Прогнозираме ръст на БВП тази и следващата година от около 3%, заявиха от Международния валутен фонд

Инфлацията е висока, но ще намалява постепенно. Очакваме средната инфлация да бъде 3,5% през 2025 и 2026 година, преди да намалее допълнително. Това заяви Фабиан Борнхорст, който ръководи заключителния доклад на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) в България.

От Фонда отново предложиха премахването на максималния осигурителен праг и тавана на пенсиите, а също и преминаване към прогресивен данък за физическите лица. 

Сред по-краткосрочните препоръки на МВФ към бюджета за идната година са затегната фискална политика, повишаване на имотните данъци и осигуровките, замразяване на заплатите в държавния сектор, както и свиване на разходите с около 1% от БВП с цел овладяване на дефицита, който според експертите на МВФ може да премине заложените 3%.

„Нашите съображения са свързани с различни фактори като застаряването на населението, изграждането на инфраструктура, разходи за отбрана и повишаване на доходите и благосъстоянието, което неизменно ще доведе и до по-високи изисквания към публичните услуги“, смята Борнхорст.

„Ние повдигаме въпроса дали сегашната данъчна политика на България ще й позволи в дълъг хоризонт на времето да продължи да финансира всичките нужди на страната, както и да работи за по-справедливо разпределение на публичните средства“, допълни той. 

По думите на Борнхорст приемането на еврото е важен етап за страната ни. „Това представлява възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и също така за стимулиране на средносрочния икономически растеж“.

„Правителството постигна значителен напредък, като осигури приемането на страната в еврозоната, прие бюджета за 2025 година и успешно предоговори Плана за възстановяване и устойчивост“, коментира Борнхорст.

„Икономическата динамика е силна. Пазарът на труда в България е напрегнат. Всъщност виждаме, че икономиката функционира над своя потенциал, което подхранва инфлацията, включително чрез автоматичното покачване на заплати и социални плащания, обвързани с минималната работна заплата. Прогнозираме ръст на БВП тази и следващата година от около 3%. Това се вижда от устойчивия растеж на частното потребление и от приспособителната фискална политика“, обясни той.

Според него инвестициите в страната отново нарастват през 2025 година, след като са намалели през 2024 година. „Кредитите, особено ипотечните, също се увеличават бързо“.

„Инфлацията е висока, но ще намалява постепенно. Очакваме средната инфлация да бъде 3,5% през 2025 и 2026 година, преди да намалее допълнително. В този контекст динамиката на заплатите е ключов фактор. Заплатите нарастват в условията на много напрегнат пазар на труда и рекордно ниска безработица“, каза Борнхорст. 

„Увеличението на минималните работни заплати е обвързано със средната заплата в икономиката. Заплатите подпомагат конвергенцията на доходите, но също така стимулират вътрешното търсене и по този начин допринасят за инфлацията“, обясни той.

По думите му приемането на еврото наистина дава тласък на икономическите перспективи. „Очаква се преходът да засили доверието на инвеститорите, но също така да намали транзакционните разходи. Част от тези ползи вече са видими -  в стесняването на спредовете по държавния дълг и последните повишения на кредитния рейтинг на България“, смята Борнхорст.

Според МВФ България трябва да свие разходите с до 1% от БВП чрез комбинация от мерки по приходната и разходната част на бюджета.

„Фискалната политика трябва да бъде затегната и да се насочи от подкрепа за потреблението към насърчаване на качествените инвестиции. Фокусът трябва да бъде върху мобилизирането на допълнителни приходи, за да се отговори на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието и да се помогне за намаляване на неравенствата“, коментира Борнхорст.

По думите му финансовият сектор трябва да продължи строгия макропруденциален надзор, за да се овладеят кредитните рискове. „Ръстът на кредитирането на домакинствата изпреварва увеличението на доходите. Динамичното ипотечно кредитиране, съчетано с нарастващите разходи за строителство, доведе до ръст на цените на жилищните имоти с 15%”.

„Някои ипотечни кредити се използват за закупуване на необитавани имоти с инвестиционна цел, което допълнително натоварва жилищния пазар и засилва намалената достъпност на жилищата, която се наблюдава в някои сегменти“, каза той.

Според Борнхорст ускоряването на структурните реформи е от съществено значение за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на изплащането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

„Значителната зависимост от изкопаеми горива, най-високата енергийна интензивност в ЕС и нецелевите субсидии продължават да изкривяват пазарните сигнали и да изострят екологичните и фискалните рискове. Последните законодателни промени, включително нов механизъм за ценообразуване на електроенергията и изменения в Закона за енергетиката, запазват регулираните цени на домакинствата и позволяват запазване на възможността да се използва произведената от въглищните електроцентрали електроенергия“, коментира той.

По думите му по-конкурентният пазар на електроенергия би подобрил ценообразуването и би засилил инвестиционните стимули. „Целенасочената подкрепа за енергийно бедните домакинства може да помогне за справяне с проблемите с поносимостта на цените“.

МВФ препоръчва физическите лица да не плащат данък от 10%, а да се премине към прогресивен данък, при който има различни ставки според размера на доходите. От Фонда препоръчват и увеличаване на пенсионните вноски.

„Повишаването на устойчивостта и адекватността на пенсионната система ще изисква цялостна реформа. Дефицитът на разходно-покривната пенсионна система се увеличава, тъй като вноските изостават от нарастващите плащания, а застаряването на населението допълнително ще увеличава недостига“, коментира Борнхорст.

„Финансовата устойчивост може да бъде засилена чрез увеличаване на приходите от вноски, включително чрез премахване на тавана на осигурителния доход, чието нарастване не съответства на увеличението на заплатите“, допълни той.

Мерките целят да се овладее бюджетният дефицит, който е заложен да бъде 3% през 2025 година, но е под въпрос дали ще остане на тази стойност.