Проект на нов механизъм за компенсиране на сметките за ток на бизнеса за период от три години – със задна дата от 1 юли 2025 г. до края на юни 2028 г., с предвидени за първите 12 месеца 210 млн. лв., публикува енергийното министерство за обществено обсъждане до 18 октомври. Това означава, че ведомството се е отказало от намеренията си за законови поправки, които да задействат автоматично подпомагането при надхвърляне на определени тарифи на борсата за ток.
Разходите, които ще се поемат от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), са изчислени при очаквани цени на тока от 111 евро за мегаватчас през четвъртото тримечесие на настоящата година, 114.48 евро/МВтч фючърси за периода януари - края на март 2026 г. и 84.96 евро за второто тримесечие догодина.
Този път обаче се предвижда подпомагане да получат само енергоинтензивните предприятия от тежката и леката промишленост, без малък и среден бизнес – фризьори, фитнеси, заведения, банки и телекоми. Изготвен е списък с видовете предприятия, които могат да кандидатстват за компенсациите.
Другата новост е, че помощта няма да покрива повече от половината от потребеното количество електроенергия от предприятието в съответния месец. Такава няма да се дава и ако субсидията води до цена на електроенергията за съответния контрагент под 125 лв./MВтч.
Реално помощта ще е 50% от постигната за съответния месец среднопретеглена цена за базов товар на пазарен сегмент „Ден напред“ на борсата за ток, която ще подава тази информация към Фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
Друго изискване е 50 процента от получената компенсация да се инвестира в енергоефективни мерки. Това може да са собствени ВЕИ или електролизьори за добив на водород, батерии за съхранение на ток, електрификация и като допустими инвестиции ще се признават и започнали пректи със задна дата – 1 юли 2025 г. Изискването е половината от компенсациите да са вложени за декарбонизация до 48 месеца от заповедта за получаване на субсидията. В противен случай, парите трябва да се възстановят в пълен размер с определената законна лихва.
Министерският съвет ще определя бюджета за компенсациите всяка година, ако има достатъчно средства във ФСЕС. Механизмът може да бъде прекратен, но е възможно и да се увеличи размерът на помощта, пише в проекта.
Плащанията по програмата се извършват до достигане на определения прогнозен бюджет за съответния ценови период или до достигане на лимита от наличните средства във ФСЕС.
Компенсациите трябва да се заявят от предприятията пред доставчика им на електроенергия, който проверява документите и ги придвижва към фонда и той превежда сумите. Помощта може да се натрупва с всякаква друга държавна помощ или еврофинансиране, но общият размер не може да надвишава най-големия допустим размер за подпомагане.
Доколкото компенсациите се предвижда да се изплащат със задна дата, предприятията ще получат такива, тъй като през юли средната борсова цена при сделките за продажба на ток за следващия ден е била 197.80 лв./МВтч, а през август – 148.31 лв.
Реално предложението на енергийното ведомство покрива европейските изисквания за подпомагане на енергоинтензивните предприятия, но българските индустриалци не са доволни от това, че компенсацията ще покрива само 50 процента от потребената енергия и ще настояват отново да се покриват напълно изразходените количества. Това сочи проверка на Mediapool сред бизнес организациите. Те също така смятат, че таванът на цената, над която ще се плаща субсидията, трябва да е по-висок от предвидената стойност от 125 лв. Това е значително по-малко от предишните 180 лв./МВтч, над които се даваше субсидия за цялото потребление.
Сега заложеният 12-месечен бюджет от 210 млн. лв. за компенсации за сметките за ток на индустрията е изключително далеч от изсипваните в последните години средства от ФСЕС за облекчаване на финансовот им състояние и повишаване конкурентноспособността им.
За сравнение само през първото тримесечие на настоящата тодина бюджетът на схемата за плащане на сметката за ток за небитовите потребите беше 260 млн. лв. - на калпак и без никакви условия за повишаване на енергийната ефективност, критерии за печалба и дори за предприятия, които имат собствени соларни паркове и продават ток на свободния пазар, а след това получават помощи от държавата. Аргументът беше „да натиснем инфлацията“.
Преди това над 6 млрд. лв. бяха изсипани от 2022 г. до края на 2024 г. за сметките за ток на небитовите потребители, сред които са както големи енергоинтензивни предприятия, така и търговски банки, телекоми, фризьори, обущари и други малки фирми, но и учебни заведения, болници и храмове.
Владислава Пеева
