Колкото и невероятно да звучи, на връх Рожен въздухът е по-замърсен със SO₂, отколкото в Димитровград, това е официалната информация на ИАОС, извлечена от Националната система за мониторинг на въздуха, която е част и от европейската мрежа. Сравнихме данните за последните 10 дни между станцията в Димитровград (АИС Роковски) и тази на връх Рожен (Рожен КФС). Осреднените стойности показват:

• АИС „Раковски“ – Димитровград: средна концентрация на SO₂ – 10,9 μg/m³
• „Рожен КФС“ – връх Рожен: средна концентрация на SO₂ – 11,8 μg/m³

АИС „Раковски“ – Димитровград

„Рожен КФС“ – връх Рожен

Това не означава, че на върха качеството на въздуха е станало по-зле, а че според официалните данни въздухът в Димитровград е по-чист, отколкото на високопланинската станция. Но дали това отговаря на реалността и потвърждава ли се от независимите измервания в Димитровград?

Какви са данните?

Две независими станции – на гражданската инициатива „Дишай, Димитровград“ и на Община Димитровград (на площад Поезия) – на 3 септември по обяд отчетоха превишения на нормите за серен диоксид, докато единствената сертифицирана от държавата станция АИС Раковски не отчита дори повишение.

• „Дишай, Димитровград“ (северната част на града): средночасова стойност  807 μg/m³ (допустими – 350 μg/m³, моментни стойности над 2000 μg/m³).
• Общинска станция (в центъра, близо до АИС „Раковски“): средночасова стойност 351 μg/m³ – отново над допустимата норма.
• АИС „Раковски“ (държавна, част от националната система): едва 14 μg/m³ – в пълно противоречие с другите две станции.

станция „Дишай, Димитровград“

Общинска станция на площад Поезия

АИС Ракосвки

Това не е първият случай след 13 август, при който независимите станции отчитат повишения и превишения, а АИС „Раковски“ показва минимално замърсяване.

Какво се случва на 13 август 2025г.?

Съмненията започнаха именно след 13 август, когато по данни на РИОСВ - Хасково, ИАОС е извършила „планирана проверка“ в АИС „Раковски“, след което показанията на станцията стават съмнително ниски.

• Преди 13 август: нивата на SO₂ са били колебливи и често високи – въпреки, че местната въглищна централа не работеше в голяма част от периода.
• След 13 август: измерванията падат драстично и остават минимални, дори когато независимите станции регистрират превишения, а ТЕЦ-а работи в голяма част от периода.

Малко статистика

• Средна стойност преди 13 август (22 дни, ТЕЦ почти не работи): 29,2 μg/m³
• Средна стойност след 13 август (22 дни, ТЕЦ работи с прекъсвания): 11,7 μg/m³

Разликата е почти три пъти по-ниски средни стойности именно когато ТЕЦ-ът работи – и по-високи, когато НЕ работи.

Какво означава това за гражданите?

Разминаването в данните създава несигурност сред жителите на Димитровград. Докато независимите станции алармират за замърсяване, официалната държавна точка твърди, че проблем няма. Това поражда ключови въпроси:

• Могат ли гражданите да се доверяват на официалните измервания?
• Защо разминаването между независимите станции и държавната е толкова драстично?
• Защитени ли са жителите на региона от замърсявания застрашаващи живота и здравето им?

Щом започваме да си задаваме подобни въпроси, значи има проблем. Ако държавата не вярва на данните от други станции, в които са вложени хиляди левове, то тя е длъжна да докаже на обществото, че нейните измервания са достоверни и че полага съвестни грижи за живота и здравето на хората. Дори да оставим независимите станции настрана, съвпаденията и несъответствията, които будят съмнения в достоверността на АИС „Раковски“, стават прекалено очевидни. Ако данните за Димитровград са толкова противоречиви, може ли да имаме доверие в измерванията от останалата част на страната?

Въпросите остават отворени – към държавните институции, и най-вече към МОСВ и неговите структури ИАОС и РИОСВ, но и към всички независими организации, които имат капацитет и желание да покажат истината.

автор: Христо Христозов