вие