Бактериите, които обикновено живеят в устата ни, може да имат пряка връзка с инфарктите, показва проучване.
Учени от Финландия, откриват голямо количество орални бактерии в плаките, натрупани в артериите на над 200 пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Резултатите са публикувани в Journal of the American Heart Association.
Отдавна се предполага, че бактериите участват в развитието на болестите на сърцето, но досега учените не са откривали ясни доказателства. Сега те обаче намират ДНК от различни видове орални бактерии в артериалните плаки.
През последните години все повече проучвания откриват връзка между устната хигиена и здравето на сърцето. Това е и причината учените да потърсят биологични следи, които да обяснят тази зависимост.
Фокусът на изследването е атеросклерозата – процес, при който по стените на коронарните артерии се натрупва плака, съставена от мазнини, холестерол, калций и други вещества. Това стеснява артериите, ограничава притока на кръв и понякога води до разкъсване на плаката. В такива случаи сърцето може да остане без кислород и да спре.
За проучването са събрани проби от плаки на 121 души, починали внезапно, както и от 96 пациенти, претърпели операция за премахване на запушвания в кръвоносните съдове. Пробите са изследвани с различни лабораторни техники, които позволяват да се открият микроорганизми, техни токсини и генна активност.
Резултатите показват наличие на биофилми от няколко вида устни бактерии, като най-често срещани са стрептококите от групата „вириданс“. Те са открити в около 42% от плаките и при двете групи пациенти.
Учените установяват, че наличието на устни бактерии е силно свързано с тежка атеросклероза, смъртност от сърдечни заболявания и инфаркт, особено когато плаките в артериите се разкъсват.
Бактериалните биофилми се намират най-често в сърцевината на плаките, където имунната система не може да ги достигне. Ако върху организма се натрупа допълнителен стрес, например от друга инфекция, вирус, небалансирано хранене или действието на хормони като норепинефрин, тези биофилми могат да се възпалят. Това възпаление увеличава риска от разкъсване на плаката и може да предизвика инфаркт.
Според изследователите е нужно допълнително проучване, за да се разбере по-добре каква роля играят устните бактерии в сърдечните пристъпи, кои фактори ги правят по-опасни и по какъв начин попадат в артериите. Въпреки това резултатите ясно показват, че оралната хигиена има много по-голямо значение за сърдечното здраве, отколкото се е смятало досега.
Сърдечно-съдовите заболявания обхващат различни състояния, които засягат сърцето и кръвоносните съдове – като инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и високо кръвно налягане. Най-често срещаната форма е коронарната артериална болест, при която по стените на артериите се натрупват мастни отлагания (плаки), които ограничават притока на кръв към сърцето. Това може да доведе до болка в гърдите или внезапен инфаркт.
Основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания включват нездравословно хранене, липса на физическа активност, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, наднормено тегло и хроничен стрес. Допълнителна роля играят състояния като диабет, високо кръвно налягане и висок холестерол. Генетичната предразположеност също може да увеличи риска, особено когато се комбинира с нездравословен начин на живот.
Добрата новина е, че много от тези заболявания могат да бъдат предотвратени чрез промяна в ежедневните навици. Здравословното хранене, движението всеки ден, отказът от цигари и редовните прегледи при лекар силно намаляват риска от сърдечни проблеми. Важно е също високо кръвно, диабет и холестерол да се откриват навреме и да се контролират добре, за да остане сърцето здраво.
Референции:
1. Karhunen, Pekka J, et al. „Viridans Streptococcal Biofilm Evades Immune Detection and Contributes to Inflammation and Rupture of Atherosclerotic Plaques.” Journal of the American Heart Association, 6 Aug. 2025, https://doi.org/10.1161/jaha.125.041521.
2. Zaman, Md S., et al. „Oral Hygiene and Cardiovascular Health.” Hygiene, vol. 5, no. 2, 3 Apr. 2025, p. 14, www.mdpi.com/2673-947X/5/2/14, https://doi.org/10.3390/hygiene5020014.
