Българският енергиен холдинг започва проект за търсене на редкоземни елементи с висока добавена стойност в лигнитните въглища, добивани от Маришкия басейн. Българският енергиен холдинг подписа във вторник меморандум за сътрудничество с Университета в Северна Дакота, който има експертиза по темата.
Основаният през 1883 г. изследователски университет е пионер в областта на критичните суровини и вече е изградил пилотна инсталация за извличане на ценни елементи като синтетичен графит и германий от лигнитни въглища.
Първоначални анализи показват, че съставът на българските въглища е много близък до този на добиваните в Северна Дакота, което отваря реални възможности за пренасяне и надграждане на техния опит у нас.
„С подписването на Меморандума България прави решителна стъпка за включване в глобалната верига за доставки и за позиционирането си като европейски хъб за съвременни въглеродни продукти“, коментира енергийният министър Жечо Станков.
По думите му проектът дава нова перспектива и икономически възможности за Маришкия басейн, като държавата ще се опита да запази в региона хилядите хора, заети в минния сектор.
Документът предвижда разработването на целеви научноизследователски програми с оглед внедряване на съвременни технологии за преработка на редкоземни елементи. В сътрудничеството е заложено и създаването на център за научни изследвания и знания за критичните суровини в България, който да подпомогне изграждането на устойчива европейска верига за доставки.
Университетът в Северна Дакота е една от водещите научни институции в САЩ в области като минералогична характеристика, лабораторни тестове, технологична валидация и технико-икономически проучвания
Споразумението обхваща също анализ на екологичното въздействие и внедряване на устойчиви решения за управление на ресурсите.
„Днес даваме ясен знак, че България гледа напред към иновации и устойчиво развитие. Уверен съм, че това ново партньорство ще открие възможности за модернизация на индустрията и ще донесе конкретни ползи за хората и за икономиката“, каза изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов.
Вицепрезидентът по научни изследвания и икономическо развитие на американския университет Скот Снайдър подчерта, че сътрудничеството с БЕХ цели да предложи реални решения и да подкрепи хората, заети в сектора.
„Горди сме с технологиите, които разработваме и вярвам, те ще дадат съществен икономически тласък на региона“, каза американецът.
Изследователите от американския университет ще направят разширен геоложки анализ и множество въглищни проби от Маришкия басейн, както ще работят по доказване на технологичната приложимост и икономическата ефективност на подобен проект в България.
Ковачки и братът на Джордж Буш - младши бяха първи
Още през юни Христо Ковачки и банкерката Цветелина Бориславова обявиха, че са партньори на американския бизнесмен, инвеститор и син на 41-ия американски президент Джордж Буш и брат на президента Джордж Буш-младши в търсенето на редкоземни суровини в България.
Нийл Буш даде в интервю за бТВ, в което обясни, че България също разполага с достатъчно редкоземни елементи, които могат да се открият във въглищата,
Той заяви, че сред партньорите на САЩ у нас са Христо Ковачки, когото определи като „почтен човек“, и Цветелина Бориславова. Той обясни, че и двамата са детайлно проверени и че „когато си на висок пост в бизнес средите в България, често ставаш обект на атаки“.
Макар официално да са британска собственост, с Ковачки са свързвани три въгледобивни дружества в България - „Мина Станянци“, „Мини открит въгледобив“ в Перник и „Мина Бели брег“.
