Петият вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков се различава от останалите четири - най-вече по перспективите, които може да отвори за политическа промяна в средносрочен план. От Веселин Стойнев.

С какво е по-различен петият вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков, ако неуспехът му пак е предрешен? И не бетонира ли той отново управляващите, както предишните четири?

Разликите не са в краткосрочния резултат – че вотът ще бъде неуспешен, а в перспективите, които той може да отвори за политическа промяна в средносрочен план.

Има ли сглобка с проруските партии?

Макар и недостатъчни за събаряне на правителството, той ще събере повече гласове от предишните – на практика цялата опозиция, според предварителните заявки. При това под лидерството на демократичната ѝ част – ПП-ДБ. Това лидерство временно заскобява проблема с демаркационната линия между проевропейската и русофилската опозиция. Защото най-отявлените формации от „източната страна“ на демаркационната линия нито са канени, нито са желани за вота, но ще го подкрепят. А съвносителите МЕЧ (най-меката форма на силите отвъд тази линия) и АПС не участваха в публичното представяне на вота. Въпреки това съвместните гласове на демократичната опозиция с проруската опозиция ще бъдат основата на атаките на управляващите с цел делегитимация на вота. И дори ще се внушава (въпреки непрестанните твърдения на демократичната опозиция, че няма да се качи на „руското влакче“), че се оформя нова управленска коалиция, която всъщност ще поведе Румен Радев, ако отидем на предсрочни избори.

Разбира се, не е задължително подкрепящите вот на недоверие на правителството партии да бъдат новата управленска алтернатива. Това се видя много ясно при единствения успешен вот на недоверие в България, свалил правителството на Кирил Петков преди 3 години – то стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Има такъв народ“ (които бяха част от кабинета). Тези формации нямаха план „за после“ и не съставиха управление нито в същия, нито в следващия парламент. Сега пред водещите инициатори на вота на недоверие се открива възможност да покажат, че ако съберат гласовете на цялата опозиция – 105 депутати, не са толкова далече от възможността да свалят правителството, въпреки че нямат план „за после“ заедно. Още повече, че от падането на кабинета не следват непременно нови избори, а завъртане на парламентарната рулетка отново с първи мандат на ГЕРБ и например ако Бойко Борисов толкова иска, с помощта пак на Делян Пеевски и ИТН и БСП може отново да е премиер. Това голямо опозиционно малцинство обаче за пръв път категорично ще демонстрира, че обединено срещу Пеевски и задкулисието, което прави управляващото мнозинство бетонирано, е подложено на още по-голямо вътрешно напрежение и в недалечна перспектива може да бъде претопено от Пеевски или всички формации в него да се стопят чувствително.

Крачка към разширяване на подкрепата за ПП-ДБ

За ПП-ДБ този вот изглежда е средство за постигане на стратегическата задача да се утвърдят като основната опозиционна сила и на следващи избори да съберат самостоятелно значително повече гласове, за да поведат управленска алтернатива. Темата на вота – завладяната държава, е главната им битка от години. Но едва ли обширните мотиви от 80 страници по вота и парламентарният дебат ще доведат до чувствително по-широка чуваемост на техните тези, които освен това са добре познати на публиката – нищо, че са уплътнени с множество конкретни примери и аргументи от текущата година. По-сериозният ефект от този вот ще бъде самата заявка за по-категорична и гласовита опозиционност, която заедно със засилената протестна активност да доведе до консолидация и разширяване на поддръжниците на ПП-ДБ.

Смяна на политическия модел или имплозия

Така или иначе обаче демаркационните линии „корупция-антикорупция“ и „Изток-Запад“, които са в основата на политическата нестабилност от последните години, остават непреодолими и никакви нови сглобки повече не могат да ги прескочат. Това вещае поредно нагнетяване на напрежението върху политическата система, което може да бъде преодоляно само след нови избори и промяна в партийната или поне в партийно-лидерска конфигурация в този или в следващия парламент. Този вот на недоверие може да бъде начална стъпка по този път, а колко дълъг ще бъде той зависи от това дали политическите и граждански дейци ще съумеят да катализират такива промени в обществено-политическите нагласи, които да доведат до преструктуриране на политическия модел, или той ще остане устойчив още дълго, преди да стигне до неконтролируема имплозия.