Водачът на ГЕРБ трябва да реши дали ще търпи амбициите на „Новото начало“ още над 3 години
Появява ли се разлом между Бойко Борисов и Делян Пеевски? Този въпрос внезапно изникна, след като миналата седмица водачът на ГЕРБ-СДС реши да надигне глас срещу партньора си в управлението. Двамата са фактическите водачи на коалицията, на която се крепи правителството на Росен Желязков – първият държи мандата, а вторият осигурява мнозинство в парламента. Ако се скарат, кабинетът няма да оцелее дълго.
Интересен беше моментът, в който това се случи – точно след петия вот на недоверие, който управляващите безпроблемно преодоляха. Направиха го благодарение на „златния пръст“, в ролята на който влезе Пеевски. На него кабинетът разчита от април т.г., когато АПС на Ахмед Доган обяви, че напуска мнозинството, което така автоматично се смали в малцинство.
Като погледнем назад във времето,
мястото на Пеевски е било предварително запазено
ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН изтласкаха доганистите настрана почти веднага след избирането на кабинета и така оставиха вакуум в управлението, който с мълчаливото им одобрение беше мигновено запълнен от „Новото начало“. Пеевски бързо забрави обвиненията си в „нечистоплътност“ към кабинета и напомпа правителственото малцинство отново до размера на мнозинство. Така бързо се разбра, че управлението тихомълком е минало през операция по подмяна на парламентарната подкрепа, при която АПС беше изрязано, за да се подмени с „Новото начало“.
Какво получи Пеевски от това? Официално не взе нищо – той остава извън коалиционното споразумение, няма (публично известни) договорки с ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН и не излъчи свои представители в кабинета. Дори не предлага кандидати за държавни постове – многобройните назначения на парламента през последните няколко месеца бяха издигнати само от тройката, която формално участва в управлението
Опозиционните сили твърдят, че
Пеевски скрито дърпа конците на министрите
и превзема държавните институциите под прикритието на официалната управляваща коалиция. Има резон – за какво иначе ще брани кабинет, от който няма пряка и значима политическа изгода?
Във всеки случай Пеевски е необходим за оцеляването на правителството. Той осъзнава важността си и това му дава самочувствието, че е решаващ политически фактор. Цяла България видя това при сблъсъка му с депутатите от ПП на улицата пред Народното събрание, когато Пеевски обяви, че „ще ще има държава с главно „д“". Той ще я направи – не Борисов, водачът на партията мандатоносител, не премиерът Желязков, а Пеевски, който не заема никакъв пост нито във властта, нито дори в управляващата коалиция.
Тези амбиции на лидера на ДПС-НН са сериозен проблем за Борисов. Все пак той оглавява партията, която излъчи кабинета. Може да говори небивалици пред медиите, че е само един редови депутат, от когото нищо не зависи, но обществото го приема за неформалния водач на управляващите. Когато Пеевски се държи сякаш той е големият шеф, това пряко удря по авторитета на Борисов и неговата партия. Особено тежък е ударът, когато идва от политик, който (официално) няма никакво пряко отношение към управлението, освен че го подпира с рамо при гласуванията в парламента.
Водачът на ГЕРБ-СДС усеща, че е лошо за него, когато се създава впечатлението, че
Пеевски му играе на главата
И след вота на недоверие, когато непосредствената опасност за кабинета отмина, реши да направи нещо. „Правителството е на България. То не е на ГЕРБ, то не е на Пеевски, не е на ИТН, не е на БСП ... Никой от нас няма право да говори – аз, аз съм гарант, аз, от мен зависи“, каза той в парламента.
Меко изказване, по-скоро насочено към медиите и публиката, за да им покаже, че Борисов не пада по гръб пред своя напорист партньор. В никакъв случай целта не беше да удря по Пеевски и да го дразни. Неслучайно Борисов с помирителния тон на мъдър политически старейшина заразказва, че лидерът на „Новото начало“ му напомнял за самия него в младостта му със своето самочувствие и усещане за самодостатъчност. Сякаш казваше – спокойно, и Пеевски ще се усмири с времето.
Това обаче няма да възпре опозицията да уязвява Борисов като му казва, че партията му е взета под наем от Пеевски. Няма да впечатли и обществеността, която усеща, че отношенията между ГЕРБ-СДС и два пъти по-малката ДПС-НН изобщо не са нормални. Няма да окаже давление и на самия Пеевски, който с тона на работодател към служител публично обясни на Борисов какви са му задълженията, а после остро изиска от премиера Желязков да му докладва какво прави по разрешаването на водната криза.
Преди няколко месеца Борисов беше казал в парламента: „Ще ги оставя да ми се катерят по гърба, докато влезем в еврозоната, след това ще видят реакцията на мен и партията ми.". Тогава Пеевски го съветваше „да свали Ахмед Доган от гърба си“. Е, Борисов така и направи – само за да му скочи на гърба лидерът на ДПС-НН, който изглежда смята да си изгради властовата база чрез правителство, за което формално не носи никаква отговорност. Може ли водачът на ГЕРБ-СДС да изтърпи това още над 3 години, колкото остава до края на мандата? Или ще покаже „реакцията на мен и партията ми“, за която говореше, и ще потърси варианти за ново мнозинство?
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
