Вече сме в нова, многополярна ера, все още динамична, със САЩ, Китай и Европа като основни центрове на сила. 

Промени са в ход: Икономическият национализъм и митата заместват глобализацията; ремилитаризацията се ускорява в Европа и Източна Азия, което усложнява съюзите. Макар САЩ да остават геополитически център, вече не са единствени; Китай се стреми към китайскоцентричен ред; Русия действа по-скоро като агресор, отколкото като архитект на някакъв нов ред; Глобалният Юг (напр. Индия, Бразилия, Индонезия) се опитва да се позиционира равноотдалечено между големите световни сили.

Какво следва: Непрекъснати сблъсъци и промяна на позициите; ключовият тест е дали великите сили могат да управляват съперничеството чрез споделени интереси (климат, пандемии) или да се плъзнат към по-широк конфликт (Арктика, киберпространство, космос, океани).

Това са основните изводи от статия, публикувана в The Conversation от Джон Рени Шорт, почетен професор по публична политика, Университет на Мериленд.

Парад в чест на 70-годишнината на „Великата Победа“ на Китай над Япония. Си Дзинпин разговаря с Путин.Парад в чест на 70-годишнината на „Великата Победа“ на Китай над Япония. Си Дзинпин разговаря с Путин. Кредит: Wikimedia Commons

На 3 септември 2025 г. Китай отбеляза 80-годишнината от победата си над Япония, показвайки внимателно организирано събитие, на което 26 световни лидери получиха възможност да се насладят на впечатляващата военна мощ на Пекин.

Демонстрацията на сила беше умишлена и отново разпали дебат в западните медии дали сме на прага на китайско-центричен „нов световен ред“, който да замени доминирания от САЩ международен  „ред, основан на правила“.

„Но като човек, който пише за геополитика, вярвам, че вече сме там. Може да е в процес на промяна и САЩ все още имат голяма роля в нея, но е започнал нов световен ред – и с развитието си той ще изглежда все по-различно от това, което замества“, пише проф. Джон Рени Шорт.

Кратка история на промените в световния ред

Глобалната история може да се разбира като възход и падение на различни порядки, определени като доминиращите властови отношения на дадена епоха и съпътстващите ги институции и норми.

От 1815 до 1880 г. Великобритания е безспорната световна суперсила, с империя и флот, обхващащи целия свят. Периодът от 1880 до 1945 г. е период на имперски съперничества, тъй като други страни – предимно европейски и САЩ – се стремят да копират успеха на Великобритания и да заменят нейното господство. Това е заменено от двуполюсния свят на две конкуриращи се суперсили, Съветския съюз и САЩ, който бележи периода от 1945 до 1991 г.

Падането на Съветския съюз бе началото на кратък период, от 1991 до 2008 г., на еднополюсен свят, съсредоточен върху глобалното господство, военната мощ и икономическата мощ на САЩ. С отстъплението на глобалния комунизъм САЩ увеличават влиянието си и това на международния ред, основан на правила, който помогнаха да се установи след 1945 г., чрез институции като Световната търговска организация, Световната банка и Международния валутен фонд.

Мъж разбива с чук Берлинската стенаБерлин, Германия, март 1990 г. Берлинската стена между Източна и Западна Германия пада през 1989 г. Кредит: Wikimedia Commons

Това не продължава дълго предвид продължителната война срещу тероризма, фиаското от инвазията в Ирак, дългата окупация на Афганистан и накрая световната финансова криза от 2008 г., която подкопа силата на САЩ и отслаби вътрешната подкрепа за ролята на Вашингтон като световен полицай.

Към многополюсен свят

През последните години се появи нов многополюсен свят с поне четири различни източника на сила.

САЩ остават централно място в този световен ред. Те имат късмета с огромната си територия, динамична икономика и стратегическия лукс на големи океани на изток и запад и много по-малки сили на север и юг. САЩ имаха глобално военно присъствие в предишния двуполюсен и еднополюсен ред. Но цената на това имперско пренапрягане накара Вашингтон да прехвърли бремето на разходите към бившите си съюзници, което води до нова милитаризация в Европа и Източна Азия, където повечето страни сега се стремят да увеличат военните си разходи.

Наблюдава се и промяна в икономическите договорености. В еднополюсния ред САЩ стимулираха споразуменията за свободна търговия и икономическа глобализация. Това довежда до глобално изместване на производството, което от своя страна създава популистка реакция в онези страните, където това ограничава работните места в производството.

Сега икономическият национализъм се превръща в много по-често срещан от свободната търговия. Дълго време защитници на уж отворените пазари, САЩ сега са водещи във възраждането на тарифните бариери до нива, невиждани на световната сцена от десетилетия.

Военните преструктурирания и нарастващите търговски бариери ще направят все по-трудно изграждането на трайни съюзи. В краткосрочен план САЩ могат да използват съществуващата си мощ в своя полза, но в дългосрочен план други страни вероятно ще се откажат от прекалената си зависимост от САЩ. Американският век, който издателят магнат Хенри Лус описва през 1941 г., на практика е приключил.

Американският век През 1941 г. влиятелният издател Хенри Лус обявява века за „американски“. Новата роля на Съединените щати е да предефинират световния ред и тази мисия разчита не само на военна мощ, но и на престиж и култура. До голяма степен тази „универсална“ Америка е оформена от историческото и географско конструиране на самите Съединени щати.

Китай сега е равностоен конкурент на САЩ както по икономическа, така и по военна мощ. Все по-често, под силното ръководство на Си Дзинпин, Китай открито се стреми към по-китайскоцентричен световен ред с институции и съответстваща глобална договореност. За тази цел той изгражда ос на съпротива срещу доминирания от САЩ световен ред. Русия, страдаща от постимперски синдром, е важен член, но не и равностоен партньор.

Руската мощ се ограничава до установяването на евразийска сфера на влияние в бившите съветски републики и подкопаването на либералните демокрации. Но в това отношение Русия е по-скоро разрушител, отколкото архитект на новия ред.

И тогава е Европа, изправена пред това, което британският премиер Киър Стармър нарича „предизвикателство на поколенията, що се отнася до националната сигурност“, тъй като САЩ се отдалечават от Европа към Индо-Тихоокеанския регион, точно когато Русия представлява по-сериозна заплаха за Европа, особено за най-източните ѝ държави.

Европа се ремилитаризира след десетилетия на демилитаризация. Швеция и Финландия се присъединиха към НАТО съответно през 2023 и 2024 г. През следващите десетилетия Европа може да се очертае като независим източник както на икономическа, така и на военна сила с различен дневен ред от този на САЩ – по-склонна да се конфронтира с Русия, по-малко склонна да подкрепя Израел и може би по-склонна да взаимодейства с Китай.

Но и трите центъра на силата – САЩ, Китай и Европа – ще се борят с подобни и уникални вътрешни предизвикателства.

Всички те имат бавно развиващи се икономики и застаряващо население. САЩ са изправени пред нарастващо неравенство и политическа нестабилност, докато преминават от либерална демокрация към конкурентен авторитаризъм. Китай има неизпитана армия, надвиснала демографска криза, колеблива икономика и предстояща борба за наследяването на властта.

И накрая, Европа е обзета от националистически популизъм и нарастващи разходи за социални помощи, точно когато военните разходи се очаква да се увеличат.

Развитието на глобалния Юг

Това тройно разделение странно напомня на тристранното глобално разделение в романа на Джордж Оруел „1984“, където Океания, Евразия и Източна Азия водят постоянна война на променящи се съюзи.

Но Оруел е писал във време, когато голяма част от това, което сега се нарича Глобален Юг, е било под неформалния или формалния контрол на суперсилите. Това вече не е така в Глобалния Юг, особено в случая с по-големите страни като Бразилия, Индия и Индонезия.

Глобалният Юг все още не е сплотен блок, а по-скоро неформално споразумение от независими участници, които са склонни да се разграничат от големите сили.

Един променящ се свят

И все пак нищо от тази нова глобална реалност не означава, че нещата вече са преопределени. Всъщност, новият световен ред е в състояние на разрушителен поток, който обещава години на затруднения в развитието. Както САЩ, така и Китай се нуждаят от съюзници, а страните от Глобалния Юг ще продължат да се предпазват от конкуренцията между съперничещите си сили.

Демонстрация в Лондон срещу войнатаХората не искат Трета световна война. Демонстрация в Лондон 2023 г. Кредит: Wikimedia Commons

Поради това светът е в процес на постоянни сблъсъци, тъй като големите сили търсят съюзи, докато се справят с вътрешния натиск. В това хаотично статукво остават много въпроси: Кой ще бъде най-ефективен в изграждането на трайни съюзи? Ще се справи ли Китай с вътрешните си предизвикателства? Ще се овладее ли Европа? Ще продължи ли Русия с разрушителните си методи? Може ли САЩ след Тръмп, Русия след Путин и Китай след Си да насочат света в съвсем различна посока?

И има един голям въпрос, над всички останали: Могат ли големите сили да контролират съперничеството си чрез споделени глобални интереси, като борбата с изменението на климата, замърсяването на околната среда и пандемичните заплахи? Или нарастващият конфликт в новооспорваните райони на Арктика, киберпространството, космоса и океанската сфера, както и в продължаващите геополитически горещи точки, ще даде тласък на открит конфликт?

Всички световни порядки имат край. Надеждата е, че старият ред ще го направи с хленчене, а не с гръм и трясък.

Аворът Джон Рени Шорт (John Rennie Short) е почетен професор по публична политика, Университет на Мериленд. Той е получил стипендия Фулбрайт за изучаване на геополитиката на Южнокитайско море.

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.